---

Красимир Ранков играе охраната на мола в сериала „Стъклен дом“. Завършил е ВИТИЗ в далечната 1978 година. Играе на различни театрални сцени. Работи 15 години в Сатиричния театър в София. Участвал е във филмите „Дунав мост“, „Синдбад: Битката на тъмните рицари“, „Куршум за рая“ „Маргарит и Маргарита“ и други. През 1992/1993 г. завършва и режисура за драматичен театър. В момента е на свободна практика.

---

- Г-н Ранков, как се чувствате в ролята на Антон Ставрев – шефа на охраната на мола в най-новия български сериал „Стъклен дом”?
- Ами как? Много добре. Актьорът приема всякакви роли, някои - с удоволствие, други – по-резервирано. Но всяка роля е любима, защото в момента те обзема, обръща ти съзнанието, завладява те полека-лека. Много приятно се работи с екипа на „Стъклен дом“ – млади, рефлективни, хора с въображение. Има дух вътре в екипа, което е много важно, защото киното е колективна работа.

- Как намирате партньорите си? С кого от тях най-много си пасвате?
- С всички от екипа си пасвам. Излезе в медиите твърдението, че с Калин Врачански най-много си пасваме и това е естествено, защото моята роля е много тясно свързана с неговата. Аз много отдавна го харесвам като колега и сега ми е любопитно да работим заедно. Даже паралелно ни хрумна да правим шаржови епизоди, които вече са пуснати в интернет, така че…

- Това за забавление на публиката ли го правите?
- Не. Първоначално започнахме да го правим за собствено забавление, тоест, за да се поразвлече екипът. Но след като го вкараха и в интернет, публиката разбра за какво става дума. В което няма нищо лошо, разбира се.

- Строго ли се придържате към сценария, или „дописвате” ролята в движение?
- Има и мои хрумки, но, естествено, спазвам сюжетната линия и мисля, че диалогът, който ни подават, е добър. По принцип се старая да бъда верен на драматургията. Разбира се, случва се в хода на действието да променям по смисъл някои реплики, да прибавям други, които се надявам да се харесват на зрителите. Много хубава връзка се установи между мен и сценаристите и от време на време им подавам мои реплики от живота, от сорта на социални пословици и поговорки. На тях много им допаднаха някои от моите предложения, така че със сценаристите се разбирам прекрасно.

- Когато ви предложиха ролята, имаше ли цялостен сценарий? Питам ви, защото в пресата излезе информация, че актьорите са получили сценарий само за първите два епизода от сериала.
- Да, така е. Ние и сега получаваме всяка седмица сценария за следващите два епизода. Само с два епизода сме напред.

- Това означава ли, че нямате представа как ще се развие ролята ви до финала?
- Наистина нямам представа! Надявам се, че ще бъда ангажиран по-дълго време.

- Някъде по форумите четох предположение, че може би и Антон Ставрев ще се окаже от лошите и ще изиграе Камен.
- Не вярвам чак толкова да изкривят образа на Антон Ставрев. Аз мисля, че той е от онзи тип чисти хора, които наистина служат на обществото. Поне досега няма такива анонси - той да бъде корумпиран или пък да е „в играта на лошите”.

- Вероятно хората си развиват въображението в най-различни посоки заради секретността, която витае около сериала.
- Чета, чета ги и аз тези неща, даже вече има предложения да изляза най-големият мръсник в крайна сметка, но се надявам, ако се наложи, да бъда един симпатичен мръсник. А секретността е по силата на договора. Ние сме подписали такъв договор и смятам, че така трябва да бъде независимо от любопитството на хората към това какво предстои да се случи в сериала. Дори и да знаех как ще се развие сюжетът в следващите 10 епизода, нямам право да ви кажа.

- Всъщност имате ли представа как се охранява мол? Как навлязохте в ролята?
- Не знам какво точно влиза в задълженията на шефа на охраната, но имам наблюдения върху мои познати, имам и братовчед, които работи в службите. А когато се наложи нещо професионално да изиграя, аз винаги се консултирам със специалисти. Освен това изпитвам огромно любопитство да се запозная с действителния шеф на охраната на мола.

- Кое е най-смешното нещо, което напоследък сте наблюдавали?
- Ами то всичко е смешно. Всичко е толкова абсурдно, че освен да му се надсмиваме, друго какво ни остава? Както често казвам, аз живея заради сеира. Чувството за хумор ме крепи.

- За кратко време сте били директор на Добричкия театър.
- Това беше поредната ми авантюра, разбира се, сериозна. Аз обичам рисковите неща. Два месеца след като напуснах Сатиричния театър през 1999 година, ми предложиха да стана директор на Добричкия театър. Никога не съм обичал управленските длъжности, но реших да се пробвам и в това. Аз мисля, че успях – и това ми стана ясно, но се заклех никога повече да не се занимавам с администрация.

- Защо?
- Защото директорите са поставани в невъзможна ситуация, те не могат да направят това, което искат. Ограничени са от закони, правила, нямат субсидии, нямат средства. Тоест, колкото и добри намерения да имат, те са с вързани ръце. Особено сега, пак казвам, административната длъжност ограбва актьора. Аз дори и като администратор успявах да се занимавам и с творческа работа – снимах, правех постановки, но наистина е много трудно да ги съвместиш двете длъжности.

- Гилдията е тревожна за бъдещето си. Има ли все пак някаква яснота в какво точно ще се изразява реформата в културата?
- Не. Само някакви слухове вървят между хората от гилдията, за съжаление все по-тревожни и по-тревожни. Това, което се очертава, ако наистина го направят, ще бъде страшно. Не драматично, не трагично, а страшно. Защото аз си спомням един такъв случай в Добрич, когато правих „Боряна“ на Йовков, спектакъл, който издържа в града 21 представления при много голям зрителски интерес. Една вечер една учителка ме помоли да забавим представлението, защото децата не знаят къде е театърът Попитах учителката: „Добре, а вие как им обяснихте къде се намира театърът?“ Тя ми каза „Извинявайте, но им казах, че театърът е срещу дискотеката.“ И след това те вече се ориентирали къде да отидат, за да гледат „Боряна“.
Две години преди да отида в Добрич, театърът почти нямаше продукция, беше спрял да работи. Страшно наистина. Следващите поколения зрители губят връзката с театъра. Това наистина е пагубно.

- Искате да кажете, че ако има закриване на театри, хората просто ще забравят къде се намира театърът?
- Да, точно от това се опасявам. Ще бъде страшно.

- Ако вие бяхте министър на културата, кои биха били първите спешни мерки, които ще предприемете, за да спасите театъра?
- /Смее се. / Първо ще закрия Министерството на културата. Ние сме добри познати с Вежди Рашидов, бих споделил с удоволствие с него моите идеи. Но честно казано, не съм се замислял как да помогна на културата. Най-важното, за което бих се борил, е да се гласува законът за театъра, това е особено важно. След като държавата няма възможност да субсидира, трябва да потърсим лост, с който да работим занапред. Според мен има лост и това е законът за театъра, в който да са уредени спонсорирането, меценатството, спомоществователството.

Интервюто взе Маруся Панковска
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.