Елиана Митова Българската хореографка Донвена Пандурски е номинирана за „Златният софит“ – най-високата театрална награда на Санкт Петербург. Изборът е за балета „Кротката“ по Втора симфония на Рахманинов, чиято драматургична основа е едноименният разказ на Фьодор Достоевски. Донвена постави „Кротката“ заедно с още два метафизични балета – „Метафизика“ по Сергей Прокофиев и „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински. Дирижира Валери Гергиев – директор на Мариинския театър и майстор на палката от световна величина. Другите претендентите за приза „Златният софит“ са само водещи имена от театралната, оперната и балетната сцена в града на Нева. За първи път сред тях попада наш хореограф. Засега Донвена Пандурски е единственият български балетен режисьор, пробил в легендарния Мариински театър. През цялата 225-годишна история на прославената трупа в нея са се изявили не повече от десетина чуждестранни балетмайстори, сред които е и Донвена. - Донвена, сред чужденците, поставяли преди вас в Мариинския театър, личат легендарни имена – Мариус Петипа с неговото класическо наследство, Ролан Пти, Морис Бежар, Джон Ноймайер, Уилиям Форсайт. Как се чувствате в това съзвездие от балетни светила? Понякога не мога да повярвам, че ме сполетя такова щастие – да поставям в Мариинския театър! Преди 20 години завърших балетна режисура в консерваторията „Николай Римски Корсаков“ в тогавашния Ленинград. Не съм се осмелявала дори да помечтая, че някой ден ще прекося „Театральная площадь“, ще вляза в театър „Киров“(така се наричаше тогава Мариинският театър) и ще работя с неговата световноизвестна балетна трупа. - Кой ви отвори вратата към това балетно светилище? - Световноизвестният руски художник Михаил Шемякин. През 2006 г. той ме покани за постановката на „Вълшебният орех“ – балет с 262-ма танцьори, който разказва предисторията на знаменитата творба на Чайковски „Лешникотрошачката“. Спектакълът продължава да се играе пред пълен салон. - В началото на 2006 г. поставихте трите метафизични балета. Първо в Софийската опера, а после в Мариинския театър. Бихте ли сравнили работата си с двата балетни колектива? - Абсолютно невъзможно! Мащабите са различни, професионализмът – също. В Мариинския театър имах на разположение огромна трупа, от която да избирам артисти. Работих с няколко състава и с десетина асистенти. Един излиза от балетната зала, друг влиза на неговото място, а репетиционният процес продължава по 12 часа дневно. Яка му душа на хореографа – трябва да следи всичко и да знае какво се случва във всеки момент. До мен неотлъчно седеше великата примабалерина Олга Мойсеева, която е вече 80-годишна. Беше готова във всеки миг да помогне на артистите, да им поправи грешките. В такова професионално обкръжение е невъзможно да не бъдеш на висота, защото отвсякъде те следят. За щастие се справих и дори получих специално поздравление от шефа на балетната трупа Мухтар Вазиев, който ме обяви за уникален балетмайстор, който работи без крясъци и скандали. - Искате да кажете, че у нас класическият балет не би могъл да достигне професионално нивото на руския?| - Професионалното ниво го имаме и у нас, но уважението към балета съвсем го няма. Балетният артист в Русия се радва на завиден имидж – висока заплата, привилегии в обществото, ухажване от страна на политиците. По-уважаван е от министрите, от бизнесмените. Когато Буш бе на официално посещение в Русия, Путин го заведе на „Лешникотрошачката“ в Мариинския театър. Руснакът може да няма пари за хляб, но ще си купи билет за балетен спектакъл. Дори мутрите в Русия, така наречените новые русские, не пропускат балетна премиера в Мариинския. И макар че нищичко не разбират от балет, те отлично знаят колко е престижно да се покажат точно във фоайетата и мраморните стълбища на императорския театър. Там е мястото да демонстрират тоалети и бижута в антракта, да се срещнат с хора от тяхната черга. Така е било при всички режими – от царския до комунистическия, от Петър I до Владимир Путин! Да се снабдиш с билет за Мариинския е подвиг, хората се редят на опашки месеци наред. Ето я голямата разлика – руснаците си запазиха театралната публика, а ние я прогонихме от салоните. - У нас, като стане дума за руския балет, се споменава само едно име – Анастасия Волочкова, балерината, която осъди Болшой театър. Това ли е голямата звезда на руската балетна сцена? - Тя е добра балерина и твърде скандална персона. И в Русия името й не слиза от вестниците. Пишат повече за личния й живот, отколкото за творческите й постижения. И често критикуват ролите й. Големите звезди на руския балет днес са Олеся Новикова, Дария Васнецова, Виктор Баранов, Диана Вишньова, Уляна Лопаткина, Леонид Сарафан, Адриян Фадеев, Ирма Ниорадзе. Тях ги носят на ръце не само в Санкт Петербург, а и в цяла Европа. За жалост българският балет скъса топлата връзка с руския, макар че сме възпитавани в духа на традиционната руска класическа школа. Най -големите ни балетисти специализираха навремето в СССР – достатъчно е да спомена имената на Евгения Кръстева, Бисер Деянов, Павлина Гелева, дори Ясен Вълчанов – днешната първа сила на софийския балет. Имахме голямото предимство да пием вода от извора, защото руските педагози предпочитаха да работят с българи. - Нима в годините на демокрацията, когато страната ни стана част от обединена Европа, българските балетни артисти ще останат лишени от шанса да се обучават в Русия? - В балетната академия „Ваганова“ в Санкт Петербург с удоволствие биха приели талантливи българчета. Но това обучение струва пари, които не са по джоба на средностатистическото българско семейство, готово да инвестира в образованието на децата си. Държавата трябва да осигури стипендии. Както се прави в редица страни по света. Истината обаче е друга – засега руската балетна сцена е недостъпна за нашите артисти. Както е недостъпна за средностатистическия българин и руската култура изобщо.