Морето. Петнайсет български поети. Съставител Людмил Димитров. Любляна, "Младинска книга", 2007, 72 с. (Двуезично издание) Александър Гевгелийски Неотдавна в словенската столица Любляна се появи двуезичната поетическа антология “Морето“. Българските текстове са отпечатани успоредно със словенските им преводи, дело на студенти, посещаващи лектората по български език и литература. Предговорът е написан от доц. Димитров, чийто е и подборът на лирически текстове. В кратък финален дял са добавени биографични справки за включените в антологията поети. Съдържанието на антологията “Морето” представя имена на български поети от последните сто години. Началото поставя Константин Величков, чието стихотворение “Бесней ли буря...” е написано през 1899 г. В сборника са и творци, отдавна възприемани у нас като емблеми на българския лирически канон – Кирил Христов, Пейо Яворов, Николай Лилиев. Включени са още стихове на автори, оставили дълбока следа в българската поезия през втората половина на XX век – Иван Пейчев, Александър Геров, Валери Петров, Биньо Иванов, Борис Христов. Единственият поет, представен в антологията с две свои творби, е Христо Фотев и това съвсем не е случайно – темата за морето е основополагаща за лирическата му практика. Женските гласове на българската поезия също са естествена част от проекта – редом с Дора Габе и Елисавета Багряна стоят имената на по-младите Милена Лилова и Камелия Кондова, както и смъртоносно свързаната с морето Петя Дубарова. Стиховете в антологията са подредени хронологически – следват историческото развитие на българската лирика, а чрез избраната обща тема демонстрират както оригинално многообразие на стилове, подходи и интерпретации, така и забележителна приемственост. Трябва да бъде отбелязано, че преводите на стиховете в книгата са осъществени от млади непрофесионални преводачи. Оказва се, че дори наличието на едно толкова важно затруднение, каквото е липсата на българо-словенски речник, не представлява непреодолима пречка. Пълноценно е и съдействието на университета в Любляна, и на студентите, както и лекторът им доц. Людмил Димитров. Работата по реализирането на двуезичната антология далеч е надхвърлила рамките на някаква целенасочено поставена задача, работеща в услуга на чисто академичните цели, каквито са обучението или в частност езиковото усъвършенстване. Най-сигурният път към взаимното опознаване се оказва литературата и в частност лириката – онази форма на изкуството, чието възприемане на пръв поглед изглежда затруднено поради необходимостта от превод. В същото време обаче тъкмо преводът е и най-пълноценният начин една култура да бъде разбрана, възприета активно, осмислена, а не само показана, предоставена или употребена. Тази лирическа антология е първото по рода си двуезично българо-словенско издание. Тя е подкрепена от българското посолство в Словения, както и от българското Министерство на външните работи, а “Младинска книга” е най- престижното не само измежду местните издателства, но и сред онези, които работят на територията на бившата република Югославия. Появата на тази книга отбелязва и един малък юбилей - петнадесетгодишните междудържавни взаимоотношения.