Елиана Митова Дарина Такова, най-прочутата българка, която пее в момента по световните оперни сцени, пристигна в България в навечерието на рождения си ден - 27 декември. Звездата си позволи кратък отдих в родината, за да си види дъщерята и да огледа новото си жилище. Световноизвестното сопрано се връща в Италия на 8 януари заради важни ангажименти. Певицата, официално призната за „Травиата“ номер 1 в света, даде специално интервю само за в. „Класа“. - Дарина, посрещаш новата 2008 година в нов апартамент недалеч от НДК. Как се чувстваш като новодомка? - Ужасно! Съвсем нова сграда на тиха улица почти в центъра на София. Чудесен апартамент. И съседи, които не ми позволяват да се разпявам! Уж културни хора, а оперната музика ги дразни. Спазвам стриктно часовете за почивка, затварям прозорците, а те пак протестират. Една госпожа дори се оплака, че гласът ми й пречи, докато превежда. Питам се как ли щяха да реагират, ако бях фолкпевица! - През 2007-а ти покори още един оперен Олимп – Метрополитен опера в Ню Йорк. Как те приеха американците? - Дебютът ми в Метрополитен беше във „Фауст“ на Гуно. Притеснявах се, защото Америка не е Европа. Напразни страхове! Там носят оперния певец на ръце, стига да им хареса. Американците са по-отворени от европейците, бих казала, по-искрени. Изливат възторга си като деца. Другото голямо събитие за мен през изминалата година бе участието в последната опера на Джоакино Росини „Торвалдо и Дорлиска“ на фестивала в Пезаро. Там се събират ценители на Росини, които познават в детайли неговото творчество. Изпитах истинско удоволствие от срещата с тази публика. - Повече от 10 години ти си непрекъснато на върха. Работиш с най-големите диригенти на нашето време. Можеш ли да ги степенуваш – Мути, Абадо, Мета? - За щастие аз имам шанса да работя с изгряващите диригенти от моето поколение, които са майстори на палката - например Владимир Юровски, главния диригент на Лондонската филхармония. Той прави чудеса зад пулта. Жалко е, че в България не го познават, както и неколцина други от неговия ранг. А за световните диригенти, чиито имена непрекъснато се повтарят в печата, бих говорила само с възхищение. Рикардо Мути безспорно е номер 1 сред тях. Деспот с проклет характер! Способен е да изгони някого още на първата репетиция, ако не му хареса. В същото време е безкрайно обаятелен като музикант. Застава зад пулта, вдига палката и му прощаваш всичко. - Отдавна не си гостувала в Софийската опера. Ти ли не искаш, или не те канят? - В България в момента няма опера. Има някакъв остарял театър, ръждясала и скърцаща машина, където не се знае какво се случва. Не бих искала да попадна в него на никаква цена. - Но Софийската опера има отскоро нов директор – Пламен Карталов. Струва ми се, ти поддържаше с него добри професионални отношения? - Карталов е добрият шанс за операта ни, защото е професионалист. На него наистина не бих отказала участие. Но ще се съглася да стъпя на сцената на нашата национална опера, след като узная името на бъдещия главен диригент на трупата. Неотдавна гледах едно представление в Софийската опера и не можах да позная произведението. Какво падение! Тази трупа се славеше с имиджа си по света. Нашият оперен хор беше номер едно, певците ни - също. А сега са стигнали дъното. - Според теб кой е виновен за това падение? - Държавата нехае за оперното изкуство. То е лукс. Гълта средства, които после стократно се връщат, защото е знак за висока култура и духовност. Докато нашите политици не разберат това, опера у нас няма да има. Всички се оправдават с липсата на средства. Това е лицемерие! Причината за краха на оперното изкуство у на е подвизаването на групичка номенклатурни ръководители, които управляват театрите. Крайно време е те да си идат, да дойдат нови хора. Преди двайсетина години всички в България знаеха какво правят големите ни оперни певци – къде се изявява Николай Гяуров, какво пее Райна Кабаиванска. Сега никой не се интересува какво се случва например с Дарина Такова. Това е много жалко, защото винаги сме били културните посланици на България по света. Убедена съм, че всички българи, които пеем в чужбина, сме готови да се връщаме в родината, когато ни поканят и ни предложат професионални условия за работа. - У нас се шири мнението, че операта умира. Защото напоследък си отидоха големи имена – Павароти, Гена Димитрова? - И аз не мога да повярвам, че Гена я няма, защото бяхме много свързани двете. Но операта не е умряла! И новото време носи своите таланти. По световните сцени изгряват невероятни артисти, появяват се талантливи режисьори, които правят чудеса. Операта си остава обожавано, елитно изкуство, привлекателно за най-широка публика. Просто тази информация трябва да стигне най-после и до България. За да излезе нашият театър от изолацията. За да усети нашата публика, че операта е жива.