Румен Леонидов Не се сбъднаха очакванията, че новите романи на Иван Голев или Палми Ранчев ще им донесат наградата „Хеликон“. И двамата бяха потенциални фаворити – Голев за четвърти път е сред номинираните за финала, Ранчев създаде прецедент – в началото и в края на 2007 г. издаде две книги, които също стигнаха до финалната права на авторитетния конкурс. За разлика от аналогичното литературно състезание, провеждано под егидата на фондация „Вик“, което в двете си последни издания обяви за роман на годината две крайно нечетивни четива, журито на „Хеликон“ не се изложи и короняса „Жабата“ на Емил Андреев. Преди две години той спечели „Вик“ с първия си роман „Стъклената река“, а вторият то утвърждава като водещ прозаик. Андреев е разказвач отвсякъде – през 1996 г. той направи малък бум със своите вълшебни „Ломски разкази“, които шашнаха родните ценители. Сборникът не получи по-висока чуваемост, защото на публиката не й бе до нови душеприказци. Цареше зимата на общественото недоволство, бушуваше хиперинфлацията, имаше километрични опашки за хляб – държавата се разпадаше и никой извън литературните среди не забеляза изненадващата поява на един нов разказвач от класа. Следващите книги на Андреев също бяха сборници с разкази и новели, които затвърдиха името му на отличен писач, но остана под сияйната сянка на „Ломски разкази“. Романът „Стъклената река“ стана национално известен благодарение на наградата „Вик“. Андреев малко неочаквано и за себе си спечели без никакви връзки високия приз плюс 10 000 лв., но и отнесе още един бон като любимец на публиката. До този момент никой не бе забелязал книгата му, чиито 500 бройки вървяха вяло на пазара, но след първата си национална победа романът „Стъклената река“ достигна до космически тираж за нашите мащаби – говори се, че над 5000 копия са отлетели към домовете на все още любопитната към нашенското слово българска публика. Ето как представя новия си роман самият писател: “Сюжетът не е много сложен - става дума за 10-годишно момче с прякор Жабата, което има проклятието да провижда в съня си събития и ситуации. Те не са много приятни - става дума за едно убийство, за което детето Михаил Обретенов сънува, че става. Опитва се да сподели това с децата от махалата, но никой не му вярва, дори баща му. И се оказва всъщност, че той е един малък лош пророк. Проклятието да провижда в сънищата си остава за цял живот. Той става световноизвестен музикант и освен че вижда как всичко се разпада около него, проклятието му остава в това, че не може да открие за себе си истинската любов. В момента, когато успява да се докосне до истинската любов, тя вече е станала невъзможна и това е истинското му проклятие.“