---

Идва сезонът на големите фестивали. Сред тях е и фестивалът на изкуствата „Борис Христов”, който за седми път ще изпълни пространствата на софийския дом на великия оперен артист с концерти, изложби и срещи с творчеството на млади таланти и майстори в различни жанрове.
Един от концертите обаче няма да е премиерен – „Фойерверк за Панчо Владигеров” вече пожъна овациите във Виена и Братислава. С подкрепата на Националния фонд „Култура” инициативите на музикалния център „Борис Христов”, посветени на класика на българското композиторско творчество, срещнаха своята публика зад граница – във Виена и Братислава.

---

- Г-жо Драгостинова, ръководите културен институт, който няма свой постоянен творчески екип. Как осъществихте проекта „Владигеров”?
- Още от есента на миналата година направихме серия от събития, в които бяха приобщени къщата-музей „Панчо Владигеров”, Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, фондацията „Международен конкурс „Панчо Владигеров”, Националното музикално училище „Любомир Пипков”, Нов български университет, с който работим от години успешно и сговорно. При нас ври и кипи от изяви на млади дарования. Предпочитат обикновено западноевропейската класика. Защото представянето чрез нея е ефектно и е трамплин към обичайния репертоар на концертния подиум и оперната сцена. И ето че един юбилей на Панчо Владигеров, който продължава повече от година, изникна като повод да се акцентира върху националните ценности. А в случая те са част от културата на света.

- Как ви прие публиката в чужбина?
- Знам, че трябва да ценя значението на думите, особено когато разказвам за реакциите на слушателите във Виена и Братислава. Но няма по-точна дума от възторг. Цигуларките Жаклин Прейс, Хайгануш Нарадикян, Десислава Кондова, певците Евелина Елизарова, Анна Дитри, Марк Фаулер и пианистката Ермила Секулинова-Швайцер – всички от Нов български университет, бяха точни и ефектни интерпретатори на сцената. Свириха и пяха така, че предизвикаха интерес и към себе си, и към преподавателите им в България, и към висшето учебно заведение, което представят. Анна Дитри например предизвика интереса на ръководството на Операта в Братислава и получи конкретно предложение за прослушване.
И в двете столици концертите ни бяха изнесени навън – в Тържествената зала на кметството „Ландщрасе” във Виена и в Огледалната зала на Старото архиепископство в Братислава. Директорите Борислав Петранов и Елена Арнаудова работят така, че българската култура да не бъде капсулирана и изолирана. Освен пред диаспората, тя се представя и на вниманието на австрийците и словаците. В тези два центъра изкуството ни е цвят от артистичната действителност на Виена и Братислава.

- В културния живот на Виена има и забележително българско присъствие.
- Сигурно безкраен ще бъде списъкът на българските артисти от миналото и от днес. Вълнуващо е да видиш например в Музея на операта портретите на Анна Томова–Синтова, Красимира Стоянова, Надежда Кръстева, да се спреш пред витрината с пищния сценичен костюм на Николай Гяуров... Това са артисти – част от богатата история на легендарния театър. Разтваряш луксозната златна програма на Музикферайн и четеш за предстоящ концерт на българската пианистка Мария Принц, по-нататък – и на Надежда Кръстева. С българска програма. В Академията за музика и драма един от най-авторитетните преподаватели по цигулка е Стефан Камиларов. Има българско радиопредаване, отскоро има и български телевизионен канал. Впечатлението, което се налага, е, че личностите в културата ни там се интегрират, приобщени са към едно всеобщо високо ниво. Но те са съумели и да се откроят.

- В проекта бе включен и концерт във Витгенщайн с внуците на Панчо Владигеров – Екатерина, Александър и Константин.
- Те са много различни, силни индивидуалности. Същевременно са и много сплотени в артистичния си пробив. Особено, ако трябва да се впишеш в такъв културен Вавилон като Виена. Откъдето и да ги погледнеш – и като лична биография, и като продължение на семейна, а и национална традиция, те са много интересни.

Интервюто взе Елиана Митова