"Една война” е втори филм на Вера Глаголева като режисьор. Тя е известна руска театрална и филмова актриса и сценаристка. Родена е в Москва. Участвала е като актриса в близо 50 филма, сред които "В четвъртък и никога повече" (1977 г.), "Торпедоносци" (1983 г.), "Да се омъжиш за капитан" (1985 г.). През 1991 г. дебютира в киното като режисьор с филма "Разпадащ се свят".
Специалната награда на международното жури е присъдена на "Последното лято на детството" на Хулия Соломоноф, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Журито дава награда (Special Mention) и на "Източни пиеси" на Камен Калев, отличен също с наградата на "Кодак" за най-добър български игрален филм - диплом, филмов негатив и лабораторни услуги на стойност 4 хиляди долара.
Мирослав Момчилович от Сърбия печели наградата за режисура за филма си "Чакай ме, няма да дойда". "Приказки" на Николай Василев е победителят в конкурса за български късометражен филм за наградата "Джеймисън". "Объркана броеница" на турския режисьор Махмут Фазъл Чошкюн е обявен за най-добър балкански филм от Гилдията на българските кинокритици. Най-добрият документален филм в международния конкурс е "Рецепти по история" на словашкия режисьор Петер Керекеш. Според журито "този филм улавя самата същност на създаване на документално кино чрез дълго и задълбочено наблюдение на живота на героя в продължение на 20 години. Резултатът е интимна симбиоза между реалността в живота и киното, демонстрация на истинска любов".
Наградата на ФИПРЕССИ - Международната асоциация на филмовите критици, е за филма "Лош ден за риболов" на режисьора Алваро Брехнер от Уругвай.
На феста Наградата на София на Столичната община за принос в киното получиха режисьорите Сергей Соловьов (Русия), Джулиано Монталдо (Италия), Ян Троел (Швеция), Тони Палмър (Великобритания) и българският композитор Божидар Петков.
Вера Глаголева: Моят идол е Роми ШнайдерВера Глаголева (1956 г.) е сред най-интересните явления в съвременното руско кино. Макар че няма специално театрално образование, е сред най-сниманите актриси в Русия. Дебютът й като режисьор е неочаквано успешен и и носи признание и в чужбина. Вера има три дъщери – Анна и Мария от брака й с режисьора Родион Нахапетов и Настя от брака й с корабостроителя Кирил Шубски. Анна е балерина в Болшой театър и успешно се снима в киното, Мария е компютърен специалист и се омъжи в САЩ. Пред журналистката Мария Кузнецова от „Метро TV” Вера Глаголева разказва за работата и семейството си.- Вера, филмът „Една война“ разказва за драматичните съдби на жените, които имат деца от немските окупатори по време на Великата отечествена война. С какво ви развълнува тази тема?
- Много интересни съдби! А това е привлекателно за всеки режисьор. Най-голямото страдание за тях не е лагерът, а раздялата с децата.
- Как се случи така, че се преквалифицирахте от актриса в режисьор?
- И аз не знам съвсем точно! Просто режисурата ме намери. Мисля, че за 30 години, през които работя като актриса, не съм получила дори частица удовлетворението, което ми дава режисурата. Пък и много ми потръгна с филмите! С моята продуцентка Наталия Иванова сме непрекъснато по фестивали и печелим твърде много награди. Признанието за режисьора е къде къде по-голямо, отколкото за една актриса. Знаете ли, много е приятно да искаш да кажеш нещо на зрителите и да усетиш, че те са те разбрали. Да ги развълнува историята, която е развълнувала и самата теб!
- Можете ли с една дума да характеризирате филмите, които правите?
- Да. Аз правя филми за любовта. За любовта, която е трудно постижима. За любовта с препятствия. За невъзможната любов, която въпреки всичко побеждава.
- Любовта сериозно основание ли е за един човек, за да живее и да се бори?
- Разбира се. Без любов не може. Не говоря само за любовта между мъжа и жената. А за любовта разбиране, за любовта – саможертва. Трябва да даряваме близките си с любов, защото от това зависи те да ни отвръщат по същия начин. Едно обаждане по телефона например. За теб то може да е нищо, но за човека, на когото звъниш, да означава всичко. Да помислим за любовта, която даряваме на възрастните хора! На нашите родители.
- Как успявате да се поддържате толкова млада?
- Не знам. Винаги съм изглеждала по-млада от истинската си възраст. Изглежда е ген.
- А давахте ли си сметка, че сте много красива и това привлича мъжете?
- Никога не съм искала да привличам мъжете с красота. Идолът ми за красавица е Роми Шнайдер, възхищавам й се.
- Имате три дъщери, не съжалявате ли, че нямате син?
- Да! Мислех, че първото ми дете ще е момче, защото ми беше приятно да гледам млади жени с поотраснали синчета да се разхождат по улицата. Ама не се получи. Вече имам и внучка, Полина. Така че в нашето семейство сме все жени.
- Нещо като матриархат?
- О не, у дома командва Кирил, той е безспорният авторитет. Сериозен човек, бизнесмен! Каквото каже той, това става.
- Снимате ли дъщерите си във вашите филми?
- Най-малката, Настя, участва в моя филм „Дяволско колело“. Беше й трудно, както и на мен, когато започвах като актриса. Исках да й внуша, че ще се справи. И успях.
А за нея бе още по-важно да успее, защото тя беше дъщерята на режисьорката, която за първи път се снима във филм. Аня, най-голямата ми дъщеря, пък играе в „Една война“. Но на нея й беше далеч по-лесно, защото тя е балерина.
- Дъщерите ви минаха ли през кастинг, преди да ги изберете?
- Да. Търсех момиченце за ролята, за която се готвеше Настя. Снимките минаха, а моят оператор ми се скара: „Вера, какво още търсите, не виждате ли, че Настя се справи най-добре от всички?!“ Е, тогава се замислих и реших да й дам шанс, вместо да търся и да търся. Моят оператор се оказа напълно прав. Настя наистина беше най-добрата.
