Шефката на НИМ Цветана Кьосева: Първите дами на царска България пътуват с трамвай
В началото на март на българския книжен пазар се появява книгата на Цветана Кьосева „Първите дами на царска България”. Шефката на НИМ се осмелява да надникне в живота на съпругите на министър-председателите на страната, управлявали в периода от 1879 до 1944 г. На основата на документи от българските архиви, авторката показва ролята на първите дами в родната история, защото е добре известно, че до държавниците винаги са бдели силни жени. Изводите, до които историчката Кьосева стига, са многозначни и за съвременното българско общество.
- Г-жо Кьосева, участва ли българката по някакъв начин в управлението на страната в периода до 1944 година?
- От 1879-1944 година България е управлявана от общо 32 министър-председатели, някои от тях са на власт по няколко пъти. Никога обаче начело на правителството не е била назначавана жена. Съпругите на министър-председателите са намирали начини да влияят върху мъжете си и чрез тях да налагат и своите възгледи за политиката.
В парламента първите дами имат специална ложа и могат свободно да присъстват на заседанията. Някои от тях се възползват от това си право и стоят близо до съпрузите си не само за да ги подкрепят морално, но и да са в курса на политическия живот. Те доста сполучливо опровергават разпространената теза, че жените се „обезсмъртяват” покрай историческите личности като техни „другарки в живота”. Сред „първите дами” на царска България има такива силни жени като Султанка Рачо Петрова, наричана от съвременниците й „първата българска дипломатка” заради постоянните й контакти с дипломатическото тяло и тихата, почти незабележима постоянна работа за България сред тях. Сред тогавашните съпруги на политическите мъже има едно рядко изключение – Евдокия Филова – интелектуалка с научни интереси и високо професионално равнище, образована, интелигентна и културна жена, застанала редом до съпруга си и импонираща му във всичко. До тях се нареждат и Екатерина Каравелова, Поликсени Стамболова, Констанца Ляпчева и Рада Данева – жени със свое ярко собствено място на историческата сцена и най-вече в борбата за отстояването на правата на жените и децата.
- Какво е присъствието на първите дами в сферата на благотворителността?
- Водещо. Влезли в кръга на елита, след като съпрузите им поемат ръководството на държавата, първите дами застават в центъра на редица благотворителни и други обществени инициативи. Те се включват най-вече в многобройните благотворителни, просветни и червенокръстки организации – Съюз за закрила на децата, Съюз за безплатни трапезарии, „Самарянка“, „Света Троица“, Дом на инвалидите, Фонд за сираците от войната и други. А когато войниците на родината тръгват на бойното поле, мнозина от тях стават самарянки и опознават и другото лице на войната – болката и трагедията и с присъщия си майчински инстинкт остават до леглото на умиращите момчета до сетния им дъх.
Повечето първи дами светят с отразената светлина на съпрузите си и предпочитат да се отдадат предимно на отглеждането на децата и грижите за къщата. Мария Гешова има 5 деца, а грациозната французойка графиня Анна де Грено (Станчова), въпреки непрекъснатите си ангажименти на дворцова дама, ражда четири деца. Рекордьорка със своите раждания е съпругата на Васил Радославов – Евантия, която има 5 деца, веднага след брака си ражда почти всяка година, като в 1895 година – два пъти. Впрочем раждането на 4-5 деца е нещо нормално за тази епоха. Дори княгиня Мария-Луиза, първата съпруга на княз Фердинанд, се сдобива с 4 деца, като умира при раждането на последното – княгиня Надежда.
- В наши дни животът на първите дами е винаги във фокуса на медиите. Трудно е да се скрие изневяра или друг скандал. Как е било преди 65 години?
- Винаги е имало и изневери, и скандали. Но публичността е била далеч по-дискретна. Много фини първи дами като Екатерина Каравелова, Поликсени Стамболова и други имат доста небрежни на външен вид мъже, които нехаят за доброто облекло и фините обноски. Можем само да гадаем как ли са се чувствали те, когато е трябвало ежедневно да се борят с лошата лична хигиена на съпрузите си, с неумението и нежеланието им да се научат на “салонни обноски”, да се обличат елегантно и други.
Някои от първите дами са се радвали на обичта на съпрузите си, други като баба Радка Цанкова просто са приемали за даденост грубото отношение на съпрузите си към жените им. Малко са обаче дамите, които въпреки църковните окови и тези на общественото презрение са си позволявали да се отрекат от брачната халка, да се освободят от грубостта или от тираничната ревност на съпрузите си и да потърсят в развода своето второ прераждане. Като че ли единственият пример в това отношение е отново Султанка Рачо Петрова, която не само че успява да се разведе, но и продължава да носи името на съпруга си след развода, за което си навлича много неприятности.
Много от първите дами са имали нещастието да загубят своите деца. Въпреки добрите им финансови възможности за лечение, поради ниското равнище на медицината, някои от децата им са умирали в твърде ранна, още бебешка възраст. Така е с Мария Първова Бурмова, с Екатерина Каравелова, Мария Гешова, Евантия Радославова. Никола и Райна Мушанови пък имат нещастието да изгубят единственото си дете, а някои от двойките като Андрей Ляпчев и Констанца, Богдан Филов и Кита – остават бездетни.
- Има ли общо качество в характера на първите дами от царска България, което ви направи силно впечатление?
- Изучавайки документи за първите дами на царска България, се натъкваме на нещо странно и непознато за нашия съвременник – изключителна пестеливост и педантично водене на отчет за всички приходи и разходи на съответните фамилии. И това не е само при сравнително средно заможните ни политици от рода на Драган Цанков. Дори и най-богатите ни премиери като генерал Рачо Петров, Иван Гешов и Теодор Теодоров пазят в архивите си стотици тефтерчета и листчета, на които са записани ежедневните покупки – хляб, сирене, месо, вино, фасул, пастърма, картофи, цървули и облекло, пари, дадени на просяци, за ползване на трамвай. Пазят се и всички бележки за платена вода, електричество, фактури за закупени мебели, строителни материали за ремонти и за всеки месец се правят точни калкулации на приходите и разходите. Останах с впечатление, че това не е само добра грижа за запазването и умножаването на фамилното богатство, но и стил на тогавашното българско висше общество.
Интервюто взе Елиана Митова, е This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
