---

Младият български диригент виртуоз Кръстин Настев дойде за броени дни в родния си Пловдив, за да дирижира концерт на местното оперно филхармонично дружество с участието на певци от операта в Анталия. Настев работи в музикалния театър на турския курорт вече втора година. Роден е през 1980 г. Получава първите си уроци по музика в Хора на пловдивските момчета, а по-късно завършва и Музикалното училище в града на тепетата. Завършва оркестрово и хорово дирижиране в Националната музикална академия ”Панчо Владигеров” в София. Финалист на Академичния Бахов конкурс – Пловдив 2001, и на Международния конкурс за диригенти ”Мариеле Вентре”, Болоня, 2007. Кръстин Настев участва в майсторски класове по дирижиране на проф. Алан Хейзълдайн, проф. Васил Казанджиев, проф. Мирослав Попсавов, Георги Димитров, Иван Ангелов. В периода 2005-2008 г. е хормайстор в операта в Пловдив, а от 2008 г. е диригент в Държавната опера в Анталия,Турция. Дирижира Симфоничния оркестър на Анталия, Радиохорa на Анкара, Националния филхармоничен хор на Турция, както и спектакли в Истанбулската и Мерсинската опера.

---

- Маестро Настев, вие бяхте твърде добре поставен като диригент в родния си град. Защо предпочетохте да работите в Турция, в един театър, който дори не е първостепенен?
- В операта на Анталия работя от април 2008-а.Това е четвъртият по значение оперен театър в Турция след Анкара, Истанбул и Измир. Всички тези театри се финансират от държавата, като пряко се управляват от генерална дирекция, от която зависи разпределението на бюджетните средства.
Съставът на операта в Анталия не се различава от театрите в България и по света - има си оркестър , хор, солисти, осветители, гардеробиери...всички онези звена, осигуряващи нормалното функциониране на един оперен театър. Що се отнася обаче до средствата за работни заплати, има съществена разлика от другите страни и по-специално от България. Като пример ще дам няколко факта: Хорът на операта в Анталия и в Пловдив е равен като брой - 53 певци. В Пловдив всички служители са щатни, а в Анталия щатните са 50-52%! Тези, които не са на щат, подписват едногодишни договори и след изтичането им могат и да не бъдат подновени. По тези договори операта има значително по-малки разходи - здравни, пенсионни и т.н. В България е обратното - доживотни щатове и никакъв стимул за работа.
Другата разлика е в определянето на заплатите – в Анталия прилагаме точкова система за всеки един работещ в операта. Художествен съвет с представители на всички звена се събира един път в годината, за да повиши или намали точките на служителите, в зависимост от тяхната работоспособност! По този начин все пак се упражнява някакъв контрол върху работещите, а от друга страна, може да се стимулира една по-успешна продукция!

- А ще разкажете ли какво получава един диригент в Турция?
- Разбира се. Диригентът в Истанбул и диригентът в Анталия получават еднакви заплати, без значение от трудовия стаж, възрастта и други подобни показатели. Същото се отнася и за другите длъжности, специално в оперните театри.
Заплатите на работещите в сферата на културата са високи. Без да навлизам в подробности, ще отбележа например, че един областен управител и музикалният директор на една опера получават почти еднакви заплати. За сравнение - в България областният получава три пъти повече от диригента!
Заплатите в Турция, наложени към европейските ставки, имат разлика, и то немалка. В държавите от Европейския съюз заплатите в сектора спрямо Турция са поне 4 пъти по-големи, а спрямо България – ПРОСТО да не говорим! По тази причина в оперните театри в Турция са привлечени доста чужденци. Например в нашата опера има още трима българи и може би двайсетина души от руските републики.

- Какъв е имиджът на операта в Анталия, задоволява ли ви този театър като място за творческа изява?
- Анталия е първокласна туристическа дестинация, но в културно отношение не е Истанбул! Все едно да ме питате дали има интерес от чужбина към Варненската опера. Това са провинциални театри, които могат да се радват единствено на интерес на местна почва. Интерес обаче има към Международния оперен фестивал на античния театър “Аспендос”. Това е фестивал, който е под егидата на Международната асоциация на музикалните фестивали и изцяло под финансовата обезпеченост на Министерството на културата на Република Турция! Има и значителна финансова подкрепа от редица корпорации и холдинги специално за фестивала. Организацията му ангажира всички оперни театри в Турция. Те се изреждат да гостуват на фестивала, всяка година се кани по един чуждестранен оперен театър. Всички туроператори в Анталия, Алания и околностите са ангажирани в осигуряването на публиката.Т.е. говорим за културен туризъм - хотелите в радиус от 250 км осигуряват средно около 10 000 души за всеки спектакъл. Значи едно оперно представление се гледа поне от 10 000 зрители – турци и чужденци.

- В Пловдив също има античен театър. Означава ли това, че и там могат да се съберат 10 000 зрители за едно представление?
- Пловдивският фестивал се провежда по същото време, както и фестът в Аспендос. Разликата обаче между двата е, че години наред никой не се интересува какво става с феста в Пловдив. На първо място - няма средства, за да се осигури един пъстър афиш от заглавия. И събитието преминава някак между другото. Министерството на културата дава минимална сума, колкото да бъде добавено в афиша като съорганизатор. Община Пловдив се отчита с една съвсем скромна субсидия. за която после натяква месеци наред! Ето това е разликата между феста в Анталия и в Пловдив.

- Значи виновна е държавата, не театрите или музикантите?
- Моето лично мнение е, че в България отговорните институции разпределят средствата за подобни събития неправилно и неправомерно. Примери колкото щеш! Министерството на културата и общините нямат никаква координация помежду си по отношение на големите културни събития. .Липсва какъвто и да е синхрон за приоритетите в културата. По този начин средствата се “изплъзват” в грешната посока и за такива значими мероприятия като оперния фестивал в Пловдив се оказва, че няма пари.
От друга страна, директорите на културните ни институти са принудени да се молят на спонсори, които обаче никога не са стъпвали на театър, опера или концерт. В резултат на всичко това опитите в повечето случаи завършват с фиаско. Преди няколко години като диригент на Хора на пловдивските момчета ходих да се моля за пари при бизнесмени, които имаха някакво събрание. Зададоха ми въпроси, изслушаха ме и накрая един иначе високопоставен и добре облечен бизнесмен ме попита : “А вие с хора можете ли да изпеете “Две кокошки съм заклала”!!!” Коментарът е излишен, нали?

- Защо според вас в Турция организацията на културния живот е значително по-ефективна, отколкото в България?
- Мисля, че всичко се дължи на основателя на турската република Кемал Ататюрк , който още в самото начало е заложил в устоите на държавата едно наистина почетно място на културата. Затова всички ние, работещи в областта на музиката в Турция, сме на почит в реалния живот. Като спомена, че съм диригент в операта, отношението към мен е подчертано уважително! Така е и със спонсорите – далеч по-лесно е някой да откликне за културно спонсорство в Турция, отколкото в България!
Споделям тези мисли с голямо огорчение, защото в България има много талантливи хора, които обаче нямат късмета да работят в нормални условия. Надявам се, че ще дойде времето, когато на културата ще се обърне необходимото внимание, защото народ без духовност не е интересен за света!
Като послеслов бих казал следното: във Франция, макар и в условията на криза, президентът Саркози увеличи бюджета за култура за тази година!!!

- Има ли перспектива за сътрудничество между оперите в Пловдив и Анталия?
- Новият директор на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив, известният български тенор Калуди Калудов, има много интересни идеи, които обаче се нуждаят от една сериозна финансова подкрепа както от Министерството на културата, така и от община Пловдив. Част от тези идеи са свързани с мен и операта на Анталия. Благодаря му от все сърце, че е толкова отзивчив и добронамерен. Аз мисля, че с оперния концерт, който изнесохме неотдавна с участието на солисти от Анталия, поставихме началото на едно сътрудничество, което надявам се ще донесе много приятни изненади в близкото бъдеще.

Интервюто взе Елиана Митова