„Класа“

Младият БГ скулптор Светлин Николаев откри снощи с нетрадиционна изложба петата година от живота на GreenCat Gallery в столицата. Експозицията, подредена в хотел „Арена ди Сердика“, е съчетание на неочаквани и изненадващи художествени експресии. Николаев завършва Художествената академия през 2005 г. и посвещава последните две години от работата си на занаята на отливането на бронз. Това умение се владее от малцина скулптори – повечето автори предпочитат да предоставят своите модели на бронзолеяри, защото се затрудняват да ги изработят сами. Светлин Николаев обаче доказва, че скулпторът може да завърши от А до Я творбата си, стига да й се посвети изцяло. Той владее леярското изкуство до съвършенство, което пък му дава възможност да създава скулптури откровения. Пред очите на зрителя авторът представя 20 произведения, всяко от тях уникално, създадено с техниката на т. нар. изгубен восък. Някои произведения са с височина от 150 см, достигащи почти монументални размери.
Въпреки младата възраст на автора, творбите му показват изненадващо зряла изразност, а тяхното присъствие се забелязва незабавно във всяка обкръжаваща среда. За своите сюжети авторът не се обръща към митологията, предпочитана от повечето млади скулптори. Николаев е като че ли повече заинтригуван от човешката анатомия, елементи от която той използва чрез „изкривяване“ на тяхното класическо художествено представяне посредством изваждането им от обичайния контекст. В произведенията му човешкият пръст се превръща в двуфигурна любовна сцена, а носът би могъл да стане конче. Понякога авторът умишлено преувеличава или уголемява размерите – похват, който допринася за внушение за монументалност, дори при творби с малки размери.
Друг сюжет, който също вдъхновява младия скулптор, е светът на животните. Коне, бикове, водни кончета се появяват като самостоятелни пластики или пък – внедрени като неразделна част от контекста на мъжки бюст. Животните от творческия свят на автора са лишени от митологически символизъм, а по-скоро – подобно на традиционните прийоми на европейските анималисти, той ги представя сами за себе си в естествената им природна мощ и красота – представяне на реалността, което провокира зрителя за среща лице в лице с природата.