Митко Тодоров – директор на театър „Българска армия“ и председател на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК)

Още в края на август-началото на септември от Министерството на културата ни бе обещано, че всичко, което се случва в нашия театър като промени и като развитие, ще се съгласува с нас – представителите на Българската асоциация на работодателите в областта на културата БАРОК, Съюза на артистите в България, директорите на театри. Отправен ни бе и призив да даваме предложения. Аз като председател на БАРОК заедно с работна група, сформирана на неформален принцип, излязохме с две-три предложения, отнасящи се до съдбата на българския театър и начина на финансирането му. Едно от тях е – театрите да бъдат освободени от скованата компютърна програма, наречена СЕБРА, според която за всеки разход от около стотина лева трябва да чакаме разрешение от МК. Ние настояваме по някакъв начин да копираме, да развием модела на столичните общински театри, които бяха и продължават да бъдат на така наречения делегиран бюджет. Да ни се даде възможност да реинвестираме приходите си от билети в продукция и в допълнителни хонорари за артистите. Защото е най-добре приходите, които една театрална формация реализира, да си остават в нея. Желанието ни е и да бъдат ясно очертани моделите театър и особеностите на отделните региони.
Безпокоят ни и така наречените смесена собственост и смесено финансиране. Не може държавно предприятие да е в сграда, собственост на общината. Или най-малкото се изисква промяна на законовите нормативни уредби. Настояваме за конкретен отговор дали ще бъдат гарантирани средства за другата година от принципала на България, финансовото министерство. Искаме ясна позиция каква ще бъде степента и начинът на гарантиране на държавния дял в дейността на българския театър. Не е добра идеята театрите да станат търговски дружества, защото търговското дружество е регистрирано по Търговския закон и има съвсем други механизми както на структуриране, така и на дейност и на гаранции от държавата. Не трябва да забравяме, че театралният продукт не може да бъде изцяло търговски продукт. Ако стане такъв, има опасност липсата на заплащане на определени категории хора в мрежата на българския театър да ни лиши от тези работници. А това със сигурност няма да се отрази добре на театъра.
Настояваме за изготвяне на спешна стратегия за период от две-три години напред, гаранции от страна на държавата за запазване на предмета на дейност на театралната формация и анализ на досегашната децентрализация. Необходимо е да се преосмисли и дали са рентабилни и нужни толкова много библиотеки, художествени галерии и музеи в страната. Крайно време е да стане ясно кои от тях са ефективни и кои не. В момента държавата харчи солидни средства за култура, а решава да реформира само секторите с изпълнителските изкуства, които не са толкова много и толкова лоши. Бяха създадени закони за киното, читалищата, библиотеките, паметниците на културата... А за театрите не е приет закон и на този етап държавата предлага за тях каквито си иска реформи. Според мен е крайно наложително да бъде приет закон за театрите или разделът в закона за културата да се реформира бързо, защото в този си вид отдавна не върши работа.
И, последно, искам отново да повторя, че ние, представителите на театралното съсловие, желаем не да се конфронтираме с екипите от МК, а да работим заедно и прозрачно, за да постигнем най-доброто решение.