На 21 януари беше открита една от най-големите аудитории в Нов български университет в памет на великия британски държавник, доброжелател и защитник на българите Уилям Юарт Гладстон. Академичният съвет на НБУ реши, че това е най-подходящият начин за отбелязване на 200- годишнината от рождението на великия викторианец, който освен другите си разнообразни дейности, е имал пряко отношение към развитието на модерното университетско образование.

Експозицията в аудиторията беше осъществена от преподавателите от департаментите по "История" и "Изящни изкуства" със съответните ръководители доц. Цветана Чолова и проф. Екатерина Русинова. Тя се състоя от репродукции на гравюри и карикатури, отразяващи изключителната кариера на великия викторианец и връзката му с българската история.

Кратко представяне на историческата роля и значение на Уилям Гладстон направи историкът доц. Румен Генов, а Михаил Мелтев в качеството си на режисьор разказа за документалния си филм "Двойното възкръсване: Уилям Гладстон" със сценарист Румен Генов и съ-продуцент НБУ. Пред публиката бяха прожектирани откъси от филма, а ректорът на Нов български университет доц. Людмил Георгиев тържествено обяви аудитория да носи името на великия държавник и демократ.

  доц. Людмил Георгиев

За пръв път пред обществеността беше представен проект на паметник на Уилям Гладстон в София от известния скулптор Янко Бонев. През юли 2009 г. Софийският Общински Съвет взе решение статуята да краси двора на 18 СОУ „Уилям Гладстон“, но тепърва предстои обществена кампания по набиране на средства за неговото издигане.


Проект за паметник на Уилям Гладстон




доц. Румен Генов (в дясно) до проекта за паметник на У.Гладстон

Уилям Юарт Гладстон

У. Ю. Гладстон (29.ХІІ.1809-19.V.1898 г.) е една от най-големите фигури в британската, европейската и световна история – четирикратен министър-председател на Обединеното кралство, създател и водач на Либералната партия, един от символите на цивилизацията на ХІХ век.

• Неговата реформена програма слага траен отпечатък върху британското общество и държавни институции, допринася за утвърждаването на модерната демокрация.

• Това определя неговата огромна популярност – в своята родина още към средата на кариерата си Гладстон получава прозвището “народния Уилям”, а по-сетне всеки знае кой е “великия старец” (Grand Old Man или просто G.O.M.) В Европа и по света той е почитан като патриарх на модерния либерализъм.

• Уилям Гладстон се изявява като противник на имперската експанзия и последователен поддръжник на правата на народите стремещи се свобода и независимост – били те българи, гърци, арменци, италианци, афганци, или зулуси.

• Гладстон, който притежава сериозно класическо образование се отличава със задълбочени научни интереси – автор е на няколко тома иследвания върху Омир и неговата епоха, както и на голям брой студии и статии на научни и политически теми. Той е бил страстен читател и библиофил – знае се, че през живота е прочел 22 000 книги, а неговата лична библиотека прераства в мемориалната библиотека “Сент Дейниълс” (в Хадън, Северен Уелс), единствена по рода си в Обединеното кралство.

• Дейността на Гладстон има отношение и към университетското образование – бил е избиран за ректор на университите в Единбърг и Глазгоу; допринася за реформирането на своята alma mater – Оксфордския университет (чийто представител в Камарата на общините е бил ред години).

Уилям Гладстон и българия

От 1876 г. името на Гладстон е трайно вплетено в историята на българския народ.

• През 1876-77 г. Гладстон е фигурата от най-голям калибър, която поставя българския въпрос пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и брошурите “Българските ужаси и Източният въпрос” и “Уроци по клане”. Той става фактически централната фигура в широкото обществено-политическо движение известно като “българска агитация”.

• През 1878 г. Уилям Гладстон осъжда Берлинския договор и ролята на тогавашното британско правителство на лорд Биконсфийлд.

• През първата половина на 80-те години Гладстон защитава Търновската конституция, защото смята българите за политически зрели и достойни да управляват себе си.

• През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на Съединението на “двете Българии”, като израз на “свободната волеизява” на българския народ.

• Уилям Гладстон запазва чувството на симпатия и доброжелателен интерес към България до края на живота си.

Гладстон е бил тачен като “главен деец по нашето Освобождение” и “велик приятел и благодетел” на българския народ. Затова 100-годишнината му е била чествана навсякъде из България като национален празник; ІІІ мъжка гимназия (сега 18-то СОУ) в София е наименована “Уилям Гладстон”, както и улици в много селища, а специална делегация на Народното събрание и кметовете на София и Пловдив, поднася на неговия паметник в Лондон, сребърен венец с надписа “На великия Вилям Гладстон от признателния български народ”.

По случай 200-годишнината от рождението на Уилям Гладстон Академичният съвет на Нов български университет взе решение тази аудитория да носи името на великия държавник и демократ.

 текст и снимки: В. Гергов