Откъс от едноименната книга Визитка Кънчо Кожухаров е роден през 1950 г. в София. По образование е електроинженер. Има стотици публикации в централните всекидневници. Автор е на романите „Последният лов на Хана“ (2003) и „Кан Кубрат: върховната битка“ (2006). През 1998 г. получава две отличия за превод на художествена и научна литература - „Гравитон“ и на Съюза на преводачите в България. През 2003 г. взима наградата за „Най-добра фантастична книга“. Печели и конкурс за къс криминален разказ (2004), а през тази година и Национална литературна награда „Тодор Влайков“. Последната му книга „Кой какъв е в българската корупция“ (2007) се чете като криминално разследване с елементи на фантастични разкрития за случилото се у нас след 1990 г. Влизам в бюфета на Народното събрание и се оглеждам. Едър и пълен мъж с физиономия, която познавам от вестниците, се надига от стола си. Настаняваме се до една свободна маса и Гущеров ми поръчва кафе. Но под спокойствието му се спотайва нещо, което издава, че Гущеров е нащрек – не случайно не се съгласява да правя аудиозапис. Свивам рамене и вадя химикалка и няколко листа и задавам първия въпрос: На какво основание получихте кредит от Българска стопанска камара (БСК) за образуване на застрахователен фонд? – Създадохме сдружението между моята фирма „Експерт-Гущеров“ и Българска стопанска камара, защото искахме да влезем в нишата „застраховане“. Аз бях започнал да разработвам стратегия за развитие на застраховането. Навремето имах възможност да се запозная с граф Филип фон Валдердорф от немската Търговско-промишлена палата и да се срещна с хора от водещи немски компании. Тогава БСК прояви интерес за съвместна дейност с нас, защото, в края на краищата, нейната цел беше да стимулира и подпомага развитието на български фирми. Дяловото участие беше в съотношение три към едно – 75 процента на моята фирма и 25 процента на Стопанската камара. Управителният съвет на сдружението се състоеше от пет човека, като двама от тях - заместник-председателят и един от членовете - бяха представители на БСК. Мисълта му е добре структурирана и той отговаря по същество. Нищо чудно, че успява в бизнеса. Какво беше обезпечението по този кредит? – Понеже тогава кредитите бяха много трудни, самият кредит служеше за обезпечение. Това не бяха оборотни средства, тези пари не се ползваха, а стояха на специална сметка в „Минералбанк“. Аз плащах само лихвите, въпреки че три четвърти от тях би следвало да плати БСК. Каква беше лихвата по кредита? – Договорната лихва беше четири процента - при положение че през същата година (1990) нормалните лихви бяха между един и половина и два и половина процента... Отбелязвам си наум първото несъвпадение. От телефонния разговор предния ден останах с впечатление, че кредитът е бил безлихвен. Непременно трябва да проверя това, когато дойде договорът. Междувременно Гущеров продължава: – Започнахме работа, за да стартираме застрахователната дейност, но в тази област подготвителният период е много продължителен. Точно тогава започнаха големи войни кой да оглави Българската стопанска камара. Най-голям интерес от този период представлява „опашката“ – той прави малка пауза и очаквателно ме поглежда. Аз с готовност се включвам в играта: Каква опашка? – Българската стопанска камара е наследница на БИСА – Българската индустриално-стопанска асоциация, която като представител на държавата до 1989 г. финансираше най-атрактивните и модерни нови предприятия – обяснява Гущеров. – Техните задължения бяха задължения към държавата. Впоследствие държавата предостави на Камарата събирането на тези задължения. И до момента не е ясно каква част и кои от задълженията са изчистени. Сега някои хора от ръководството на БСК твърдят, че тогавашното участие на Камарата в сдружението не е било правилно. Но нали в края на 90-те години сегашното ръководство на БСК също взе решение да участва в други мои фирми, в които участва и до днес – Доброволния пенсионен фонд и Здравния фонд "Закрила"? Кога участието на Стопанската камара е било правилно и кога не? Повдигам рамене, при все че въпросът не е отправен към мен. А вие кога изплатихте кредита? – Като част от борбата за надмощие в БСК започнаха атаки срещу участието на Камарата в сдружението. Последва ревизия в БСК и ревизионен акт. Аз абсолютно коректно се съгласих да променим договора, да разтрогнем сдружението и да възстановя средствата в БСК по тогавашната пазарна лихва, която беше 52 процента. През целия период на съществуване на сдружението тези пари не са използвани за друга дейност. Все пак Камарата имаше представители в ръководството на сдружението и не беше възможно да се вземе решение за ползване на парите без тяхната санкция. С разтрогването на сдружението между Българската стопанска камара и "Експерт-Гущеров" Камарата загуби възможността да бъде акционер, а аз – една година време. Концернът "Герлинг" ми беше предложил да смени БСК като съдружник, при условие че получи 90 процента дял, а за "Експерт-Гущеров" да останат 10 процента, но аз не се съгласих. От известно време се чудя какво в думите му не е наред и сега изведнъж си давам сметка: обясненията му са някак си твърде гладко подредени. Очевидно бизнесменът отдавна се е превърнал в политик. С какви средства в такъв случай създадохте застрахователно дружество "Орел"? – След като възстанових кредита на БСК, взех 2,5 милиона лева кредит от "Балканбанк", клон Русе – колкото се изискваха по онова време, със задължението те да стоят като гаранция в самата банка. С тези пари регистрирах застрахователното дружество "Орел". Така започнах застрахователната си дейност. Това е ясно доказателство, че не съм вземал пари нито от бандитска, нито от партийна дейност. Аз се гордея с бизнес пътя, който съм изминал. Една стотинка няма излъгана, един данък няма скрит. "Орел" стана първото лицензирано от правителството на Иван Костов застрахователно дружество. Тогава минах през много щателна проверка. Всяка стотинка беше ревизирана и доказана. Последните му няколко изречения са казани с такава гордост, достойнство и искрено убеждение, че този едър мъж ми става симпатичен. Само да не беше онази фраза за четирите процента лихва... Уговаряме се до вечерта да му занеса обработеното интервю, за да избегнем някоя неточност или грешка от моя или негова страна, и напускам парламента. Договорът На другия ден договорът се появява в редакцията и започвам внимателно да го проучвам. В него наистина има някои смущаващи неща: „Член 1. Настоящият договор се сключва на основание писмено искане на фирма „Експерт-Гущеров“. Писменото искане просто не може да бъде основание за договор. Не е нужно да си юрист или икономист, за да видиш, че първият член, фундаментът, върху който е изграден целият договор, е смехотворен. А и самият текст противоречи на твърдението на Гущеров, че БСК е проявила интерес за съвместна дейност с тях. „Член 3. БСК се задължава: 1. Да предостави безлихвено на ПОЛУЧАТЕЛЯ 3 (три) милиона лева със срок на ползване до 31. 12. 1991 г.“ Защо услужливата памет на господин Гущеров, която пази толкова много подробности така ясно, че той ги излага и без най-малкото замисляне или запъване, изведнъж го предава, когато става дума за лихвата по заема? Дали в нея няма и други важни пропуски? „Член 5. ПОЛУЧАТЕЛЯТ СЕ ЗАДЪЛЖАВА: 1. Да осигури обезпечението на заема с всички активи на фирмата.“ Добрата кредитна практика изисква кредитът да не надхвърля 60 процента от стойността на обезпечението. Дали към момента на сключването на договора (21 май 1990 г.) дружествена фирма „Експерт-Гущеров“ е имала вписани на своя сметка по установения ред активи за 5 000 000 лева? Нещо не си спомням в началото на прехода да е имало толкова богати фирми, па били те и дружествени. И за капак една дребна подробност. Толкова дребна, че вероятно би останала незабелязана от всекиго, който не се е занимавал цял живот с внушенията, скрити в писаното слово. Задълженията на БСК се побират в един-единствен член от договора: да предостави и да контролира. Задълженията на ДФ „Експерт-Гущеров“ са разтеглени в цели пет члена: да използва целево, да възложи, да осигури, да изчака решение, да възстанови, да оказва съдействие и евентуално да заплати неустойка. Целта е да се посее у небрежния читател впечатлението, че договорът е по-обременителен за „Експерт-Гущеров“, отколкото за Българска стопанска камара. Аз обаче съм по-скоро професионален читател и стигам до съвсем нежелателен за авторите на договора извод: щом като те са се постарали да внушат на евентуалните недоброжелатели, че „потърпевш“ в случая е фирмата на Гущеров, трябва да са били наясно, че истината е точно обратната. Явно ще се наложи да потърся основния представител на другата страна по договора – Лъчезар Тошков, председател на Българска стопанска камара. Един стар номенклатурчик Минава почти месец, докато успея да издиря новата месторабота на бившия председател на Българска стопанска камара. Обяснявам му, че съм разговарял с Добромир Гущеров за кредита, който той, Тошков, в качеството си на председател на БСК навремето му е отпуснал, и че според Гущеров отпускането на кредита е послужило като аргумент в борбата за надмощие в БСК. Може ли да ми каже нещо повече за тази властова борба? – Не съм възприемал и досега не възприемам този случай като борба за власт. Но че е във връзка с този кредит, който на практика спомогна сравнително по-бързо да се развие начинанието за Първа частна застрахователна компания, е безспорно. Работата на една организация като Българска стопанска камара беше да съдейства за развитие на бизнеса. Петнайсет-шестнайсет години по-късно нещата не могат да звучат еднозначно с това, което означаваха тогава – започва предпазливо Тошков. Аз не реагирам и той продължава да опипва почвата: – Беше година след началото на промените и по онова време на различните хора различно им е просветвало. Различно са навлизали усещането, рефлексите, философията на пазарното стопанство, свободният пазар – за България една нова система за икономически отношения. И ако някой е гледал на това от строгите норми на социалистическия ред и уравниловката, очевидно е имал по-друго мнение от моето. Зная, че този род излияния могат да продължат досадно дълго, и леко форсирам нещата: Как се стигна до отпускането на кредит на Добромир Гущеров? (Речта на Тошков изведнъж става по-стегната и целенасочена.) – Предоставянето на средства на държавно, кооперативно или частно предприятие не беше в противоречие с практиката на Камарата. Тогава банковата система и частните банки започваха фактически да се изграждат и средствата от фондовете на Стопанската камара представляваха възможност да се даде тласък на едно или друго стопанско начинание. Проучването на въпроса за финансово съдействие на първото частно застрахователно дружество роди една позиция, на която аз бях твърд сторонник: да се отпуснат сравнително по-голяма сума средства, които да бъдат обаче не под формата на заем, а под формата на дялово участие. Струваше ми се, че това ще се развие като един високодоходен бизнес в условията на пазарна икономика. Още повече че дълги години съм се занимавал само с това – с отношенията със западните държави. Споменахте, че имате опит във взаимоотношенията със западните държави. Откъде натрупахте този опит? – Известно време – от 1968 година – работих в сферата на външната търговия. Дълги години бях в Министерството на външната търговия. В края на седемдесетте години бях външнотърговски съветник в посолството ни в Бон, а от осемдесетте бях съветник в Министерския съвет по въпросите на връзките с развитите капстрани – до 1990 година, когато бях избран за председател на БСК. (Интересно кого ли е съветвал в Министерския съвет Лъчезар Тошков?) Как беше оформен договорът? – Договорът беше сключен за определен период, но в никакъв случай за повече от 3 или 5 години срок, след което парите следваше да се върнат изцяло. Това беше смисълът – да не се плащат текущо дивиденти, а за този срок, през който са били ползвани парите, се предоставяше една трета от собствеността на компанията. Имаше група от специалисти, които се занимаваха с ефективност на вложенията. Те проверяваха и обосноваваха предложенията – доколко са целесъобразни, доколко са гарантирани. Спомням си абсурдната обосновка в член 1: „Настоящият договор се сключва на основание писмено искане на фирма „Експерт-Гущеров“ – и се усъмнявам в идиличната картина на задружен екип от специалисти, която ми описва Тошков. Тоест решението не е било лично ваше? – Не, в никакъв случай не беше еднолично. Може би подписът върху нареждането да е един, но договорът се гледа от 10-15 души. Имаше мнения на отдели, комисии и хора, които доказваха какъв е ефектът от цялата работа. Всичко беше много внимателно и подробно анализирано. Там е кандидатствано – защото имаше определен ред – за получаване на определено финансово съдействие. Мисля, че тогава колективно обсъждахме това, и не мога да ви кажа чия идея беше от ръководството, но казусът със застрахователна компания изглеждаше като нещо много по-различно. Иначе масата от средства се насочваха към високотехнологични проекти, които бяха основно от сферата на материалното производство. Затова този казус предизвика много повече обсъждания и усилия. Смисълът на тази операция беше да бъде един краткосрочен заем, който да седи в банката като собствени средства на фирмата, за да може тя да поема ангажиментите и да продава застраховки. Ако си представим, че са дадени в тия и тия пачки, предполагам, че след година и половина, са били върнати в същите пачки и със същите номера. Вероятно създавам впечатление за твърде доверчив слушател, та Тошков да реши, че може да ме будалка безнаказано. Сподавям раздразнението си, като набързо превъртам наум едно абсурдно мултфилмче: в Българска стопанска камара дават на Гущеров куфар с три милиона лева, той се качва на трамвая и занася куфара в банката, за да си го прибере след година и нещо и да го върне неотварян в БСК. Усмихвам се вътрешно и леко притискам събеседника си: Каква беше интригата около вашето напускане? – Не смятам, че има пряка връзка с финансирането на „Орел“ – заема защитна позиция той, а сетне изведнъж освирепява: – Този въпрос възникна главно от промишлениците. На тях им беше далечна идеята застраховане – дайте да правим бурми, да произвеждаме кари или нещо, което можеш да го пипнеш. Беше пропуснат шансът БСК да стане съсобственик в най-голямото застрахователно дружество. Но да се вини за това Гущеров и да се твърди, че е имало някакво изливане на пари, е пресилено. Странен съсобственик, мисля си. Тошков не споменава нищо за това, дали Гущеров е вложил в сдружението някакви лични средства. А дяловото участие все пак е 3:1 в полза на Гущеров. – Това беше добро начинание, но трудно смилаемо от буквално мислещия български стопански ръководител. В Българска стопанска камара имаше стремеж тя да се превърне в парадържавна или квазидържавна структура, а аз лично винаги съм бил привърженик на намаляване на регулирането. Така или иначе Гущеров излезе с предложение да възстанови парите. Някои смятаха, че ето, натиснахме го и той ги върна. Той не ги беше пипал. Той можеше да ги върне всеки момент. Междувременно Гущеров беше стигнал до такива нива на оборотите, че... – и Тошков обръща очи нагоре – вероятно за да ми подскаже, колко високи са били оборотите. Ако е имало обороти, сигурно са били на празен ход, мисля си, защото самият Гущеров каза, че покрай този кредит е загубил една година време. Опитвам се да разбера какво има предвид Тошков, като задавам насочващ въпрос: Доколкото разбирам, според вас това е било златна възможност. – Тя вече е изпусната. Факт е, че това беше първата частна застрахователна компания. Както виждате, една от водещите европейски компании – "Дженерали" – сега купи "Орел" и го вгражда като самостоятелен елемент в собствената си структура, тоест той е на европейско ниво на застраховането. Сега отпускането на кредита се използва за лични нападки, които целят Гущеров под мотото "ето ги червените милионери, които получиха куфарчета с пари". Не е така. Човекът беше работил много активно по идеята и показа много добър оргталант. От всички аспекти заслужаваше да успее. Ако се бяхме забавили, у нас щяха да влязат изцяло чужди компании, нямаше да имаме национална. „Оргталант. От всички аспекти заслужаваше да успее – върти ми се в главата, докато крача по алеята към някогашната „Ариана“. – Тошков накрая съвсем я забатачи. Дали някой „буквално мислещ промишленик“ от Стопанската камара може да ми разкаже как са се отървали от тоя титан на външната търговия и сторонник на пазарната икономика?“. За мой късмет се оказва, че сегашният заместник-председател на БСК Георги Шиваров през 1990 г. е бил главен секретар на Камарата и пряк участник във всички последвали отпускането на кредита събития. Не се налага да го убеждавам да ми помогне. (Следва)