„Българският литературен модернизъм. Една колекция на Росен Петков“, том 2, издателство СОКИ, 2025 г.
Книгата, всяка една книга, крие история. Сама по себе си книгата е история, стига да можем, стига да искаме да я прочетем. А е и важно тази скрита история да бъде изучена и разказана. Моето дълголетно общуване с книгите ме накара да започна да разказвам някои от техните истории – в критико-исторически и в художествен план, едните с претенции за достоверност, другите измислени, но основани на факти – фактофикции. Героят на настоящия отзив – Росен Петков, също пресъздава истории, само че по свой начин. Един от плодовете на тази негова дейност е вторият том на каталога „Българският литературен модернизъм“, излязъл наскоро.
Книгата не е само текст, тя е комплексен продукт – тяло и дух едновременно. А в един момент, с течение на годините, книгата става и културна ценност, която трябва да се обгрижва и опазва – индивидуално и институционално. Колекционерът е тъкмо такъв ценител на книгите, който ги събира, пази, а понякога и споделя своите находки с хората. Последното, именно споделянето, ме окуражи да направя кратка характеристика на колекционерството, разбира се, не само на книги. Съществуват колекционери маниаци, които събират заради самото събиране, повечето пъти те крият колекцията си от чужди очи. Има също колекционери търговци; те инвестират в събирането на ценности, държат ги дълго, за да осребрят в даден момент събраното на по-висока цена. Разпространени са също така и „чистите“ търговци на ценности, чиято единствена цел е печалбата. Не ги упреквам, те също са полезни, защото „захранват“ частния и обществения интерес.
Росен Петков е от съвсем друга порода – колекционер-изследовател. Познавам и още такива колекционери (някои дори са ми приятели), които събират книги и други разнородни предмети. Това са некомерсиални хора, те колекционират с „идеална цел“; подчинили са страстта си към събирателство – нека я наречем хоби, често превръщащо се в професионално занимание – на изучаването, изследването, систематизирането, популяризирането и обнародването на резултатите. Което е благородна и къртовска работа, разбира се, пак с „идеална цел“.
Росен Петков от много години се е посветил на тази страст, на тази, бих я нарекъл донкихотовска лудост – хем колекционира, хем изследва, хем публикува. Той е чест клиент на търговците антиквари, обикаля сергиите, ревностно посещава „Битака“, пази и наследствени ценности. В резултат – притежава изключително ценна и богата колекция от книги и периодика. Някои, може би дори повечето артефакти от нея са редки и библиофилски издания, в това число и такива, които липсват дори в националните книгохранилища. Сред уникатите му се намират и автографи, приписки и посвещения от- и до видни личности от по-далечното и по-близкото минало. Всичко това е много по-скъпо от материално имане, духовната му стойност не може да се измери в парични знаци. Но Росен Петков не събира само книги и периодика, макар че с тази негова колекция сме запознати по-подробно. Той събира пощенски марки и картички, снимки, произведения на изобразителното изкуство, също и технически средства – знам за колекцията му от фотоапарати, прожекционни апарати, пишещи машини, сметачни машини, дори компютри от по-старо поколение. Сигурно е натрупал и други антикварни вещи, за които нямам сведения.
„Майски лист“, Ламар, София, 1928 г.
По повод неговата книжна колекция сме си говорили неведнъж. Аз, като събирач на стари издания, които – поне част от тях – съм използвал или имам намерение да използвам в моите изследователски дирения, литературноисторически и книгоиздателски главно, споделям с Росен Петков, както и той с мен, информация за някои интересни и редки находки. Често той ми казва „Това го имам“, „Това също го имам“… Веднъж го попитах полу на шега: „Има ли нещо, което да го нямаш?“. Отговори ми: „Случва се, но рядко…“.
Росен Петков е специалист по компютърни науки и изкуства. Като такъв упорито и професионално се занимава с изкуството на традиционния дизайн, вложен в книгата и в другите вещи от миналите епохи. От биографичната му справка научаваме, че той работи дълги години в тази област и е измежду първите експерти, допринесли за развитието на компютърните изкуства у нас и за популяризирането на световните постижения в тази сфера. Тук колекциите му са незаменимо „оръдие на труда“, с помощта на което прави своите проучвания и публикации. Плод на тези негови научноизследователски дирения е и настоящият каталог – „Българският литературен модернизъм“, луксозен и красиво оформен, представляващ, както отбелязах, втори том на неговите визуално-словесни книжовни „разкази“ и вероятно поставящ началото на една поредица, която предстои да се развива.
Списание „Угари“, Шумен, 1930 г.
Този каталожен том е посветен, както и първият, на оформлението, изработката и графичния дизайн на старите издания, книжовни и периодични. Впечатляващи са характеристиките на предложения ни обемист труд, които бележат значителния принос на Р. Петков в това изследователско поле. Каталогът съдържа богата информация както за епохата и културния живот у нас, така и за нивото на професионализъм на автори, издатели, печатари, художници, творили през изтеклия ХХ век. В естетически план – каталогът визуализира по перфектен начин събраната „материална“ книжовна култура, като се спира на подбрани артефакти и дава характеристики на техните индивидуални качества, от една страна, а от друга – ситуира ги в съответното литературно и художническо направление. С други думи, част от изображенията илюстрират идеите на определен модернистичен литературно-философско-естетически кръг (напр. сп. „Мисъл“), а друга, по-голямата – четат кориците и илюстрациите в контекста на съответната изобразителна школа/направление, без, разбира се, да пренебрегват, а напротив, изтъквйки индивидуалното им авторство.
Каталогът „Българският литературен модернизъм“ разглежда книжовното наследство в хронологичен план – по години, като по този начин дава възможност да се проследи развитието на оформителските насоки и практики в синхрон с появата и развитието на различните периоди на родния модернизъм, реализирани в дизайна и илюстрациите на подбраните за представяне артефакти, принадлежащи към колекцията. Нищо не е забравено: стил, хартия, шрифтове, орнаменти, подвързия, оригинален формат. Успоредно с това чрез показаното в каталога може да се проследи и напредъка на печатните технологии в България, използването в началото само на черно-бял печат и готови типографски образци и постепенното въвеждане на многоцветните печатарски техники, на авторските шрифтове, европейските дизайнерски визии и т.н., чиито възможности за изразяване и естетическо въздействие са несравнимо по-големи. В този план не по-малка е заслугата на Росен Петков и на Боряна Савова за адекватната визуализация – фото- и скенер- копията, които каталогът предлага, обработени допълнително по компютърен способ, предават едно към едно оригиналната визия на подбраните колекционни оригинали. Казвам това, защото у нас, за съжаление, не е застъпено адекватното съхраняване на старата ни печатна продукция, а дигиталните копия, които виждаме на сайтовете на библиотеките и музеите ни, често не притежават необходимото високо качество. Така с нищо незаменимите оригинали на нашето печатно наследство се обричат на постепенно умиране. Поставял съм и друг път този проблем, но като се убеждавам в идеалното качество на дигитализираните в каталога на Росен Петков корици и илюстрации, струва ми се, че проблемът изпъква с още по-голяма сила. Изображенията на книгите и периодичните издания тук са представени в реален формат, повечето 1:1 – което е допълнително предимство при оценката на това издание. Искам да кажа, че със своя перфекционизъм Росен Петков дава пример на факторите, отговорни за опазването на книжовното ни наследство, какъв трябва да бъде подходът към тези ценности.
Том първи на литературния сборник „Провинция“ под уредничеството
на Антон Грешний, Васил Г. Генов, Иван Г. Пеневски и Петър Г. Сиротов,
Хасково, 1941 г.
Смятам за особено важно изтъкването на имената на художниците, които са допринесли за визуализацията на българския литературен модернизъм – и като дизайнери (корични и типографски), и като илюстратори. Ще изредя без претенции за изчерпателност една значителна част от тях: Александър Божинов, Николай Райнов, Иван Милев, Сирак Скитник, Гео Милев, Макс Мецгер, Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Никола Тузсузов, Пенчо Георгиев, Харалампи Тачев, Александър Жендов, Райко Алексиев, Ари Калъчев, Георги Машев, Дечко Узунов, Димитър Гюдженов, Иван Пенков, Илия Петров, Кирил Буюклийски, Петър Морозов, Стоян Венев… Представени са и съвсем неизвестни или забравени имена, които изненадват със своите постижения, както и художници, които са наши съвременници – например Любен Зидаров, Текла Алексиева, Борис Димовски, Иван Кьосев. Забележителен факт е, че сред отразените в каталога периодичните издания (включително хумористични и детски) са намерили място и по-неизвестни за широката публика – например „Листопад“, „Новис“, „Кула“, „Кресчендо“, „Голгота“, „Людокос“, „Дионисус“, „Арена“, „Угари“, излизали както в столицата, така и в провинцията.
В „Българският литературен модернизъм“ е демонстриран интердисциплинарен изследователски подход, при който наблюдаваме професионално овладян стремеж посредством книжовните артефакти да бъде представено цялото многообразие от стилове, школи, направления в изобразителното изкуство на изтеклия ХХ век, прибавяйки към българските и някои чужди образци. Не можем да не отбележим и встъпителните студии на Росен Петков, които са своеобразен кратък „пътеводител“ в света на модернизма по света и у нас. В тях се обръща внимание и на социалистическия период, наречен от автора „постмодернизъм в печатната графика“, където книжното оформление и илюстрация на моменти успяват да заобиколят постулатите на догматичната естетика. С тези свои качества, но и с редица други този каталог би бил чудесно учебно помагало (по-точно обучителен образец) за днешните дизайнери на книги, както и за студенти от специалности, свързани с книгата и книгоиздаването. Отделно от това за ценителите той е направо радост за очите и наслада за духа.
