Йорг Майкъл от Stratovarius: Финландия ражда музиканти със страхотни идеи
Jörg Michael е барабанист на световната група Stratovarius. Финландските музиканти ще стъпят за първи път в София на 24 януари в зала “Христо Ботев”. Интервюто е взето от радио Star FM и е предоставено за читателите на в. “Класа” от организаторите от LOUD CONCERTS. Билетите са в продажба в мрежата на Ticketstream.bg и са с цена 30 лв., а в деня на концерта ще са по 35 лв.
- Здравей, Йорг! Stratovarius е група, преживяла големи промени в последното десетилетие. Какво ви помогна да останете заедно?
- Обичаме музиката, обичаме групата, имахме някакъв успех заедно. Изведнъж Тимо Токи реши, че иска да се занимава с друго, но това не значеше, че аз и другите искаме същото.
- Ти си в групата от средата на 90-те. Беше ли ти трудно да се впишеш?
- Тимо Токи искаше барабанист, който да свири почти така, както и аз. Трудното беше немец като мен да се впише във финландска група. Но две години по-късно вече имах собствен живот в Хелзинки; имах приятели.
- Като чужденец, но и като музикант от Stratovarius можеш ли да кажеш защо Финландия е толкова свързана с тежката музика?
- Първи са Led Zeppelin, The Who, Deep Purple, все британски групи. После идват Iron Maiden, Judas Priest... След тях е вълната от немски метъл. Running Wild, Grave Digger и други като тях. Stratovarius е била част от всичко това, когато са започнали да свирят в Япония през 1994-та. Изведнъж всички финландци виждат, че в страната има група, която свири успешно в други страни. И самата група придобива увереност, че може да се пласира по света. Във Финландия се появяват страхотни музиканти със страхотни идеи. Раждат се групи като Him, Children of Bodom, Nightwish, Sonata Arctica.
- С Тимо Токи се разделихте и той предостави правата над името, песните и всичко останало на теб и колегите ти от групата. Чувствате ли, че поемате голяма отговорност, или по-скоро разполагате с абсолютна творческа свобода?
- Хубаво е, че сега поемаме някаква отговорност. Също е хубаво, че можем да правим това, което искаме, и да решаваме какво според нас е най-доброто за групата. С времето демокрацията постепенно се замени от диктатура и това не беше много хубаво. Но разбирам Тимо и не се оплаквам от него. Той влагаше цялото си време и усилия в групата и в писането на песните, докато другите ходеха на почивки с приятелките си.
Поехме отговорността за всичко и с това понякога усещаме несигурност. Затова не се изненадвам, че ни отне почти година да довършим новия ни албум.
