За нея работата като реставратор е удоволствие. През ръцете ѝ са минали стотици артефакти. Един от последните е статуя в човешки ръст, открита при разкопките в античния град Хераклея Синтика.
И въпреки предизвикателствата, тя успява да ѝ върне блясъка. Ренета Караманова-Златкова е човек на деня.
Ренета Караманова-Златкова изправя на крака античната статуя от Хераклея Синтика – буквално.
Тя е реставраторката, която работи по втората мраморна фигура на човек в цял ръст, открита при разкопките на античния град близо до Петрич през есента на 2024 г.
Веднага след откритието става ясно, че има пукнатина на десния крак на фигурата. Това е знак, че реставрацията ѝ ще е предизвикателство. Но тогава никой не знае точно колко голямо.
Взето е решение статуята да се премести в Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българската академия на науките (БАН) в София. Там Караманова-Златкова поема реставрацията.
„Когато пристигна статуята и имах възможност да почистя пръстта, започнах да виждам, че пукнатината не е пукнатина, а е направо отвор на крака“, каза тя пред Свободна Европа.
Фигурата е открита легнала по корем и така е преместена. Когато екипът в София я обръща по гръб, открива още пукнатини.
„Постепенно, по време на почистването се видя, че пукнатини има и по другия крак, че минават през целия постамент“, каза още Караманова-Златкова.
Тогава тя разбира, че статуята няма как да застане на крака, ако не бъде укрепена. Затова се заема да направи точно това. И успява.
На 5 август реставрираната статуя беше представена за пръв път пред публика в София – изправена, в цял ръст. Сега тя е е изложена в Националния археологически музей, а през октомври ще бъде преместена в музея в Петрич.
„Това е страхотно откритие. Рядко се намират такива неща“, казва Караманова-Златкова за статуята. „Тя е красива, наистина естетически издържана.“
Ренета Караманова-Златкова е родена през 1983 г. в Ямбол в семейство на художници. Родителите ѝ изиграват важна роля за решението да учи за реставратор и я насочват точно към тази специалност в Националната художествена академия.
„Аз някак бях привлечена“, казва Караманова-Златкова.
„Впоследствие само доказах на себе си, че наистина е било правилно решение. Не приемам работата като като работа, тя за мен е удоволствие“, добавя тя.
Караманова-Златкова завършва специалност „Реставрация и консервация“ през 2007 г. От 2010 г. е реставратор в Регионалния исторически музей в Стара Загора, а от 2015 г. – в Националния археологически институт към БАН.
През ръцете ѝ са минали стотици артефакти. Тя казва, че всеки от тях е важен за нея. Има по-специален интерес към реставрацията на мозайки, но е работила по всякакви обекти.
В работата си харесва много неща – „досега с красиви артефакти, това, че правиш нещо смислено – запазваш ги за идните поколения, това, че развиваш себе си и мислиш за всяко нещо, което правиш“.
„Всяка работа, която върша, е крачка напред. Всеки експонат има своите проблеми и човърка мозъка да измислиш как да ги решиш“, казва тя.
Караманова-Златкова за пръв път вижда статуята от Хераклея Синтика през ноември 2024 г.
Тя е открита около два месеца по-рано от археолога професор Людмил Вагалински и екипа му при разкопките в античния град край днешен Петрич.
Това е втората мраморна статуя в човешки ръст, открита при разкопките там. Първата е намерена няколко месеца по-рано отново от Вагалински и екипа му. Тя е реставрирана на място от Китан Китанов, реставратор от Археологическия институт към БАН, и днес е изложена в Петрич.
За втората статуя обаче се взема решение, че трябва да се пренесе и реставрира в София. Но преди това Караманова-Златкова пътува до мястото, за да я види лично. Още тогава забелязва голяма пукнатина на крака на фигурата. Вижда и че главата на статуята е отделена, а самата фигура е много замърсена.
„Когато е сериозно замърсена повърхността на камъка няма как да се прецени какви са щетите и на повърхността, и в дълбочина”, казва тя.
Вече в София тя постепенно разкрива размера на пораженията. Тогава разбира, че подходът, който е възприела първоначално – да работи по статуята, без да я изправя, е бил правилният.
„Иначе можеше да се разпръсне на парчета по пода. Има немалко такива случаи“, казва тя.
Реставраторката преценява, че няма как да се изправи статуята, без да се укрепи.
„Защото когато се изправи, тежестта пада върху тези два спукани крака, което е проблем“, добавя тя.
За укрепването са използвани специални карбонови пръчици – т.нар. анкери, с които парчетата се закрепват едно към друго, за да не се разпаднат. Процесът се случва с помощта на скулптора Рафаил Георгиев.
Реставрацията завършва с успех и на 5 август статуята беше показана за пръв път пред публика – изправена, в пълния си блясък.
За Караманова-Златкова тази статуя е важна първо заради значението на самото откритие, второ – заради красотата си.
„Третото, което за мен като реставратор е много вълнуващо – това, че има антични поправки. Рядко успяваме да намерим предмет, който има следи от предишни антични реставрации, и то запазени“, казва тя.
„А тук много умело е подходено, защото всички нестабилни участъци са захванати в миналото с метални скоби. Тоест направена е много добра оценка къде би имало проблем. Това за мен е изключително и говори за грижата за паметника още оттогава.“
Реставрацията е бавен и деликатен процес, казва Караманова-Златкова. Всеки предмет иска своето време, а реставраторите често попадат на непредвидени ситуации. Решението е да четат за обекти със сходни проблеми, да поддържат знанията си актуални и да се консултират с колеги. За реставрацията на статуята от Хераклея Синтика консултант е Жак Негер.
„В нашата работа ние нямаме учебници, нямаме рецепта. Имаме основни принципи – дали естетически, дали ще са свързани с професионални методи на работа“, казва тя.
„Всичко е въпрос на преценка за всеки отделен експонат.“
