Новият роман на Фредерик Бегбеде, озаглавен „Един самотен мъж“, потегля към книжарниците на 8 август. Преводът е дело на Красимир Петров. Художник на корицата е Стефан Касъров.

„Един самотен човек“ (256 стр., цена: 20 лв./10.23 евро, цена при предварителна поръчка: 15 лв./7.67 евро)можеше да носи заглавие „Разказ за моя баща“. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг?

Докато с присъщата си хаплива ирония пише за своя баща, Бегбеде не крие, че всъщност задава въпроси на самия себе си. Търси обяснение за особености на своя характер, които се оказват наследени или пряко повлияни от този „французин, който смяташе себе си за американец, докато в действителност бе англичанин“. Или, както сам признава: „Написах всичките си книги, за да смая един човек, който вече не е тук. Тази е първата, която пиша за себе си“.

Френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) учи политически науки в Париж, има диплома по маркетинг, упражнява професията си в нашумяла рекламна агенция, работи като публицист и телевизионен репортер. На български език са преведени тринайсет негови книги – 12 романа и есеистичната книга „Първа равносметка след апокалипсиса“. Литературните му произведения се отличават с пикантен хумор, абсурдни ситуации и хапливи анализи на съвременното общество. Сред най-популярните му творби се нареждат „Любовта трае три години“, „Windows on the World“, „Един френски роман“, който печели награда „Рьонодо“ и, разбира се, „9.99 евро“ – книга за умелата манипулация на рекламистите криейтъри, филмирана през 2007 г. под режисурата на Ян Кунен. „Човекът, който плаче от смях“ е съкрушително горчива сатира, а„Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ е опитът на писателя да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее.

„Един самотен човек“ е навярно най-неочакваният и вълнуващ роман на Фредерик Бегбеде досега.

Фредерик Бегбеде – „Един самотен човек“ (Откъс)

1.

Сорез

Франция наскоро била освободена, когато баща ми се оказал затворен. През октомври 1946 година семейството му го прокудило на осемгодишна възраст зад високите стени на пансиона в Сорез, сред дебрите на Монтан Ноар. За целта седанът на моя дядо „Розенгар Сюпертраксион“ прекосява боровите гори, все едно прониква в друг свят. През това време малкият Жан-Мишел Бегбеде на задната седалка разсипва върху коленете си щайгите с плодове. По онова време оскъдната храна все още е строго разпределяна с купони, така че прасковите и кайсиите ще послужат като разменна монета в интерната. Пътят от По до желязната порта на манастирското училище отнема четири часа. Колата се промъква през теснините между Тарб и Лурд. Магистралата „Пиренеи“ южно от Тулуза и северно от Каркасон е открита едва през 1977 година. Трийсет години преди това трябва да се минава по потъналите в мъгла департаментални пътища с редици чинари от двете страни по посока на Кастелнодари.

Баща ми е със свито сърце, автомобилът се плъзга под надвисналите облаци в обкръжението на ниви и тучни ливади. Жан-Мишел трябва да внимава да не се изложи пред по-големия си брат Жералд, който постоянно му се подиграва, нарича го „умствено изостанал“ или „Урсулка“, защото преди е бил на детска градина при Урсулинките в По. Мълчаливо страда под сивата завеса на дъжда с мисълта, че това е мрачно предзнаменование за целия му предстоящ живот. Занапред десет месеца в годината Жан-Мишел ще си има работа с груби, жестоки и глупави момчурляци. На излизане от Сорез той изобщо няма да бъде същият. Доминиканските монаси се ползват с всякакви права, буржоата имат пълно доверие на тези божи служители, които им спестяват родителските задължения, гарантирайки им при това папската благословия. Учениците постоянно са бити и лишавани от свиждане, за да не видят родителите синините по телата им, макар душевните синини да са далеч по-сериозни. Обикновеният въпрос: „какво сторих, за да заслужа това?“, трябва да бъде напълно забравен, защото в противен случай животът между каменните стени води до умопомрачение. Всяко завъртане на колелата, което отдалечава баща ми от родния дом, всеки метър по шосето за него е незаслужено мъчение и болезнена раздяла. Баща ми е изтърсакът на семейство Бегбеде. Досега трудно е намирал мястото си сред изпреварилите го във времето две сестри и брат. А занапред как ще расте в интернат, който ви принуждава да се смалявате?

Жералд е роден през 1932 година. Вече е шестгодишен, когато баща ми идва на този свят. По-големият брат моментално намразва малкото си братче. Когато Жан-Мишел получава за Коледа велосипед, Жералд го убеждава, че трябва да го разработи, и го оставя цял ден да седи и да върти на ръка педалите, като едва вечерта се присмива на неговата доверчивост. Подобни закачки са само прелюдия към онова, което го очаква в леденостуденото спално помещение на интерната, приютило стотина непознати момчета с разбити сърца. Сорез е школа за самота, неподлежаща на обжалване присъда в началото на живота. Баща ми става жертва на продължила осем години съдебна грешка. Можел е да претендира за невинност, но в неговите среди „това е най-доброто решение“.

Заведох в манастирското училище моите деца, които искаха да видят „Хогуортс“ на техния дядо. На отиване и на връщане слушах в колата „Never going back again“ на Флийтуд Мак с гласа на Линдзи Бъкингам, който се бунтува: „Been down one time, been down two times…“ По време на посещението в интерната, превърнат в музей, през цялото време бях със свито гърло. Сред живите плетове по границите на нивите петгодишният ми син Леонар трепереше като лист и настина. Същата вечер носът му протече. Каза ми: „Хванал съм хрема от Сорез“. Тъгата се предава от поколение на поколение.

Сещам се, че баща ми и неговият брат не винаги са отивали там с кола, може би са вземали отвратителния пътнически влак, пропит с миризма на твърдо сварени яйца, на мандарини и разтопен камамбер, претъпкан от войници и свещеници, слизали са на гара Ревел-Сорез, откъдето автобус ги е откарвал до прокълнатия манастир в подножието на планината. С пристигането Жан-Мишел се превръща в дребничък и мълчалив новак, на когото двеста ученици гледат като на някакво странно животно. Много скоро той се превръща във всеобщ обект на присмех. По-големите блъскат Жан-Мишел по стълбите, ритат го по кокалчетата и крадат закуската му. Пъхат жив бръмбар под зелената якичка на „заека“, сякаш това кротко момченце само си го проси. Голямата атракция в селото е преминаването на господин Мишу в каручка, теглена от дресиран глиган. По онова време в онзи край опитомяват всякакви диви животни.

Организирането на насилие между деца е чудесно начинание, особено с оглед опита, натрупан по време на колаборацията с Третия Райх, стига целта да е Франция да продължи да тъне в беди и лъжи за векове напред.

Какво очаквате да се случи, ако възложите на обречени на безбрачие възрастни, чието детство без съмнение също е белязано от насилие, да ръководят стотици подплашени деца, наблъскани в затворено пространство? Телесните наказания са всекидневие, а педофилията негласно се толерира. След онова посещение в Сорез цяла нощ не можах да мигна, бях вбесен на дядо ми и баба ми, че са осъдили баща ми на лишаване от свобода. Нередно е да дадеш живот на дете, а след това да го прокудиш за цели осем години. В резултат Жан-Мишел до края на дните си изпитва глад и студ. Непрекъснато се тъпче с няколко ката вълна на гърба. След това затворничество той се чувства под ключ. Едва когато видях Сорез, разбрах защо той толкова харесва Чарлс Дикенс и неговите бездомни сирачета. Описанията на изоставени гладни лондонски деца неизбежно са го вълнували; Дикенс му е поднасял огледало.

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)