През юни латвийската акордеонистка Ксения Сидорова беше отново в България. Една чудесна среща, още повече с творба на българска композиторка, създадена специално за нея

 

 

През 2017 г. Ксения гостува на Моцартовите празници в Правец. Припомням ѝ онзи концерт. Тя се смее: „О, да, бях по-млада и с три деца по-малко“.

На 19 юни 2025 г. със Софийската филхармония под диригентството на Михал Нестерович Ксения Сидорова изпълни Концерт за акордеон и оркестър от Добринка Табакова, написан по поръчка на Софийската филхармония. На репетицията присъства и самата композиторка, която сподели, че макар отдавна да познава Ксения, все не ѝ е оставало време да напише творбата за акордеон, за която говорели. После в диска „Кръстопътища“ на Ксения Сидорова било записано друго нейно произведение – „Хоризонти“, и така Добринка все пак започнала да пише Концерта за акордеон и оркестър. Днес тя е щастлива от премиерното му изпълнение в Германия, както и от факта, че в следващите месеци творбата ще прозвучи и на други места. Нейни произведения ще бъдат изпълнени у нас и в рамките на фестивала „Неотъпкана пътека“, който се провежда в Ковачевица през август.

Знам, че вашата баба е виновна за това, че свирите на акордеон. Разкажете за нея.

Баба ми е чудесна, абсолютно прекрасна. Дори и сега посещава концертите ми, идва у дома, общува с децата ми, с правнуците си. Естествено тя никога не е могла да си представи до какво ще доведе всичко това. Просто е опитала да ми даде инструмент за лятото.

Къде беше това?

В Русия, в Урал. Моето лято с инструмента се проточи. Тя никога не би могла да си представи, че ще свиря такава музика, защото започнахме с фолклор.

Тя сама свиреше ли?

Свиреше на хармоника.

Свирехте заедно?

Да, много и много се забавлявахме. Това беше нашето хоби през лятото – тя пееше, а аз ѝ акомпанирах. И после това все пак прерасна в нещо по-сериозно.

А кога се случи това?

Започнах на 6 години, а когато станах в първи клас, просто намерих музикално училище, в което да се занимавам.

Вече в Рига?

Да, там започнах да се занимавам и после учителката, с която започнах да работя, ми показа всички възможности на този инструмент и до какво може да доведе това.

Помните ли първия си концерт?

Да, да, много добре. Бях много развълнувана, нервна, но свирих с характер. Свирех, не помня от кой композитор, но Scherzo, което в превод означава шега, а аз имах толкова сериозно изражение. Много добре помня този момент, когато излязох на сцената. Хареса ми да бъда на сцената. И в този момент разбрах, че трябва да работя много, за да бъда там.

А после продължихте.

Първата ми учителка беше Мария Газеле. Помня съветите ѝ, чувам гласа ѝ. Тя беше толкова важна фигура в живота ми. А после заминах за Лондон, при Оуен Мъри. Той имаше напълно различен подход като педагог, който дава много свобода на музиканта. „Прави каквото искаш.“

Но вие вече бяхте готова да правите каквото искате.

Да, имах нужда от това пространство за полет, което Оуен ми даде. И все пак, тази подкрепа, напътствията на Мария винаги са били с мен. Едното беше съветско училище, а другото беше съвсем различно.

Помните ли първия сериозен концерт в голяма зала?

Да, помня всички концерти, както и първите си истински изяви. Но знаете ли, когато акордеонистът излиза на сцената, винаги трябва да убеди хората и да покаже, че този инструмент е като всички останали. Налагаше се да разсейвам съмненията в него. После в един момент разбрах, че не съм шоколад, че няма да се харесам на всички. И това също е нормално.

Вие представяте много често нова музика.

Смятам, че това е моята основна мисия, ако тя докосне дори и един човек в залата, това вече е прекрасно.

 

 

Слушах изпълнението ви. Изключителна сте, а инструментът звучи като орган. Чак настръхнах. Той специално ли е изработен за вас?

Да, това вече е сериозен инструмент, който се прави специално за изпълнителя, по поръчка, с всички специфики, за които изпълнителят настоява. Да, това е моят специален инструмент. Изработен е в Италия.

А колко инструмента имате?

Само един в момента, защото на инструмента трябва постоянно да се свири. Ако бездейства, той губи своята стойност.

Пробвали ли сте да свирите на бандонеон, на баян?

Това са съвсем други инструменти. Много ми харесват. Някога пробвах да ги взема в ръце. Мислех да премина на инструмент с бутони, защото е малко по-подходящ за новата музика. Най-вероятно, ако сега някой трябва да избира, бих му го препоръчала. Но в този момент вече съм толкова слята с моя акордеон, че не искам да разкъсвам тази връзка.

Дойдохте в София, за да изпълните концерта на Добринка Табакова. Познавате се отдавна.

Със сигурност повече от петнайсет години. В началото бяхме просто приятели, имахме общи познати и приятели. Винаги съм мислела, че някой ден би било добре тя да напише нещо за акордеон. После я попитах дали има нещо, което може да ми предложи. И го получих, записахме го на диск. Това беше „Хоризонти“. Тя толкова много хареса изпълнението, че каза: „Добре, вярвам, че може да има нещо за акордеон. Да го направим“. И се получи. Първата премиера на концерта се състоя в Германия преди един месец със Щутгартската филхармония. Сега е българската премиера, ще има в Латвия, а после в Англия с Ливърпулския филхармоничен оркестър през януари. Планирам да продължа с този концерт, защото ми харесва.

А кой прави аранжиментите за вас? Или има готови?

Има готови, но има такива, които поръчвам, или такива, които правя сама. Всичко зависи от това колко голям е аранжиментът, дали е с оркестър, соло или камерна музика.

Бах, Шнитке, Моцарт, Скарлати и много други композитори имат толкова много произведения. Как избирате какво ще свирите? Това, което ви харесва, или което е подходящо. Сигурно много музика прослушвате.

Основният принцип е, че избирам това, което ми харесва, защото ако мога да го предам, да го разбера, тогава и публиката ще го хареса и разбере. Ако не вярваш в нещо, публиката също няма да повярва. Трябва да я накарам да поиска отново да дойде на концерт с акордеон. Но трябва да се слуша много, да се мисли какво ще подхожда, да гледаш нотите, дали ще се получи, дали няма да се получи. Основно в бароковия репертоар всичко се получава без особена транскрипция. Ето например и Холберг Сюита се съчетава много добре с акордеона.

Виждам, че провеждате майсторски класове, а преподавате ли редовно?

Два пъти в годината ходя в Кралската академия за музика в Лондон, защото съм гостуващ професор. Понякога имам майсторски класове, когато пътувам някъде за концерт. Така беше наскоро в Норвегия, имам и покана за Италия.

Има ли интерес към акордеона?

Да, има, особено когато вече работиш със студенти, които са достигнали известно ниво и искат да постигнат нещо, наистина да бъдат на сцената. Мисля, че имам какво да споделя от своя опит. Защото сама трябваше да си проправям път. Затова имам опит и умения, които мога да предам, за да им е по-лесно на студентите.

А в каква посока се движи школата по акордеон? Какви тенденции и направления се появяват? Има ли нови изпълнители?

Да, има много изпълнители, много добри и технични. Говоря за класическите музиканти, не за фолклора. Всъщност акордеонът има толкова много направления и всички те се развиват. И във фолклора, и в поп музиката много често се включва акордеон. Както и в джаза. Но в класическата музика трябва да се каже, че техниката се развива толкова много, че музикантите са подготвени за всичко. Мисля, че става все по-добре. И музикантите именно на класическата сцена вече се чуват повече. 

Първият ви албум е от 2011, а последният от миналата година. Какво мислите да издадете още?

През следващата година излиза албумът ми с Пааво Ярви, който вече е записан и остава само да се издаде. Това са два акордеонни концерта от Ерки-Свен Тюр и Тъну Кървиц, естонски композитори.

Написани са специално за вас?

Единият от тях да. Тъну Кървиц написа за мен концерт, който се нарича „Танци“. Всички те са базирани на бароковата форма на танците. Включихме и едно произведение на Петерис Васкс, латвийски композитор, Fruit of Silence, което е аранжирано за струнни инструменти, маримба, вибрафон и акордеон, има и аранжимент за хор. Много е красиво.

Видях графика ви. Много концерти. Голямото ви семейство пътува ли с вас?

Понякога. Преди това пътуване те се присъединиха към мен в Германия, Швейцария и Австрия. Но тук съм само за три дни. Лятото прекарваме в Латвия и те ще ме чакат там. Дъщеря ми започна да свири на пиано. Тя вече е осъзната, защото е на шест години. Харесва ѝ да свири на пиано. Другите са малки.

Правите ли домашни концерти?

Разбира се. Плюс това те постоянно слушат, когато репетирам.

Когато сте у дома и имате свободно време, четете ли приказки? Може би и от вашата родина, и от родината на съпруга ви.

Задължително – руски приказки, латвийски, испански. Всякакви. У дома се говори на пет езика, затова трябва да чета на всички. Наскоро празнувахме рождени дни. Докато не изпеем пет песни на всички езици, не духаме свещите на тортата.

А децата говорят всичките пет?

Малките още не. Те говорят основно два езика – руски и испански. С мъжа ми общуваме на английски. А дъщеря ми към тези три добави италиански и немски. За децата това не е проблем. Ние живяхме в Испания, сега се установихме в Сицилия.

А вие научихте ли испански?

Разбира се, аз също говоря испански, защото трябва да разбирам всичко, което се случва, да разбирам какво говорят, да съм в течение, когато сме при роднините на съпруга ми. Бързо го научих (смее се).

Посещавате ли роднините на мъжа ви?

Да, и те нас. Често ни помагат, както и моите родители идват, за да седят с децата.

Съпругът ви с какво се занимава?

Работи на компютър и за него не е важно къде ще бъде.

След толкова пътувания има ли място, където искате да отидете?

В Карнеги Хол. Ще имам солов концерт през есента. Вече съм свирила там, но с оркестър. Имах планиран рецитал, който беше отменен заради пандемията. Затова за мен този концерт е дългоочакван. Минаха толкова години и все не успявахме да намерим дата, на която да го преместим. Концертът с Чикагската филхармония също е дългоочакван, както и със Симфоничния оркестър на Торонто.

Изнасяте рецитали, това е много трудно и отговорно, как съставяте програмата?

Да, това е вярно. От една страна, разчиташ само на себе си, няма с кого да споделиш. Много е отговорно. И репертоарът трябва така да се подбере, че хората, които ще дойдат, все пак да извлекат нещо за себе си от него, а не да си мислят: „Хм, какво е това класическо инструментче?“. Старая се програмата да е от разнообразни епохи и стилове. Така всеки дошъл на концерта ще намери своята творба.

Акордеонът обикновено се свързва с Астор Пиацола.

Винаги. И за мен това е нормално. Толкова ми харесва музиката му! Много обичам да я свиря. Следващата ми изява в Япония е с концерта на Пиацола „Аконкагуа“. Той е постоянно в репертоара ми.

Ксения Сидорова е родена в Рига, Латвия. Започва да свири на акордеон на шестгодишна възраст. На 16 години е приета с пълна стипендия в Кралската музикална академия в Лондон, където завършва с отличие. Подкрепяна е от Юри Башмет и сър Джон Елиът Гардинър. Сидорова популяризира акордеона в класическата музика и разширява неговия обхват извън традиционната му роля. Определяна е като „принцесата на акордеона“. Изпълнява класика, танго, джаз и съвременна музика. През 2016 г. тя издава албума „Кармен“ в престижния лейбъл Deutsche Grammophon, вдъхновен от операта на Жорж Бизе, за който печели престижната награда ЕХО Класик. Последният ѝ албум „Кръстопътища“ (Alpha Classics, 2024) включва „Чакона“ от Сергей Ахунов, както и Концерт в ре минор от Бах, „Хоризонти“ от Добринка Табакова и „Отвъд Бах“ от Габриела Монтеро. Албумът ѝ Piazzolla Reflections (Alpha Classics, 2021) е обявен за албум на месеца на BR Klassik. Работила е с редица известни музиканти и оркестри, включително Националния оркестър на BBC Уелс, Оркестъра на Марин Алсоп и Берлинската филхармония.