Експозицията „Галерии. Колекции. Творби“ 2025 с куратор Анелия Николаева се провежда за трета поредна година. Проектът е устойчиво мотивиран и с перспектива.
Реализиран е със съдействието на фондация „Поддържане на изкуството в България“ и СБХ и е една добра практика, която търпи развитие.
Малко предистория. Стартирал през 2023 г. с идеята дългосрочно да представя пред столичната публика акценти от колекциите на галерии от страната, проектът събира първоначално картини от градските художествени галерии на Казанлък, Стара Загора, Сливен и Пловдив. През 2024 г. второто издание представя селектирани образци от галериите в Бургас, Шумен, Варна и Добрич. И двете експозиции следват целта да покажат произведения на значими български художници. Зад тяхната разпознаваемост се разчита стремежът към популяризация на галериите в страната и превръщането им в привлекателни и достъпни за широката публика места. В тазгодишното, трето издание кураторката Анелия Николаева цели както популяризация на знакови произведения и емблематични автори, така и ситуиране в контекст на малко познати творби и заявка за персонални аналогии, които да надградят представата на публиката за българското изкуство.
фотография Елена Спасова
Опитът от предишните години е затвърдил увереността в екипа на проекта, че посоката е правилна. Представените през 2025 г. галерии отново са четири: ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Теофан Сокеров“ – Ловеч, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик и ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол. Тук е мястото да вмъкна и един въпрос относно подбора на конкретните градове, както и тяхната поредност при представянето, чийто отговор не открих и в настоящата изложба.
През 2023 и 2024 г. приоритет в изложбеното пространство имат художници, които са пряко свързани със съответния град и чрез творчеството си имат значимо присъствие в развитието на културния живот в региона, а също и в българското изкуство на ХХ и ХХI век като цяло. Първоначалното намерение за представяне на христоматийни образци преминава в извеждане на индивидуалния профил на съответната колекция. Тези линии се преплитат в експозицията от 2025 г., като се добавя и възможност за интерконтекстуални връзки между отделните колекции.
фотография Елена Спасова
Подходът на куратора Анелия Николаева в „Галерии. Колекции. Творби“ 2025 е разнороден и адаптиран спрямо особеностите на всяка колекция. Тя предлага визуален разказ на историята на българското изкуство от ХХ и ХХI век през призмата на четири гледни точки, съотнесени към спецификата на всяка колекция. Подходът не е линейнохронологичен, а динамично-проблемен. Пространството на изложбената зала е разделено на четири зони. Централната зона е отредена за визуални акценти и за възможни съпоставки.
фотография Елена Спасова
Анелия Николаева използва четири миниекспозиции, за да реконструира историята на българското изкуство от различни ъгли. Първата половина на ХХ век е представена чрез селекция от Ямболската галерия. Показани са автори като Жорж Папазов, Георги Попов-Джон, Кирил Кръстев, които маркират началото на модерното пластическо мислене и проправят пътя на синхронизацията между българското и европейското изкуство в последвалите години. В контекста на произведенията от ХГ „Жорж Папазов“ целта на куратора е да проследи трансформацията на художествения възглед от зората на ХХ век през изявената конструктивна пластика на Атанас Яранов и лиричната абстракция на Георги Божилов-Слона.
Художествената галерия на Велико Търново е представена през емблематичните автори Борис Денев и Васил Стоилов. Обликът на тази колекция е под знаменателя на пейзажи с типичната за града панорама. Има и платна, ориентирани към историята, което отпраща към връзка с общите художествени изложби, провеждани през втората половина на ХХ век – „Поглед към вековете“. Така посоката на интерпретация съчетава линейно-историческото формиране на колекцията с акценти върху автори.
Колекцията на художествена галерия „Станислав Доспевски“ е представена изцяло чрез портрети. Устойчивото развитие на жанра се потвърждава от плеяда портретисти, като се започне от първия художник с академично образование Станислав Доспевски и се продължи с Елисавета Консулова-Вазова, Стоян Венев, Илия Петров до Андрей Даниел.
Ловешката галерия безспорно се свързва с пластичното майсторство на Петър Дочев и неговата знакова идентичност за развитието на индустриалния пейзаж в страната. Към това Анелия Николаева добавя и втора линия, ориентирана към фотореализма от 70-те и 80-те в лицето на Теофан Сокеров. При представянето на тази колекция се залага на многообразие и творби акценти, сред които могат да бъдат отличени картините на Димитър Буюклийски.
Пространственият дизайн на експозицията е дело на сценографа Петър Митев. Той съхранява индивидуалното пространство на всяка експозиция, но провокира и взаимна комуникация чрез прозрачни портали. Кинетичните инсталации и ефектите на светлинното огледало подхранват идеята за размножаване на образа. Нещо повече, смислово акцентират върху идеята за деконструиране на произведението на изкуството и повторното му съчленяване в съзнанието на зрителя.
Селектирането на произведения е предизвикателство за изследователя и често пъти съдържа елемент на изненада за зрителя. Трепетът какво ще види винаги е съпроводен и от въпроса защо точно тези картини от тези художници. Очаква се отговорът да бъде открит.
За непредубедения, неподготвен зрител експозицията е на пръв поглед еклектична. И точно тази еклектика крие известен риск дали ще бъде разбрана от публиката. Защото априори изложбата е предназначена за широка аудитория, която търси яснота и достъпно изведена логика на конципиране. Не за друго, а защото зрителят има необходимост да бъде воден „за ръка“. Струва ми се, че в изложбата липсват онези напътствия, които публиката очаква в хода на разглеждането. В залата присъстват пана с текстове, представящи отделните галерии – това е необходима информация, дефинираща съответната колекция и нейното развитие във времето. Има встъпителен текст, но отсъства кратко поднесена словесна ориентация в рамките на всяка експозиционна зона. Мисля, че с този малък детайл публиката чисто стратегически и комуникативно ще се почувства подготвена да възприеме образи и процеси по-лесно и със сигурност ще ги запомни. Защото успешната социализация на изкуството се крие и в работата с публиката.
Изложбата може да бъде видяна до 9 юли в галерията на СБХ на „Шипка“ 6.
