Всяко нещастие, свързано със самолет, ме поразява дълбоко. Когато самолетът излита, когато минава през турбуленции, когато каца при силен вятър, е трудно да останеш спокоен. Аерофобията трудно се потиска с усилие на волята. Виждала съм хора, които стоят прегънати на колене на пътеката между седалките и крещят, че искат да слязат. Или хора, застинали като мъртъвци, или хора, които получават остри сърдечни пристъпи и около които стюардесите се скупчват и суетят. След такъв полет слизаш като изваден от центрофуга.
Авиокатастрофите остават дълго в съзнанието ми. Така стана след злополуката в индийския град Ахмедабад на 12 юни. По официални данни при разбиването на „Боинга“ загинаха 279 души. Оцелява единствено 40-годишният Вишваш Кумар Рамеш, който пътува заедно с брат си. Разказва, че 30 секунди след излитането на самолета чул силен шум, след това самолетът паднал и избухнал в пламъци. Не е ясно как пътникът от място 11А е успял да оцелее. „Когато се изправих, около мен имаше тела. Бях уплашен. Изправих се и побягнах. Навсякъде около мен имаше парчета от самолета.“ Дори се върнал в горящия самолет да търси брат си Аджай. По-късно тялото на брат му е идентифицирано и на следващата седмица Вишваш носи ковчега му на погребението.
След самолетни катастрофи се провеждат много щателни и прецизни разследвания за причините. И в разбиването на индийския лайнер причината най-вероятно ще се окаже комбинация от технически неизправности и човешки грешки. Експертите ще се произнесат за това, но остават и въпроси, които не са от технически характер. Защото при подобни трагедии ние се питаме дали има причина за тях отвъд техническите обяснения. Ако кажем, че случилото се е случайност, това нищо не обяснява. То е отказ да търсим обяснение и желание да отмахнем темата от съзнанието си.
Според християнското богословие не съществува случайност, а всичко се случва по Божията воля. Използва се и понятието „Божие допущение“, но в крайна сметка то също е проява на Божията воля. Иисус Христос казва на учениците Си: „Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени“. Тези думи като че ли изключват нещо да става случайно. Като че ли всичко, което става в света, е по волята на Бога. За неща, които ни е трудно да си обясним, ние така и казваме – такава е била волята Божия. Така се молим и в Господнята молитва: „Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“.
Но има и други думи на Христос, с които Той ни казва, че не всичко може да бъде обяснявано по този начин. По онова време в Йерусалим се срутва Силоамската кула и под руините ѝ загиват осемнайсет души. По същото време на Иисус се оплакват, че римският управител Пилат е извършил клане на невинни хора в храма. Те гледат на тази трагедия като справедливо възмездие за греховете им и Го питат дали е така. А Той им отговаря с въпрос: „Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?“. Хората не могат да отговорят, защото във въпроса Иисус очевидно отрича пряка причинно-следствена връзка между трагичните инциденти и човешките грехове. Но и не им обяснява защо те се случват. Споменава трагедията като пример, че не трябва да търсим удобни обяснения. И въпросът остава открит.
И днес в такива случаи ние търсим причини и често разсъждаваме като хората, които разговаряли с Иисус. Такова обяснение е повърхностно, затова Той го отхвърля. Отнесен към катастрофата в Индия Неговият отговор би гласял: „Или мислите, че тези 279 души, които загинаха при падането на самолета, бяха по-виновни от всички живеещи по земята?“.
Да, това обяснение би било бездуховно и безсърдечно. С него ние целим по-скоро да оневиним себе си – щом пострадалите ги е сполетяла трагедия заради греховете им, а на нас това не се е случило, значи не сме толкова грешни. Ако Бог ни наказваше безмилостно след всеки грях, то светът би се превърнал в скотобойна. Обратно, Иисус съветва да се въздържаме от прибързано раздаване на правосъдие, както казва в една притча: „За да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото“.
Когато Бог избира от Авраам да произлезе велик и силен народ, Той също му открива, че ще унищожи Содом и Гомора, защото срещу тези градове има голям поплак заради тежкия им грях. Авраам се одързостява да спори, да умолява и настоява: „Нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно“. И започва да наддава в низходяща градация Бог да прояви милост, ако сред жителите на порочните градове се намерят петдесет праведници, или четирийсет и пет, или четирийсет, или трийсет, или двайсет, или десет. И Бог всеки път му обещава, че ако има толкова, заради тях ще пощади градовете. Но не се намират и десет праведници, затова жителите на Содом и Гомора са погубени, а няколкото праведници – изведени от тях и спасени.
Тази красива библейска история ние също сме превърнали в шаблон, който прилагаме в сходни ситуации. Ако разсъждаваме в рамките на този шаблон, всички пътници в индийския самолет, а и във всички катастрофи, би трябвало да са грешници, сполетени от справедливо възмездие. А в конкретния случай спасилият се Вишваш Кумар Рамеш би трябвало да е единственият праведник сред тях. Очевидно това е нелепо обяснение. Даже ми се струва, че е богохулно.
Не е обяснение и ако го наречем чудо. Понятието „чудо“ също често употребяваме като клише. Чудо е дотолкова, доколкото светът сам по себе си е гигантско чудо.
В търсене на обяснение за нещастията, които ни сполетяват, не може да не се сетим и за многострадалния Иов. Той е емблематичен пример за страдащ праведник. Той е и пример как да не приемаме страданието, дори и смъртта, като персонално наказание. Само трябва да внимаваме да не превръщаме и неговата удивителна житейска история в сух шаблон. Когато страданията на Иов стават непоносимо тежки, той възкликва: „Докле още диханието ми е в мене и духът Божий в ноздрите ми, устата ми не ще проговорят неправда“.
Ежедневно се случват трагедии, при които загиват стотици и хиляди хора вкупом. Случва се след земетресение изпод руините да бъдат извадени оцелели. Загиналите са хиляди, а те са единици. В самолетната катастрофа в Индия загинаха стотици, а оцеля само един. Трудно е да намерим отговор защо за един миг загиват хиляди. Оцеляването е още по-голяма загадка. Често оцелелите се измъчват цял живот, задето са оцелели.
При човешки трагедии, за които не е лесно да намерим обяснение, не трябва да си го съчиняваме. Молим се към Бога „да бъде Твоята воля“, но как можем за знаем кога каква е тя? Затова когато нещо не знаем, нека да кажем, че не знаем. Да не говорим от името на Бога. Да не изсмукваме от пръстите си обяснения. Да не повтаряме папагалски клишета. Да не се страхуваме да излезем от зоната на комфорта си. По-честно и по-умно е. Така или иначе, в света съществуват толкова необясними и за науката, и за вярата неща. За някои от тях може би ще успеем да намерим обяснение в бъдеще, а за други – никога. А истинска нравствена сила можем да намерим във възклицанието на цар Давид пред Бога: „Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни“.
