От творенията на всички български композитори музиката на Панчо Владигеров със сигурност е най-изпълняваната на българската и световната сцена. Когато български музиканти искат да представят родината си чрез звуковата ѝ памет, най-често избират произведения на Владигеров. Негови са първите български образци в много жанрове.
Още на 50-тия му рожден ден големият български поет Николай Лилиев го нарича "един от най-изтъкнатите, най-живите, най-темпераментните, най-личните представители на българската музикална култура" и отбелязва, че името му отдавна е преминало границите на страната ни. "Няма симфоничен оркестър, няма прославен диригент през последните 30 години, който да не се е почувствал изкушен да включи в своя репертоар композиции на Панчо Владигеров" – казва Лилиев в речта си за честването на юбилея на композитора в Народния театър през 1949 г. Клавирният цикъл "Класично и романтично" е създаден през 1931-ва в Берлин, където Владигеров е завършил Висшето държавно училище по музика и Академията по изкуствата с пиано и композиция. В столицата на Германия той създава няколко първи образци на определени жанрове в българската музика: клавирно трио, вокален цикъл, концерт за цигулка и оркестър. Както и емблематичната Българска рапсодия "Вардар". От 1920 до 1932 година Владигеров работи в берлинския Deutsches Theater по покана на легендарния режисьор Макс Райнхард и пише музика за внушителен брой театрални постановки, сред които "Много шум за нищо", "Венецианският търговец" и "Дванайсета нощ" на Шекспир, "Сънна игра" на Стриндберг, "Цезар и Клеопатра" на Шоу, "Тебеширеният кръг" на Клабунд. Работи и за други театри като Grosse Schauspielhaus, Kammerspiele и Komödie в Берлин и Theater in der Josefstadt във Виена. В разгара на експерименти и авангардни идеи във всички изкуства, германският културен живот е повече от интензивен. Владигеров общува с най-ярките личности от интелектуалния елит: Рихард Щраус, Стефан Цвайг, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал. Талантът му искри, музиката, която създава за театъра и извън него, е високо ценена, формират се уникалният му стил и естетика. Част от театралната музика влиза в състава на други произведения. В "Класично и романтично" също присъстват театрални епизоди. Първоначално клавирният цикъл се състои от шест пиеси: три в неокласически стил ("Ригодон", "Сарабанда" и "Менует" са традиционни танцови части в инструменталната сюита от епохата на барока) и три – в романтичен ("Северна песен", "Страница от албум" и "Малък марш"). "Ригодон" е от музиката към "Много шум за нищо" на Шекспир, "Сарабанда" и "Менует" – от "Пантомима", поръчана от Райнхард на Хуго фон Хофманстал и Владигеров за постановка в САЩ, която остава незавършена.През януари 1933 г. в родния Шумен Владигеров изпълнява за първи път в България клавирния цикъл "Класично и романтично". През 1940 г. той прави транскрипция за оркестър и добавя още една неокласическа пиеса – "Куранта", от музиката към пиесата на Карло Голдони "Ветрилото", поставена в Народния театър в София през 1935 г.
Но най-популярната и най-често изпълнявана пиеса от цикъла остава пищната, могъща, царствена "Сарабанда".Един от най-известните записи на оркестровата версия е този на сина на Панчо Владигеров – именития диригент и композитор Александър Владигеров, с оркестъра на Българското национално радио от средата на 80-те години на ХХ век.
И въпреки че Александър Владигеров е безспорният еталонен интерпретатор на творчеството на великия си баща, в рубриката, посветена на образците на българската музикална култура, избираме по-ново, по-модерно, съзвучно със съвремието изпълнение. То отново е на Радиооркестъра, но от 13 март 2009 г.
Звучало е в зала "България" под палката на Емил Табаков точно на 110-тата годишнина от рождението на големия български композитор и е включено в престижния албум Tune In – The Music Of Europe, издаден от Полското национално радио (Polskie Radio) със съдействието на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).
Снимки: vladigerov.org, Facebook /Къща музей "Панчо Владигеров" - София, НМА „Проф. П. Владигеров“
