В началото бе ентусиазмът – културен обмен, нови хоризонти, отворени граници. Туризмът, този символ на глобалната мобилност, бе възприеман като чиста сила на доброто: икономическа инжекция, възможност за малките общности, шанс за опознаване между народите.
Но с нарастването на мащабите и технологичното опосредстване на всяко човешко движение – от хостинг платформи като Airbnb до low-cost авиолинии – светът започна да се събужда с тежък махмурлук от прекомерното потребление на собствения си образ. Именно тук влиза в употреба понятието туристификация – термин, който вече не е терминологично украшение на социолози и урбанисти, а бойна дума на засегнати общности, активисти, политици и медии.
От идеал до диагноза: как се ражда една концепция
Туристификацията е процесът, чрез който дадено място – квартал, град, природен обект – се трансформира икономически, социално и културно под натиска на туристическата индустрия. Както пише The Guardian в материал от юли 2023 г., “туристификацията е обратната страна на мечтата за споделен свят – тя е приватизация на опита чрез комодификация на ландшафта”. Или иначе казано, градовете вече не се обитават, а се консумират.
Според испанската урбанистка Ана Мансо, чийто анализ се появи в El País, туристификацията е “паразитно съжителство между икономиката на преживяванията и хиперкапитализма”, при което жителите се превръщат в статисти на собствения си живот. Венеция, Барселона, Лисабон и дори София са вече част от един и същи феномен: градове, променени не от жителите си, а от пътешественици с Instagram акаунти и без връзка с местния контекст.
Икономика на балона
От икономическа гледна точка туристификацията е нож с две остриета. От една страна, тя вкарва свежи пари в местните бюджети. Според Statista, международният туризъм е донесъл над 1.2 трилиона долара приходи през 2023 г. Само Лисабон отчита 41% ръст на туристическия приход в сравнение с 2019 г., преди пандемията.
Но този ръст не е равномерно разпределен. Както подчертава икономистът Рикардо Матос в Le Monde Diplomatique, “парите от туризъм рядко остават в общността – те текат към хотелски вериги, платформи за наем и външни инвеститори”. Междувременно наемите за местните растат, малките търговци изчезват, а целогодишните обитатели се изместват от сезонната икономика на Airbnb.
Пример за това е Флоренция, където според проучване на La Repubblica над 22% от всички жилища в центъра се използват единствено за краткосрочни наеми, а младите флорентинци са принудени да напускат града. В България – в градове като Велико Търново и Пловдив – тази тенденция започва да се наблюдава, макар и в по-умерен мащаб.
Културна мимикрия и загуба на автентичност
С нарастващия туристически натиск идва и културната мутация. “Туристификацията изкривява автентичността – това е социокултурна хиперреалност, в която традициите се режисират за публика”, казва културологът проф. Луис Алберто Гарсия в интервю за Deutsche Welle. Градовете започват да предлагат не себе си, а своята карикатура – капан за кликове и оценки в Tripadvisor.
В Барселона – град, символ на анти-туристическите протести – местните жители често развяват транспаранти с надпис “Tourists go home”, а централни квартали като Ел Равал и Готико са се превърнали в театри на еднократното преживяване. В статия на Politico от 2022 г. се посочва, че културната тъкан на тези места се разпада – магазините за хранителни стоки се заменят с магазини за сувенири, а фолклорът се поставя в стъклена витрина, за да бъде сниман, не преживян.
Социални разломи и отпор
Социалният ефект от туристификацията е също толкова драматичен. В Рейкявик, Исландия, проучване на The Atlantic показва, че млади семейства се изнасят от центъра заради поскъпване на наемите и трансформацията на кварталите в “туристически резервати”. Подобен сценарий се разиграва в Лисабон, където десетки социални жилища са преустроени в луксозни имоти за чуждестранни посетители.
Местните власти често се оказват в капан – от една страна, икономическият стимул е огромен, но от друга – социалното напрежение расте. Това води до политически мерки: от ограничения върху краткосрочните наеми в Берлин и Амстердам до забрана на нови хотели в централна Венеция. София все още изостава с подобни регулации, но първите гласове за „туристическа регулация“ вече се чуват.
Можем ли да живеем с туризма – без да живеем в туризма?
Може би най-важният въпрос не е дали да имаме туризъм, а какъв туризъм и при каква цена. В статия на The Conversation, географът Кристин Мъри подчертава: „Туризмът не е зъл по природа, но когато той се превърне в основен организатор на живота в едно населено място, вече не говорим за гостоприемство, а за колонизация“.
Възможни решения включват: по-високо облагане на краткосрочните наеми, задължителни квоти за местни жители, създаване на алтернативни туристически маршрути, които да разтоварят центровете, и – не на последно място – културно образование както на туристите, така и на домакините.
Туристификацията не е просто урбанистичен феномен. Тя е симптом. Симптом на система, в която образът е по-важен от същността, и печалбата – от устойчивостта. Ако не искаме светът да се превърне в безкраен „тематичен парк за богатите“, ще трябва да преосмислим не само къде пътуваме, но и как живеем на местата, които наричаме дом.
U-DIGEST
