След като триумфира с почти всички престижни литературни отличия от публикуването си през 2024 година, „Джеймс“ излиза на български език на 16 май в превод на Надя Баева. Автор на този пленителен и майсторски осъществен „римейк“ на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е писателят Пърсивал Евърет, един от гигантите на съвременната американска литература.

Когато Джим разбира, че ще бъде продаден в друг град и завинаги разделен от жена си и дъщеря си, той бяга от дома на господаря си, опитвайки се да измисли план, който ще му позволи да ги откупи. В същото време Хък бяга от злия си баща, присъединява се към Джим и двамата предприемат опасно пътешествие със сал по Мисисипи към свободните северни щати, където робът Джим ще стане свободният човек Джеймс. Навсякъде следван от Хък, Джим, който тайно се е научил да чете и пише, описва своята история от бягството до щастливата среща със семейството си и до бунта на робите, който оглавява. 

Своеобразен римейк на класическата творба на Марк Твен, „Джеймс“ (преводач: Надя Баева, художник: Дамян Дамянов, 280стр., цена: 24 лв.) е роман, зареден с нежност и ирония. Написан е на езика, който Джим е научил от книгите, както и на езика, който говорят черните му събратя. Обявен е от „Ню Йорк Таймс“ за абсолютен бестселър и за една от десетте най-добри книги на 2024 г., удостоен е с Националната награда за художествена литература, с наградите „Пулицър" и „Къркъс“. Има номинация за награда „Букър“.

Пърсивал Евърет (р. 1956) е изтъкнат професор по английска литература в Университета на Южна Калифорния, автор на 24 романа, сборници с разкази, поезия и детски творби. Преди появата на „Джеймс“ и филмовата адаптация на романа „Изтриване“ (филмът носи заглавие „Американска литература“ и се нарежда сред претендентите за „Оскар“), които му носят световна слава, той е смятан за оригинален и авантюристично настроен автор, склонен към литературни експерименти с множество жанрове.

Бордът на наградите „Пулицър“ определи „Джеймс“ като „талантливо преосмисляне на класическата творба на Марк Твен, което илюстрира абсурдността на расовото превъзходство и предлага нов поглед върху стремежа към намиране на семейство и свобода“. Преливащ от нюансиран хумор и проницателни наблюдения, превърнали Евърет в литературна икона, този удивително написан роман хвърля светлина върху способностите, интелигентността и състраданието на Джим, избягалия роб в „Приключенията на Хъкълбери Фин“, по един радикален начин.Според мнозина специалисти „Джеймс“ е предопределен да бъде голямо издателско събитие и крайъгълен камък в американската литература на XXI век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пърсивал Евърет - „Джеймс“ (Откъс)

 

 

 

 

 

Из ГЛАВА 1

Малките разбойници се спотайваха сред високите треви. Луната не беше съвсем пълна, но затова пък бе ярка и светеше зад тях, тъй че ги виждах като през деня, макар да беше късна вечер. В тъмното проблясваха светулки. Докато стоях пред кухненската врата на мис Уотсън, откъртих с крак една разхлабена дъска на стъпалото, като знаех, че на другия ден ще ме накара да я оправя. Чаках я да ми даде от царевичния хляб, който беше приготвила по рецепта на моята Сейди. Чакането заема голяма част от живота на роба – чакаш ли, чакаш, и пак чакаш. Чакаш за нареждания. Чакаш за храна. Чакаш да ти свършат дните. Чакаш за справедливо заслужена християнска награда в отвъдното.

Онези бели момчета Хък и Том ме наблюдаваха. Все се забавляваха с някаква игра, където аз бях или злодеят, или жертвата, но при всички случаи тяхна играчка. Шаваха там сред комари, щипалки и други хапещи гадинки, но не приближаваха към мен. И тъй като винаги се отплаща да даваш на белите хора каквото искат, пристъпих в двора и се провикнах в нощта:

– Абе кой се крие там в тъмното, а?

Те се размърдаха и се изкикотиха сподавено. Тези момчета не биха могли да се промъкнат незабелязано до глух и сляп човек, докато оркестър свири с пълна сила. Бих предпочел да си губя времето в броене на светулки, отколкото да се разправям с тях.

– Що не взема да си затътря старите кокали на верандата, та да изчакам да разбера отде иде този шум?

Като нищо може да е някой демон или пък вещица. Я по-добре да съм тук, на безопасно място.

Седнах на най-горното стъпало и се облегнах на колоната. И тъй като бях изморен, затворих очи.

Момчетата си зашушукаха възбудено, а аз чувах шепота им ясно, сякаш беше звън на камбана.

– Заспа ли вече? – попита Хък.

– Май да. Чувал съм, че негрите заспивали ей така, отведнъж – отвърна Том и щракна с пръсти.

Хък му изшътка.

– Предлагам да го вържем за колоната, както се е опрял на нея – каза Том.

– Не – отсече Хък. – Ами ако се събуди и вдигне врява? Ще ме спипат, че съм бил навън, а не в леглото.

– Добре де. Ама знаеш ли какво? Трябват ми свещи. Ще се промъкна в кухнята на мис Уотсън да взема.

– Ами ако събудиш Джим?

– Никого няма да събудя. И гръмотевица не може да събуди заспал негър, толкова ли не го знаеш? Не гръмотевица, не светкавица, не рев на лъв. Чух за един, дето проспал цяло земетресение.

– Как мислиш, какво ли се усеща при земетресение? – попита Хък.

– Същото като татко ти да те събуди посред нощ.

Момчетата тромаво запълзяха по скърцащите дъски на верандата и влязоха в кухнята на мис Уотсън.

Чувах ги да тършуват вътре, да отварят шкафове и чекмеджета. Държах очите си затворени и не понечих да прогоня комара, кацнал на ръката ми.

– Ей ги – обади се Том. – Ще взема само три.

– Не може ей тъй да отмъкнеш свещите на старица – възрази Хък. – Това е кражба. Ами ако вземат, че обвинят Джим?

– Хубаво де, ще ѝ оставя монета от десет цента.

Повече от достатъчно е. Тогава няма да заподозрат роб. Че откъде роб ще има десет цента? Хайде да се омитаме, преди да се е появила.

Момчетата излязоха на верандата. Явно не осъзнаваха какъв шум вдигат.

– Да беше оставил и бележка – рече Хък.

– Няма нужда – отвърна Том. – Монетата стига.

Почувствах, че момчетата насочват погледите си към мен. Останах неподвижен.

– Какво правиш? – попита Хък.

– Ще скроя шегичка на Джим.

– Само ще го събудиш, това ще направиш.

– Тихо де.

Том застана зад мен и хвана периферията на шапката ми над ушите.

– Том – запротестира Хък.

– Шшт. – Том повдигна шапката ми от главата. – Само ще я закача на онзи пирон там.

– И с каква точно цел?

– Като се събуди, ще си помисли, че вещица я е преместила. Ще ми се да му видим реакцията.

– Ами хубаво, закачи я бързо и да се махаме – подкани го Хък.

Някой се раздвижи в къщата и момчетата хукнаха като подгонени. Стъпките им бързо заглъхнаха.

Чух на прага на кухнята да застава човек.

– Джим?

Беше мис Уотсън.

– Да, госпожо?

– Ти да не спиш?

– Не, госпожо. Вярно, много съм уморен, но не спя.

– Влиза ли в кухнята ми?

– Не, госпожо.

– А някой друг влиза ли?

– Не видях таквоз нещо, госпожо. – Самата истина си беше, защото през всичкото време си бях държал очите затворени. – Никого не зърнах в кухнята ви.

– Ето ти царевичния хляб. Кажи на Сейди, че харесах рецептата ѝ. Попромених нещичко, та да го подобря.

– Да, госпожо, ще ѝ кажа.

– Хък да се е мяркал наоколо? – попита тя.

– Видях го по някое време.

– По кое време?

– Не беше много отдавна – отговорих.

– Джим, сега ще ти задам въпрос. Влизал ли си в библиотеката на съдията Тачър?

– В кое?

– В библиотеката.

– Питате за оназ стая с многото книги ли?

– Да.

– Не, госпожо. Книгите съм ги зървал, но в стаята не съм бил. Защо ме питате?

– О, защото намерил книга, свалена от един рафт.

Разсмях се.

– Че какво ще правя аз с книга?

Тя също се засмя.

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)