В света на киното и телевизията културната война отдавна е реалност, но тя вече не се води само в съдържанието на филмите, а и в това кой избира да ги ревюира, кой мълчи, кой громи и кой ги възхвалява.
Либералният мейнстрийм и консервативните алтернативи водят тази битка със средствата на медиен подбор, в който всеки избор е послание, а всяко мълчание — също.
Variety, The Hollywood Reporter и IndieWire остават бастионите на традиционния Холивуд. Те ревюират всичко, до което се докопат, но често през призмата на социални и политически теми — расова справедливост, феминизъм, LGBTQ+, климатична криза. Дори когато даден филм е далеч от тези въпроси, техните ревюта намират начин да го върнат в рамката на актуалните woke тенденции. Филми като “Disclaimer”, “Barbie” или “She Said” получават внимателен анализ не толкова като художествени произведения, колкото като социални манифести.
От другата страна на барикадата стои The Daily Wire — създаден от Бен Шапиро и екипа му, той вече не е просто политически портал, а продуцент на собствени филми, детски програми и стрийминг услуги. Daily Wire рецензира холивудски продукции избирателно, като фокусът пада върху разобличаването на прогресивната пропаганда. Всичко, което не предизвиква културен сблъсък, просто остава извън радара им.
Hollywood in Toto, макар и по-малък и нишов, предлага консервативен поглед към киното с повече внимание към качеството и по-малко идеология. Тук ще откриете ревюта на актуални филми, но с акцент върху това какво премълчават големите критически платформи. В същото време се избягват заглавия без обществен ефект. Авторът Кристиан Тото например не се колебае да похвали “Top Gun: Maverick” като свеж консервативен блокбастър, но разкритикува “Don’t Look Up” заради климатичната истерия.
Breitbart Entertainment пък е директно оръдие в културните войни — те пишат за филми и сериали само когато темата е свързана с идеологически сблъсък. Ако една продукция не генерира скандал или идеологически конфликт, тя просто не съществува в тяхното медийно пространство. Примери като “The Little Mermaid” и расовите квоти са класически обекти на внимание.
OutKick, от своя страна, излиза от спортния си профил, за да коментира попкултурни събития от гледна точка на анти-woke здрав разум. Те не правят систематични ревюта, но се намесват при по-широки културни полемики.
Така се очертава любопитната карта на мълчанието: Variety и сродните им медии ревюират всичко, индустриално задължени да покриват целия обхват на развлекателния пазар. Консервативните платформи като Daily Wire и Breitbart избирателно атакуват теми, които служат на тяхната идеологическа кауза, а нишовите като Hollywood in Toto се опитват да предлагат алтернативен поглед без задължително да воюват.
В този пейзаж киното вече не е просто изкуство или индустрия. То е бойно поле, където ревюто е оръжие, а изборът дали да пишеш или да мълчиш – стратегическо действие. Холивудските медии днес не просто отразяват, те избират какъв свят да изграждат чрез вниманието си. Консервативен пълен аналог на Variety все още липсва — такава медия би трябвало да е индустриално сериозна, но културно анти-мейнстрийм, ревюираща всички продукции с неполитизиран поглед. Засега тази ниша остава отворена.
