Тя можела да не се случи…
Целият живот на големия руски писател Михаил Лермонтов е красива игра със съдбата. Той се бил два пъти на дуел, говорел, каквото мисли, и често се оказвал не на нужното място и не в нужното време. Историците отдавна са изследвали обстоятелствата на смъртта му. Знаят името на истинския убиец на писателя. Но не всички знаят, че за всичко е виновен трагичният случай, по-точно фаталната поредица от събития.
Смъртта на Лермонтов можела да бъде избегната.
Той е велик поет и художник, но имал труден характер: бил присмехулник, имал зъл език, често обиждал приятелите и познатите си… Този труден характер на Лермонтов бил заложен още в детството му. Растял без баща, майка му рано починала, възпитавала го баба му… Момчето растяло в атмосферата на свобода и всепозволеност.
Пътят на дворянина е път на офицера. На 18 години Миша постъпил в Школата за гвардейски прапоршчици, но армейският живот не му харесвал. Често го наказвали заради неизпълнение на заповеди на началниците, небрежност и разпуснатост. Лермонтов просто бил екзалтирано и егоистично дете, изведнъж попаднало в света на възрастните. Острият му език често бил причината за честите скандали с приятелите му. От таланта на Лермонтов се възхищавали, както и от ярката му външност, но отношението му към службата предизвиквало недоволство. Често си играел с огъня, но бил равнодушен към картите, жените и виното, обичал да общува с хората, пишел поеми и често посещавал домовете на най-влиятелните хора в Петербург.
Не му простили поемата “Смъртта на поета”.
Лермонтов бил изпратен на заточение на Кавказ и с много усилия успял да се върне в столицата. Живеейки в Царско село, той продължавал да служи в Хусарския полк, да пише стихотворения и да общува с приятели.
През февруари 1840 г. се случила фаталната среща, първата от поредицата събития, които довели до смъртта на поета.
Синът на френския посланик Лавал Бранат обидил Лермонтов, който се засегнал, защото го обвинили, че е страхливец. Той знаел, че дуелът в Русия се смята за равен на убийство, но извикал младия мъж на дуел.
Срещата се състояла на 18 февруари на Черната река. Барант стрелял първи и пропуснал. Лермонтов, който искал да пощади французина, стрелял встрани. Вестта за това бързо обходила Петербург. Поетът бил арестуван, а Барант се скрил.
Французинът нагнетявал конфликта и по времето на една от очните ставки ядосал Лермонтов, който му предложил нов дуел. Поетът отново бил изпратен на заточение на Кавказ, този път за дълго. Но получил разрешение да изкара една седмица отпуск в Петербург.
На 5 февруари 1841 г. се случило събитие, което предопределило съдбата на Лермонтов. По времето на бал у граф Воронцов поетът се срещнал с императора, който не планирал да посети това мероприятие и се оказал там по волята на жена си. Царят приел случайната среща за дързост и не простил на младия офицер.
Лермонтов се опитал да подаде оставка, но Николай I бил непреклонен и го изпратил в зоната, където се водели бойни действия. Александър Столипин – негов приятел и роднина, му правел компания и двамата стигнали до Ставропол.
Тук се случва поредната история, която подтиква поета към гибелната развръзка. Царят искал Лермонтов да остане в Тифлис, което означавало да не участва в бойните действия.
Лермонтов предложил на Столипин да заминат в Пятигорск при семейство Верзилини, за да се лекуват там със серни вани. Там двамата устройвали празненства. Домакинът Верзилин имал три дъщери – Емилия, Аграфена и Надежда.
Лермонтов дълго ухажвал Емилия, но тя предпочела Николай Мартинов. Лермонтов ревнувал и често се надсмивал над Мартинов и се опитвал да го представи в негативна светлина. Мартинов дълго му прощавал, докато веднъж, на последния бал, докато домакинът свирел на пиано, поетът отново се надсмял над Мартинов в обществото на дами. В един момент музиката спряла и Николай чул шегата. Повече не можел да прощава. Той бил млад и експлозивен и веднага извикал поета на дуел.
Михаил Юриевич до последно се старал да предотврати по-нататъшното развитие на събитията, но Мартинов бил непреклонен.
На 15 юли 1841 г. двамата се срещнали на малка поляна в подножието на планината Машук. Дълго се целили един в друг; верен на себе си, Лермонтов извикал: “Не искам да стрелям в този глупак!” И “глупакът” стрелял. Нервите му не издържали. Поетът издъхнал….
Ето какво казва Лермонтов в едно от проиведенията си: “Весело е да провокираш съдбата, когато знаеш, че тя нищо по-лошо от смъртта не може да ти даде; смъртта е неизбежна и съществуването на всеки от нас, изпълнено със страдания или радости….”
