Поетесата Елка Няголова представи в Централния военен клуб в София двете си нови книги "Само тази любов" и "Само тази България". За творчеството ѝ говориха поетите Боян Ангелов, Надя Попова, Иван Есенски. Поетесата Надя Попова каза много хубави думи: "Елка Няголова притежава творчески характер с уязвимост на снежинка и твърдост на диамант". А актрисата Милена Червенкова прочете поздравителен адрес от президента на Републиката Румен Радев. 

Елка Няголова притежава дарбата да е в епицентъра на поетическия земетръс. Тя не се страхува да е вътре в сказа, а не да дирижира от безопасно разстояние неговите сражения със забравата. Да води конницата му срещу нашествията и поругателствата, срещу отрицанието и предателството. И това не е поза или временен ентусиазъм – това е съдба. Съдба на поет.

Щастливото начало на нейния творчески път започна в благословените години, когато се прокарваше днешният меридиан на изящната ни словесност и се създаваше поетическия ни новоезик. Той на свой ред пораждаше нови изразни пластове на литературната ни реч – продължаваше с невиждан дотогава мащаб градежа на словесната магистрала между отделните  духовни времена на България. Тази изконна неделимост литературоведите наричат "приемственост на традицията". Не знам доколко е изчерпателна формулировката, но книгата, за която ще стане дума, е точно такъв пример и за традиция, и за приемственост. И разбира се – за жилавия и неподатлив на ефимерни моди и конюнктурни съблазни талант на Елка Няголова.  – пише Иван Есенски, рецензент на книгата ѝ "Само тази България".

ОНАЯ ЛЮБОВ

Няма вече точно такава Любов, не, няма! Не да почват за нея войни. А да спират! През затворен прозорец да вали, ала само най-невинният сняг, докато любят се двама. И душите си в общото тяло намират… А пък белият дим да тръгне нагоре, да свети. Да разказва света от Троя, та до нашия век, как се прави мастило от сълза и от мрак. Ето, поправят вселената, защото разбират поетите. И изпълват душата с Любов на всеки човек! В тази есен безветрена, с мирис на пушек, самота изначална, гнила шума и печени кестени, ще завържа във кърпа малко небе, ще го гушна и ще душа като болна и хрома сърна бездушните. Пък дано да открия следи в тази дрипава есен. Ще обходя алеите пусти. И пътеки избързали. Ще надничам в неонови букви и тъмните сенки. Във пристанищни кръчми оная Любов ще търся. И макар че не пия, ще викна: За всички от същото! А мъжете наоколо, защо ме боли, ще се сетят. Ще се сетят, или си знаят: такива любови няма! Те се целеха в късите есени. И е кървав бръшляна. Кой твърди, есента че е златна? Това е измама. И мъжете виновно из световната кръчма се шляят. А съдбата ги мами. И надписва поръчките само… Вече зная, че няма точно такава Любов. Затова просто свивам крило, както ранената птица го свива. Не е златен светът наоколо, а е сценичен варак. Но червен е бръшлянът! Аз съм хрома сърна, вървя и все търся Оная Любов, без да зная къде отивам…

Елка Няголова

Елка Няголова е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Работи дълги години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор.

Понастоящем е директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател е на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество "Знаци". Редактор и издател. Член е на Съюза на българските писатели. Автор на 13 книги и на още 13, издадени на чужд език. Под печат е романът ѝ "Немите камбани".

Превеждана е на руски, украински, английски, немски, френски, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, румънски и др. езици.

Носителка е на 11 престижни национални литературни награди, сред които: “Златният пегас” от “Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” за 2005 г., Голямата награда “Изворът на Белоногата”, давана за цялостно творчество. 

Първата носителка е и на националната литературна награда “Дора Габе”, също за цялостно творчество. Лауреат е на литературната награда на името на Л. Н. Толстой (на МАПП), както и на полската литературна награда "Белият ангел на поезията" и др.