Каквото и да мислите за картините, масовият маркетинг на работата на един художник със сигурност е новаторски. В интервюта по това време Кинкейд твърди, че не е по-различен от автор, който продава купища романи, или музикант, продаващ компактдискове.
Той дори заявява, че чрез индустриализирането на продукцията си прави това, за което Анди Уорхол винаги е мечтал. Но Мълинс твърди, че Кинкейд е бил “объркан и неискрен”, като е бълвал репродукции с хиляди, плащал на асистентите си да добавят няколко петна боя тук и там, а след това продавал тези отпечатъци за хиляди долари, сякаш са редки и ценни произведения на изкуството. “Отпечатъците предлагат достъпен начин за закупуване на изкуство от велики художници”, казва тя. “Те запазват стойността си чрез ограничения характер на изданието. Това никога не е била стратегията на Кинкейд.”
И все пак, този вид несъгласие между Кинкейд и критиците му беше една от неговите точки за продажба. “Изкуство за всички” включва новинарски репортажи и промоционални видеоклипове, в които той казва на обожаващата публика, че изкуството му може да бъде разбрано и оценено от всеки, докато само надменният елит може да види нещо артистично в това Крис Офили да поставя слонски тор върху платната си или Трейси Емин, която представя неоправеното си легло на посетителите на галерията.
“Това не е законно изкуство”, провъзгласява той. Колкото телеевангелист, толкова и художник, Кинкейд е новороден християнин, който уверява поклонниците си, че купуването на творбите му ги поставя от правилната страна на политическата и духовната линия, която ги разделя от декадентските градски създатели на вкусове. Той запазва марката “Художник на светлината” не само заради всички слънчеви облаци и огнени къщи в картините си, но и за да покаже, че е сила на добродетелта и християнството. “Светът на изкуството днес е свят на мрак”, гръмна той. Той, за разлика от него, е “човек, който се застъпва за семейството, Бог, страната и красотата”. Тестен, кариран мъж с гъсти мустаци, той често се появява по телевизията с русата си съпруга и четирите си руси дъщери: въплъщение на здравословни, традиционни, общоамерикански ценности. Феновете му не плащаха само за снимките му; те плащаха, за да се асоциират с тази гордо консервативна личност.
Но тази личност, както и самите снимки, е по-скоро фантазия, която Кинкейд желае, отколкото точно представяне на реалността. Той беше склонен да псува, след като режисьорите на неговите безумни видеоклипове нарекоха “изрязани”. Той разчита на алкохола, за да се справи с работното напрежение. В документалния филм дъщерите му казват, че са били насърчавани да се усмихват във видеоклипове и лични изяви, но често са се чувствали така, сякаш баща им се интересува повече от кариерата си, отколкото от тях. “Томас Кинкейд и неговата личност и неговата марка наистина хвърлят изключително дълга, тъмна сянка върху цялото му семейство”, казва Юсеф, “и много неща бяха обвити в увековечаването на марката и нейното запазване.”
Източник: BBC
