Когато гледаме творбите му, неминуемо се чудим, как е възможно човек да постигне такова съвършенство. За 250-годишнината от смъртта му през 2020-а бе подготвена голяма изложба в галерия "Staatsgalerie" в Щутгарт, където бяха показани около 120 негови творби, включително 25 картини.
Става дума за италианския художник Джовани Батиста Тиеполо, когото наричат "последния "олимпийски" художник на Венецианската република". В съкращение често е назоваван като Джанбатиста, или Дзуан Батиста Тиеполо. С нововъведенията си в традиционния бароков стил, Тиеполо е сочен за един от предшествениците на стила рококо.
Около 1760: Джовани Батиста Тиеполо (1696 - 1770), последният от великите венециански декоратори,
най-чистият представител на италианското рококо и един от най-великите художници на 18 век
Тиеполо е роден на 5 март 1696 година във Венеция (б.а. спорна дата) и умира на 74-годишна възраст, на 27 март 1770-а в Мадрид, Кралство Испания.
Художникът има широко амплоа: фреска, религиозна живопис, алегория, анималистика, битовa живопис, пейзаж, митологическа живопис, капричо, портрет и карикатура. И във всичко е толкова добър, че човек остава изумен от огромния му талант.
Тиеполо е роден в дома на корабния търговец Доменико Тиеполо, близо до манастира "Сан Доменико" във Венеция. Семейството имало девет деца, а Джовани бил най-малкият от тях. За жалост, бащата умира скоро след раждането му, оставяйки семейството в нищета.
Едва 14-годишен, Джовани постъпва на обучение в работилницата на Грегорио Ладзарини, известен художник, придържащ се към венецианската традиция, но и любител на експериментите и театралността в изобразителното изкуство. Джовани Тиеполо имал и други учители в живописта - Федерико Бенкович и Джовани Батиста Пиацета. С последния назован влизат в конкуренция. Любимци от т.нар. "велики майстори" на Венецианската школа, му били Тинторето и Веронезе.
Мъченичеството на Света Агата, Базилика дел Санто (Падуа)
През 1715 година, когато е на 19, Тиеполо получил първата си голяма поръчка - да изрисува петте арки на венецианската църква "Санта Мария дей Дерелити". По онова време от него се заинтересувал и дожът на Венеция Джовани II Корнаро, който му поръчал картини за над вратите на двореца му, както и портрети на членове от семейството.
Тиеполо завършва и първата си голяма творба - "Жертвоприношението на Авраам", която днес се намира в галерия на Академията на Венеция.
Света Текла освобождава Есте от чума, детайл, Катедрала на Есте
Навършил 20, Джовани Тиеполо решил да се ожени тайно. Избраницата му била Мария Чечилия Гуарди, сестра на художниците Франческо и Джовани Гуарди. Остава неизвестна причината за тайното бракосъчетание, но този брак продължил щастливо повече от половин век и от него се родили десет деца, сред които са художниците Джандоменико и Лоренцо Балдисера. Двамата станали изкусни помощници на баща си.В периода между 1719-а и 1720-а Тиеполо направил стенописната украса в залата на първия етаж на вила "Балиони" в Масанцаго. Буквално като илюзионист той пробивал стени, за да създаде усещането за безкрайност. От тогава датира сътрудничеството на художника с майстора на квадратури Джероламо Менгоци. "Ил Колона", както наричали Менгоци, рисувал "фалшиви" архитектурни декорации, които създавали усещането за илюзорни реалности. По този начин двамата "обрамчвали" стенописите на Тиеполо с една втора реалност - изумително хрумване на двамата художници.
Минерва държи Ахил да не убие Агамемнон, фреска в Зала „Илиада“ на Вила Валмарана
През следващите години Тиеполо работел неуморно по украсата на много църкви във Венеция. Сред работите му от онзи период е фреската "Мъченичеството на св. Вартоломей" - творба с мощна изразителна сила и изумително техническо майсторство, постигнато чрез съчетаването на графичните очертания със светлосянка.
Трудно е да се изброят всички стенописи на Тиеполо от онзи период. Първоначално те били в по-тъмни тонове, но през 1724 година настъпва краят на този "тъмен период". След "Жертвоприношението на Исаак" художникът започнал да рисува във все по-светли тонове и ярки цветове. В работите му все по-често прониквала слънчевата светлина.
За това говори украсата на Палацо Санди - дворецът на адвокат Томазо Санди, и най-вече голямата фреска на тавана на залата. Критиците свързват изсветляването в рисунъка на Тиеполо с все по-голямото му възхищение от Веронезе. За Палацо Санди Тиеполо нарисувал и три платна от гръцката митология с Ахил, Аполон и Херкулес.В периода между 1726-а и 1729 година Тиеполо започнал активно да пътува до Удине. Поканен бил от братята Долфин за стенописите и малкия олтар на катедралата на Удине, а след това - за стенописите за замъка им, както и за големия декоративен комплекс на Патриаршеския дворец. Тиеполо решил да включи сцени от Стария завет на свода на стълбището, в галерията и на тавана на Червената зала, използвана по онова време като граждански и църковен съд. Там именно нарисувал знаменитата сцена със Соломон, заобиколен от пророците.
Докато пътувал до Удине, Тиеполо продължавал и работата си във Венеция за Даниил III и Даниил IV - големи римски платна за венецианския им дворец. Днес част от тези десет платна са разделени в три галерии - Ермитажа в Санкт Петербург, Музея "Метрополитън" в Ню Йорк и Музея на историята на изкуството във Виена.
През 1730 година художникът бил повикан в Милано, за стенописи по таваните на пет зали в Палацо Аркинто. Там нарисувал "Четирите основни добродетели" (Вяра, Милосърдие, Справедливост и Благоразумие) и "Изобилието и Силата". След като ги завършил, във Венеция вече го чакала нова голяма поръчка - за църквата "Санта Мария дела Фава". Заел се и със стенописите на Параклис "Колеони" в Бергамо, където отново разработил темата с добродетелите.
Стенописи в резиденция Вюрцбург
През 1734 година Тиеполо получил поръчка в Монтевиале близо до Виченца, а по-късно сменил дома си - преместил се в Пасина. Работата растяла. Наложило се дори да откаже предложението да украси Кралския дворец на Швеция, обявявайки, че предложената сума е недостатъчна. Казват, че търсел причина да я отклони. Бил зает с мащабното платно с Юпитер и Даная, което по ирония на съдбата днес е в Стокхолм.
Художникът продължил да работи пътувайки между Падуа, Милано, Удине и Венеция, като създавал шедьоври за църкви, базилики и дворци. Нает бил от кардинал Бенедето Ерба Одескалки, за да нарисува три стенописа в Базиликата "Сант Амброджо". Славата му стигнала чак до Нидерландия - поканен бил да изрисува "Мъченичеството на св. Себастиан" за манастирската църква в Дисен. В онези години Тиеполо създал и своите три големи платна със сцени от Страстите Христови за венецианската църква "Сант Алвизе".
В палата "Клеричи" в Милано изписал свода на галерията със сценографската сцена "Бяг на колесницата на слънцето". През 1743 година във Венеция пристигнал Франческо Алгароти, за да купи картини от името на краля на Саксония Август III и да ги отнесе в Дрезден. Тиеполо се сприятелил с Алгароти и му дал съвет да закупи творби на старите майстори. Алгароти от своя страна му поръчал няколко платна.
Сред тях е "Банкетът на Антоний и Клеопатра", който в момента се намира в Мелбърн. По онова време Тиеполо създал и множество гравюри, публикувани посмъртно от сина му Джандоменико в албум със заглавието "Шеги на фантазията".
Портрет на Антонио Рикобоно в Пинакотека на Академия „Конкорди“ и на семинарията
Много от творбите на Тиеполо се озовават в различни точки на света - Чикаго, Лондон, Мелбърн, Ню Йорк, Париж, Рим и др. През 1748 година той изрисувал два тавана за Палата "Долфин Манин" във Венеция, послучай сватбата на Лудовико Манин и Елизабета Гримани. През същата година предал и олтарната картина на Мадоната със светиите на църквата "Джезуати".
През 1749-а изпратил на испанския посланик в Лондон олтарната картина със Свети Яков Велики, която сега се съхранява в Музея на изящните изкуства в Будапеща. Така че негови творби постоянно са "странствали" по света още приживе, за да разнасят славата му.
Явяването на ангела на Сара, Патриаршески дворец (Удине)
През 1750 година художникът бил призован от принц-епископ Карл Филип фон Грайфенклау да украси резиденцията му във Вюрцбург. Тиеполо заминал заедно със синовете си Джандоменико и Лоренцо. Тримата изписали множество сцени, като използвали и цветна мазилка. Завръщайки се обратно във Венеция, Тиеполо предал платното "Явлението на Мадоната на Св. Йоан Непомуцки" на църквата "Сан Поло" и започнал работа по украсата на църквата на Пиета във Венеция.
Работохолизмът на художника е чутовен. Завършил работата си във Венеция, заминал за Виченца за да декорира Вила Валмарана - мащабна работа за няколко зали на двореца, със сцени от Освободения Йерусалим и герои от гръцката митология. Залата на Олимп поверил на сина си Джандоменико. Заедно с него изрисувал и стенописите на Ораторий "Пурита" в Удине, след което приели поръчка във Верона.
Чечилия Гуарди – съпруга на Тиеполо, на портрет от 1737 г. – дело на техния син Лоренцо
През 1761 година кралят на Испания Карлос III извикал Тиеполо в Мадрид, за украса на залите в новия Кралски дворец със стенописи. Художникът, който заминал за Испания със синовете си Лоренцо и Джандоменико, пристигнал в Мадрид на 4 юни 1762 година. Известно е, обаче, че приел тази работа с голяма неохота и само под натиска на испанската и венецианската дипломация. Казват, че дори бил извикан от държавните инквизитори, за да го заставят да замине.
Стенописът "Славата на Испания", бил завършен през 1764 година. Кралят, доволен от резултата, поръчал още два стенописа за тавана на двореца: "Апотеозът на Еней" в залата на алебардите и "Апотеозът на испанската монархия" в Преддверието на кралицата, и двата завършени през 1766 година. Последната спомената фреска предизвикала огромно възхищение.
Дървеният троянски кон, използван по време на обсадата на Троя, с гърци, качващи се на коня.
Оригинален художник: от Джовани Батиста Тиеполо Снимка: Getty Images
През януари 1767 година самият Тиеполо предложил да се направят някои олтарни образи за църквата на манастира "Сан Паскуале Байлон" в Аранхуес, която била в строеж. Два месеца по-късно кралят му пратил вест, че иска да види скиците.
Докато чакал одобрение от изповедника на краля, монархът му поверил нова задача - да украси купола на "Сант Илдефонсо" в Кралския дворец "Ла Гранха".
Платната за манастира в Аранхуес останали в ателието на Тиеполо до май 1770 година, когато църквата била осветена, но художникът вече не бил жив. Онези седем платна са последните му работи.
Те са "Видението на Сан Паскуале" (б.. сега разделен на два фрагмента в музея Прадо), "Непорочното зачатие", "Свети Франциск получава стигматите" (б..а. и двата в Прадо), "Св. Йосиф с Младенеца" (б.а. разделен между Детройтски институт по изкуствата, Прадо и галериите на Институт "Курто"), "Св. Карло Боромео медитира над Разпятието" (б.а. Музей на изкуствата в Синсинати), "Сан Пиетро ди Алкантара" (б.а. сега в Кралския дворец в Мадрид) и "Свети Антоний Падуански с Младенеца" (б.а. сега в Прадо).
Св. Патрик, епископ на Ирландия, Градски музеи наПадуа
Защо не остават в църквата, за която са били рисувани? - Ами, скоро след смъртта на Тиеполо, през ноември 1770 година Карлос III решил да замени неговите платна с творби на Антон Рафаел Менгс и неговите ученици Франсиско Байеу и Мариано Салвадор Маела.
Дали Тиеполо не е предчувствал нещо, което го е спирало да работи за испанския монарх, можем само да гадаем. Факт е, че заради кралските задачи зад граница и бюрократичния протокол на монарха, Тиеполо не могъл да поеме много други частни поръчки. Умира внезапно в Мадрид на 27 март 1770 година.
С упадъка на абсолютизма бавно умира и стилът рококо, свързан с името на Тиеполо, но неговата слава му остава непреходна във времето. Той остава в учебниците по теория на изобразителното изкуство като последния "олимпийски" художник на Венецианската република.
Автор: Еми Мариянска
