Предстои Премиера на оригиналите – изложба карикатури на Чавдар Николов
Изложба от петнадесет карикатури на Чавдар Николов от книгата му „Премиерите на демокрацията“ се открива на 31 март. По този повод публикуваме разговора за книгата му, излъчен в предаването „Книги завиваги“ по радио „Алма Матер“.
По време на изложбата заедно с книгата „Премиерите на демокрацията“, ще можете да закупите оригинали на карикатурите, отпечатани в нея. Ще се предлагат и други книги с илюстрации и карикатури от Чавдар Николов – „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Един ден на Бойко Методиевич“ от Веселин Порязов и „V.I.P. шаржове“ от Иван Коларов и Чавдар Николов. Изложбата ще продължи до 30 април 2025 в книжарница Vivent на ул. „Майор Юрий Гагарин“ 27, кв. Изток.
Карикатуристът Чавдар Николов (1959) е завършил Френската гимназия в София и визуална комуникация в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. През годините сътрудничи на много печатни и електронни медии, прави самостоятелни изложби в Лондон, Видин и София. Има редица награди от участия на различни конкурси и събития в Полша, Румъния, Португалия, както и отличието „Ранан Люри“ на Обединените нации. Един от основателите на сатиричния вестник „Прас-Прес“, където е представен така: „Карикатурист от кариерата, минал по хълмовете на целия Преход. Единственият български карикатурист, получаващ заплата по-висока от тази на премиера. Носител на почетната значка на Френският Карикатурен Легион. Убеден, че карикатурата е като слънцето и въздуха за всяко живо общество. Понякога награждаван, понякога преследван за своята невъздържаност.“
– С нашия днешен специален гост ще направим преглед на целия преход към демокрация. И то един много особен преглед защото пред нас е книгата на нашия изтъкнат карикатурист Чавдар Николов „Премиерите на демокрацията“. Тази книга тежи осемстотин и петдесет грама, както уточнява авторът и съдържа двеста четиридесет и девет карикатури на всички премиери на България от 1990 г. досега.
Карикатура на Чавдар Николов от 2022 г.
– Карикатури на това, което се е случило по време на премиерите на България като основните герои в тези карикатури са премиерите, но има някои и без тях, защото щяхме да пропуснем много интересни колоритни фигури, защото те не са имали късмета да станат премиери като Костадин Костадинов, Копейкин или пък моята любимка Корнелия Нинова.
– И още назад през тези трийсет години. Това е един страхотен карикатурен маратон. Как го издържахте?
– Ами, първо защото си харесвам професията, второ, защото си харесвам карикатурите, трето, защото са много добри карикатурите ми и реших да ги, да ги, да напомня пак за тях на публиката. Сега, аз съм наистина карикатурист от прехода, т.е. започнах своята кариера след промяната 1989-та година, за което много се радвам, че не съм могъл да правя компромиси преди, но съм правил компромиси след. Така или иначе.
– Но въпреки че скромно казвате, че сте правил някои компромиси, вие сте един от най-преследваните, уволняваните, гонените карикатуристи. Дори мисля, мнозина помнят случая, когато всички ваши карикатури бяха премахнати отведнъж от платформите на Нова телевизия, на Нова медия груп.
– Опитаха се да ме изтрият от историята, обаче аз напомням за това и в тази книга, за случая, който така се стекоха обстоятелствата, че аз не можех да се върна повече в Нова телевизия.
– Това е много любопитно и изследователите на карикатурата, не само нашите, го забелязват. Като че ли колкото повече гонят карикатуристите, толкова повече те отвръщат… Примерно след тези гонения вие бяхте принудени да направите вестник „Прас-Прес“.
Добре познатата карикатура на Чавдар Николов, приготвена за предизборен плакат.
Рекламни агенции отказват да го лепят по билбордове, за което им е платено.
– Да.
– И този вестник постигна успех. И за ужас на вашите гонители станахте още по-популярни.
– Да, точно така. Ами, аз тук цитирам един известен колекционер на карикатури от Острова, който е вече извън Европейския съюз, британец, който е бивш министър от правителствата на Мейджър и на Маргарет Тачър. Той, тъй като е приятел с карикатуристи и колекционира карикатури, казва така: „Приятели мои, вие през цялото време рисувахте Маргарет Тачър като брадва, като акула, като желязна лейди, като хала, като чудовище, което изяжда и откъсва главите на всички.“ Но, продължава той: „Вместо да ѝ извадите очи, вие ѝ изписахте вежди, защото убедихте всички, че тя е човекът, който ще свърши някаква работа във Великобритания.“ Аз в книгата си пиша, че се надявам да съм изписал вежди на някого, въпреки че това е реакцията, която се получава.
– Ами, всъщност какво става с вашите герои? Вашите карикатури са много нелицеприятни и много остри, дори да не кажа злобни към някои от вашите герои.
– Може да се каже, може. Може да се каже, че има и злобни.
– Как ги посрещат пък героите?
– Различно. Някои си купуват карикатури, някои си купуват книгата дори от тези герои тук.
– Трябва да кажа веднага, бях на представянето, където имаше страшно много хора и прави чест, че двама министър-председатели – Кирил Петков и Николай Денков, дойдоха на премиерата и си купиха книгата с автограф.
– Да. По същия начин, така свободно и леко, и с чувство за хумор приемаха карикатурите и хората от НДСВ, включително и царя, т.е. министър-председателя по това време.
– Докато някои други бивши министър-председатели са доста тънкообидни, както се казва.
– Някои са даже сръдливи, постоянно се сърдят, постоянно протестират, че ги рисуваме дебели, постоянно, че са небръснати, даже твърдят, че… Бойко Борисов, разбира се, твърди, че на негов гръб ние, карикатуристите, правим състояние, финансово състояние, като го рисуваме толкова често, дава пример, че неговите колеги в Западна Европа ги рисували, абе, веднъж-два пъти най-много в месеца, което е абсурдно, нагло непознаване на нещата, които се случват в демокрацията.
– Той е съгласен веднъж-два пъти месечно, но повече не е съгласен.
– Навит е да ни пусне по веднъж-два пъти.
– Трябва да кажем, че в книгата има интересни текстове, спомени за някои епизоди. Примерно разказвате за някои опити да ви редактират и дорисуват карикатурите.
– Има и такива. Аз винаги съм се разбирал с главните редактори така: „Добре, казвам, ти си главният редактор. Можеш да не я пуснеш, защото имаш си някакви причини.“ Разбира се, всеки може да има някакви причини. Може да е спал с министър-председателя. Сега как ще пусна гадна карикатура за него? Тоест има право, но според мен никой няма право да се намесва в карикатурата или да я подменя, или да ми внушава на мене какво трябва да направя или какво не трябва да направя, или кого да рисувам и кого да не рисувам. Това не съм го позволявал и съм се стараел да отстоявам правото си на свободен избор през цялото време на този преход дълъг.
– И карикатуристите плащат съответната цена.
– Да. Нали се казва „каквото посееш, това ще пожънеш“. След тези скандали, които бяха от Нова телевизия, скандалите с Прас-Прес, с липсата на разпространение
– Когато фирмите на Пеевски монополисти отказаха да ги разпространяват.
– Да. Отказан достъп до национално разпространение, както и един скандал, който малко се позабрави. Но аз бях даден на Комисия за защита от дискриминация, където ме съдиха за урон върху престижа на ромското население. Не ме осъдиха, но напротив, даже заключението, че карикатурата си служи с различни хиперболи, метафори, аналогии, които могат и да обиждат, дава свобода на всички колеги вече да правят каквото им хрумне… Шегувам се, разбира се.
– Споменахме вече, че този натиск често има обратен ефект. Но виждаме и какво се случва в съвременния свят след атентата срещу „Шарли Ебдо“ например. Между другото, навършват се десет години от това посегателство срещу карикатурата точно и срещу свободата на словото. Та оттогава се вижда един страх и притеснение да се публикуват карикатури заради възможна такава брутална реакция.
– Примерите са страхотни. Сега да оставим това с Нова телевизия, където така и така аз не можех да се върна, но Стив Бел беше уволнен от „Гардиън“ миналата година, което е брутално да се случи там, на Острова на карикатурата, да се случи това нещо. „Ню Йорк Таймс“ се отказаха от карикатури заради една скандална карикатура на наш колега португалец. Имаше дори случай в Америка на уволнен колега, който публикува на своята стена във Фейсбук карикатура срещу Тръмп в първия му мандат и беше уволен от изданието, без да е публикувана в изданието тази карикатура, тоест уволнен заради мислене.
– Значи, навсякъде, навсякъде тежки, тежки времена за карикатурата в традиционните медии, бихме казали, защото пък вие разцъфтявате по странични начини.
– Трябва да отбележим, че става дума за политическата карикатура, за друг вид карикатура, не за коктейлната или паркетната карикатура, за философската карикатура, поетичната карикатура. В такива случаи няма гонения.
– Е, оставаше и тогава да има. Поговорихме за героите и за тяхното възприемане. Вече правите три представяния. Как възприемат читателите тази поредица от карикатури, когато ги видят събрани? Защото иначе виждаш карикатурата, засмиваш се, възмущаваш се и отминава. В книгата, когато са събрани така, как се възприемат от читателите според тебе?
– Ами, добре. И искам да кажа, че след като си я поръчат или я купят книгата тогава, след това получавам вече ръкопляскания и дори някои казват: „Леле, ние бяхме забравили тия неща, а всъщност участвахме в тях“.
– Въпреки че това не са карикатури върху всяко стойностно събитие, което е станало през този преход.
– Не, не, това е мой избор. Моят акцент върху това, което се случва с този министър-председател или с другия. При публиката в началото има някаква инерция, защото, както казахте, имаме такава инерция във възприятието, което се случи след отстраняването на „Прас-Прес“ от национална дистрибуция, както се случи с отстраняването ми от Нова телевизия. Но след това започва същинската част и хората си припомнят и харесват неща, които са минали пред очите им. И им е интересен този поглед, който аз им предлагам около тези събития.
– Всъщност това е наистина една своеобразна история на прехода. И всяка от тези карикатури може да бъде четена и днес и наистина ни припомня събитията и то ни го припомня много, понякога драстично, понякога с усмивка. „Рашков, не те е срам? Плашиш ми зайците“, ако отворим наслуки на една карикатура. Бойко Борисов пред зайчарника си, в който са Вежди Рашидов, Сачева и тем подобни зайци.
– Мога ли да цитирам една любима моя?
– Да, разбира се, коя?
– Тя е когато Волен Сидеров беше „златен пръст“ по времето на Орешарски и имаше протести в Карадере за бруталното застрояване на Черноморието. И така, застанали зад едно перде, в което се виждат протестите отвън, Орешарски и Волен Сидеров, а Волен много така рязко и строго му казва: „България на три морета!“. А Орешарски отговаря: „Ама нямаме толкова бетон.“
– Да, как с две изречения и с една рисунка се обхващат всъщност няколко огромни български проблема.
– Някои казват, че това е талант.
– Несъмнено е талант, защото всъщност малко такива карикатуристи останаха. Или поне няма нови.
– Няма. Няма нови. Но няма и къде да публикуват. А те изглежда не искат да публикуват просто заради самото удоволствие във Фейсбук, каквото аз правя напоследък.
– Е, в „Прас Прас“ не подавате ли ръка? Не очаквате ли млади…
– Очакваме. Пускали сме обяви в Академията дори. Не. Няма интерес, няма интерес. Ние се гърбим трима карикатуристи в „Прас-Прес“ да обхванем всичко. Явно сме от някакво друго поколение, което гледа по друг начин на нещата. Аз продължавам почти всеки ден да публикувам карикатури, които са по актуални събития, без да очаквам някой да ми ги плати. А всъщност всички очакват да бъде безплатно. Опитвал съм и предлагал съм работната си ръка на различни издателства, защото вестниците останаха всички под влиянието на…
– Детски илюстрации за издателство „Лист“ си спомням, че правихте.
– А да, това беше необичайно и аз се чудя как така решиха да да ме наемат за да илюстрирам Джеймс Джойс, което беше съвсем откачена работа. Но аз мисля, че се досетих и използвах пак подхода, който имат политическите карикатуристи или какъвто да речем има Спилбърг или някой от големите режисьори. Нескромно е, ама също така…
– Филмови кадри.
– Да, да, използвах за ролята на дявола междинния образ между Тило Линдеманн от „Рамщайн“ и Мерилин Менсън. А пък за ролята на кмета, в това става дума за котките от Бужанси, ролята на кмета беше нещо средно между Депардьо и един друг дебел човек.
– Значи винаги можехте да се насочите и към книжното оформление и илюстрация, но сега с тази книга мисля, че всичките ви усилия се възнаграждават по някакъв начин.
– Както казва Петър Бойчев, който е автор на малко повече от половината текстове в книгата за всеки премиер: „Абе, ти направи домовата книга на прехода, реши да пуснеш кепенците“, и използва жаргонния израз: „Който бил премиер – бил, кака се ожени“? И дотук, до Главчев. Само че ме питат няма ли да има още? Да, казвам, ама ако чакам още 35 години да се съберат двайсетина премиери. И хората казват: „Глупости, те сега се сменят през два-три месеца ще имаш материал само за две години.“
– Ще има, както казваше Тодор Живков, много мат’риал.
– Мат’риал – бол. Да, не казвам довиждане. Може да има и следваща серия.
Автор:
