Разговор с живеещата в Берлин аржентинска баритон саксофонистка София Салво между електрическото и акустичното издание на съвместното начинание на „Аларма Пънк Джаз“ и „Гьоте-институт – България“ Sofia Free Jazz

„Шумна многопластова деликатност“ е формула, която хрумна спонтанно на двама ни, докато се опитвахме да формулираме музиката на квартета YEXXEN, в който свирят София и нейният партньор в живота и в няколко музикални групи Гидо Кон (също аржентинец, ученик на българския виолончелист Станимир Тодоров). Но това важи и за акустичните проекти на „кръстницата“ на бъдещия фестивал Sofia Free Jazz, както се шегуваме с нея често заради името ѝ.

София Салво е родена през 1994 г. в Аржентина, а в Европа живее от пет години. Част е от изключително пъстрата берлинска сцена за импровизирана музика и можете да я чуете в не един и два експериментални проекта. За пръв път свири у нас (пак по покана на „Аларма Пънк Джаз“) като член на сърф-джаз бигбенда Kuhn Fu на германския китарист Кристиан Кюн през 2022г., а през 2024 (благодарение на фотографа Драго Горанов) тя попадна на корицата на сп. „Виж“ в специалното му издание, посветено на различните гледни точки към джаза.

фотография Драго Горанов

Беше въпрос на време кога пак ще я поканим и ето че тя е в София отново. Вчера представи премиерно за българската публика квартета си YEXXEN, a довечера в залата на „Гьоте-институт“ очаквайте акустичен концерт в две части – соло и дуото ѝ с Гидо за баритон саксофон и чело El Segundo es Terrible.

Разкажи ни за традицията, от която идваш.

В Аржентина сцената за импровизирана музика е огромна. Не чак толкова, колкото в Европа, разбира се, но си е доста голяма. Аз съм от предградията на Буенос Айрес, където свирех в няколко групи за свободна импровизация. Може би в началото бяхме повече в по-шантавия рокендрол, който започна с времето да клони към имровизираната музика. Едновременно с това учех музика и срещах всякакви интересни хора, а свирех и в „нормални“ групи – рок, фънк и т.н. Почти десет години бях в оркестър за класическа музика…

Като баритон саксофонистка?

Всъщност започнах с алт саксофон и преминах към баритона, когато човекът, който свиреше баритоновите партии, напусна. Инструментите бяха на самия оркестър и аз просто отидох директно при ръководителя и му се примолих да ми даде баритона. И така започна историята ми с инструмента… Така и не завърших образованието си. Заминах за Берлин – директно от Буенос Айрес – и там срещнах Кристиан и започнах да свиря в Kunh Fu.

С Гидо заедно ли дойдохте от Буенос Айрес, или се запознахте тук, в Европа?

Срещнахме се още в Аржентина, вече бяхме двойка от няколко месеца. Той пристигна в Берлин пръв, а аз – малко след него. И сме тук вече пет години.

Когато говорим за импровизация и Аржентина, първата ни асоциация сякаш винаги е Дино Салуци, един от малцината в света, които владеят тишината до абсолютно съвършенство. Какво е за теб тишината, предвид твоя опит в доста по-шумни жанрове?

Тишината е нещо много лично, смятам. В моя случай тя е необходима, особено когато свиря много силно и наситено. Тя отзвучава, резонира в пространството и ви дава време за осъзнаване какво сте чули. Но също така имам нужда и да дишам, докато свиря. Старая се да правя и това по креативен начин, да направя така, че тишината също да е част от музиката.

В Берлин освен с KuhnFu свириш и с други много интересни хора. Един от първите ти записи, които чух, е в трио с Ейдън Бейкър (създателя на дуум/дроун/нойз-рок групата Nadjaот Канада, понастоящем също живеещ в Берлин, б.а.). Разкажи ни за това трио, или не-трио, ако цитираме името на серията, от която е албумът ви – Trio Not Trio.

По време на пандемията Ейдън осъществи идеята си за серия „трио формации в изолация“, тоест записващи заедно от дистанция. Познавах музиката му, но не бях го срещала преди това лично. Той ми писа и така се запознахме. Направихме записите (от разстояние), после барабанистът изсвири партиите си върху нашата музика и резултатът наистина ми хареса. Както и цялата поредица на Ейдън. В пандемичен стил.

Доста рядко срещано е като практика барабаните да бъдат записани най-накрая. Как го решихте?

Така е, да, но по време на пандемията това можехме да направим. Освен това барабанистът не беше в Берлин… Мисля, че се получи достоверна документална картина на света от онзи момент и на начина, по който се правеше музиката тогава.

А имате ли намерение продължите в някаква насока заедно днес, когато спокойно можете да се съберете да свирите в едно помещение?

Нямаме конкретни планове, но всеки път, когато случайно се срещнем, Ейдън ми казва: „Трябва да свирим пак заедно“. Вибрациите между нас са наистина приятелски и сигурно ще свирим отново в някой следващ момент.

И с други любими наши музиканти имаш издадени записи. Как попадна в пиесата Exitна Сара Персико (италианска авангардна артистка, също в Берлин, която през 2023 г. имаше концерт в София по покана на „Амек“, б.а.)?

Със Сара сме близки приятелки и често се виждаме. Тя записа всъщност различни мои импровизации и после създаде цялостната музика въз основа на тях и така се оформи пиесата. С някои артисти се получава много лесно, защото се познаваме взаимно и единият има усещане за музиката на другия.

В София пристигна директно от Осло, където беше за репетициите за нещо голямо, доколкото разбирам…

Да, това е нов проект на датската алт саксофонистка Амали Дал – в разширената формация на групата ѝ, която в оригинал е квинтет, а тук сме 14 души… Как се казва… 14-тет? Удивителна музика. Подготвяме се за фестивала Molde Jazz в Норвегия през лятото и за участия в Брюксел и на фестивала Jazz Goes To Town в Чехия… За мен е много интересно и носи много нов опит цялото това скандинавско приключение. Винаги съм искала да се впусна в нещо такова и мисля, че ме поканиха по препоръка на Паал Нилсен-Лов, с когото свирихме миналата година в трио заедно с Кейджи Хайно. Паал също е част от тази 14-членна формация на Амали.

Разкажи ни за YEXXEN и за пънк-джаза в твоята собствена музика. Как се роди тази група?

Първо свирехме заедно с Клер, която е на лап-стийл китара в групата. Бяхме част от друга банда – Catarat – също група, създадена по време на пандемията. Съществувахме като формация около година и нещо и се разпаднахме, но с Клер си останахме близки и имахме желанието да продължим в същата насока в следваща група. Винаги съм искала да си имам моя си група. И миналата година ни се предостави възможността да свирим на фестивала A L’ARME в Берлин – подготвихме цялата програма и фактически създадохме групата за този фестивал. После имахме още два концерта и софийският вчера ни беше четвъртият… Идеята на Луис Растиг, създателя на фестивала, винаги е била наред с големите имена в импровизираната музика да кани и нови хора, аз съм от това най-младо поколение. Всъщност той ни покани с Catarat, но аз му казах: „Не, имам нещо по-добро“, тъй като с Catarat вече не беше възможно… – аз, Клер от Catarat, Боби от експерименталното рок дуо Guttersnipe и Гидо на бас с множество ефекти… И Луис се съгласи на момента. Повярва в нас… Това е наистина първата моя си група. Всички в нея сме чудаци, но сме много добри приятели помежду си и наистина се радваме, като се съберем да свирим заедно. Трудно е да облечем в думи тази музика – композиции са, но само в основата си – доста импровизираме и експериметрираме всеки път, когато ги свирим. За да правите това, трябва да имате създаден общ език с хората, с които свирите, и мисля, че ние имаме тази основа, колкото и да сме различни един от друг… Смятам също така, че в музиката ни има нещо много весело и забавно – чак сега го осъзнавам. Онзи ден прослушвах записите от репетициите ни за концерта в София и в един момент започнах неистово да се хиля – и хората, и инструментите, и самите изкривени нюанси в музиката на тази група създават атмосфера, от която понякога те напушва жизнерадостен смях.

Довечера свириш акустично в „Гьоте-институт“. Каква е за теб разликата между акустичните ти концерти и участия с групи като YEXXEN, където музиката има множество пренареждащи се в движение звукови пластове?

Всичко опира до енергията на хората, с които си на сцената. Нещо започва да протича между вас и не искаш то да свършва… Не знам дали има голяма разлика между акустичните и електрическите концерти… Може би в групи като YEXXEN съм много повече нащрек как самата аз свиря – за да се получи нещо заедно, а не просто всеки да си „стреля“ в някаква посока. Обичам да свиря с приятели, именно защото създаваме нещо заедно – по-голямо от индивидуалността на всеки от нас.

А дуото с Гидо за баритон саксофон и чело ElSegundoesTerrible? Каква е неговата история?

Имаме един албум, който записахме през 2019 г., когато се запознахме, и той е наистина умиляващ, като го слушам днес. Записахме и втори, но така и не го издадохме. Навярно един ден и това ще стане. Може би срещата ни на сцената днес ще е по-зряла. Не сме свирили в такъв формат от известно време, защото напоследък свирим заедно по-електронни неща, но пък именно затова се вълнуваме толкова много да видим как е отлежала музиката в акустичния ни проект междувременно. Ще е нещо като завръщане към съвместните ни корени, защото сме си същите хора, но пък са минали шест години. Първия албум го записахме в началото на влюбването ни, днес сме все така влюбени, но сме преминали заедно и през различни видове музика. Може би довечера концертът ще е по-интроспективен. Със сигурност – по-интроспетивен от YEXXEN. Надявам се публиката да се просълзи накрая, хаха.

Концерът на София Салво и Гидо Кон от поредицата Sofia Free Jazz е довечера (петък, 28 март) от 21часа в залата на Гьоте-институт на ул. „Будапеща“ 1. Билети има в EpayGoи на касите на EasyPay. Първо на сцената София ще представи солов сет за баритон саксофон, а след това и дуото с Гидо El Segundo es Terible.

Автор: Цветан Цветанов