„Арманд“, реж, Халфдан Улман Тьондел, Норвегия, Нидерландия, Германия, Швеция, Великобритания, 2024 г. Прожекции в рамките на София Филм Фест

Присъствали ли сте на педагогически съвет? Всеки родител се напряга, когато класният ръководител го потърси по телефона. Първата мисъл е, че с детето се е случило нещо лошо в училище. Така започва и норвежкият филм „Арманд“. Елизабет – майката на Арманд, върти бързо волана на автомобила, за да стигне до началното училище на своя син. Видимо е притеснена. В училище я посрещат учителката Суна и родителите на Йон, впоследствие се оказва, че майката на Йон и майката на Арманд (Сара и Елизабет) са роднини, а децата са приятели. В училище Йон не иска да играе с Арманд, който според думите му … го е изнасилил в тоалетната. Възрастта на децата е само 6 години.

Учителите търсят възможности заедно с родителите да разрешат ситуацията. Елизабет е актриса, но напоследък не ѝ върви в професията, Сара е сестра на бащата на Арманд. Елизабет е вдовица. Съпругът ѝ е сложил край на живота си. Всички са на едно мнение – Елизабет и Арманд имат нужда от помощ, но преди да се търси съдействие от социалните служби, трябва да се изследват причините за казуса. Всички се опитват да установят фактите. Според Сара Арманд има множество провинения, защото Елизабет не е добра майка, а Арманд и преди случката се е държал по-агресивно, но това са преодолими грешки. Елизабет посреща всички обвинения с петминутен смях, трансформиращ се в гърч и сълзи.

„Арманд“

Макар и дебютиращ в пълнометражното кино, режисьорът на „Арманд“ Халфдан Улман Тьондел, предлага различна история, която със сигурност любознателната публика ще сравни с филмите „Касапница“ (2011) на Роман Полански и Маss, игралния дебют на Фран Кранц от 2021 г. Тьондел развива свой коментар по темата за грешките на растежа и възпитанието. „Арманд“ се лута между различни жанрове, но при всички случаи е ситуиран в драматично русло.

Халфдан Улман Тьондел, роден през 1990 г., е син на норвежката журналистка и писателка Лин Улман, която като дете в началото на 70-те години се появява в два филма, режисирани от баща ѝ Ингмар Бергман, заедно с майка си Лив Улман („Шепот и викове“ и „Есенна соната“). Като внук на тези кинематографични легенди Улман Тьондел прави поразителен филмов дебют с „Арманд“. Изключителността на дебюта се състои в обстоятелството, че сценарият представлява задача с много неизвестни, но пък за финала на историята това сякаш вече няма значение, защото възрастните не успяват да рационализират постъпките си.

Операторът Пал Улвик Роксет снима родителите в близък план, често с обезпокоително натрапчив наратив той влиза в личното пространство на персонажите. Чрез тази близост зрителят вижда всичко, сякаш лицата са заснети с макрообектив. Тук сълзите, слюнката, частите на лицето не са обекти, а знаци. Другият значим аспект на операторската работа са снимките на пространството с празни, тъмни коридори, олющена мазилка, спираловидно разположени стълбища – сякаш институцията „училище“ е интериор от филм на ужасите. Тягостната обстановка се събужда за живот от звука на противопожарна аларма – фалшива тревога – детекторите са повредени… Зрителят сам трябва да подреди историите, защото героите не дават конкретна информация за събитията. Дали изпитват срам, а може би се страхуват от истината?

„Арманд“

Тъкмо когато сме решили, че филмът няма какво повече да ни предложи, Елизабет започва да танцува – внезапно! Хореографията на двата танца в „Арманд“ е много по-сетивен и емоционален анализ на събитията. Движенията артикулират различни ситуации от делника на персонажите – там, където думите биха назовали директно проблема, позите, жестовете, физиката на телата провокират предположения за онова, което се случва в семействата на двете страни в конфликта.

Ренате Рейнсве отново изненадва с актьорското си изпълнение. Тези, които са гледали „Най-лошият човек на света“ на Йоаким Триер, познават играта ѝ. През 2024 г. тя направи добри роли в отличения на Берлинале „Различен човек“, както и в сериала „Презумпция за невинен“. В „Арманд“ Ренате се потапя в дълбокото – тя трябва да бъде отчуждена от средата, да не показва слабост, същевременно от героинята ѝ се изисква да бъде саркастична, крехка и да контролира емоциите си.

Отношенията между персонажите в „Арманд“ се лутат в субективните интерпретации за обич, родителски права и задължения. Филмът въздейства с идеята, че истината на общността е различна от реалността на фактите.

Автор: Елица Матеева