В един филм на евангелска тема режисьорът не се беше осмелил да покаже ангела, който донася благата вест на Девицата от Назарет. В сцената чуваме само думите, познати от Евангелието.

Режисьорът беше избрал този подход, защото не е лесно да се покаже ангел.

В първия миг девицата Мариам също била в почуда. Когато ангелът влязъл при нея, тя се смутила. Въпреки че небесният пратеник я успокоил с думите „не бой се, Мариам“, тя била още по-стъписана от следващата вест, която чула от него – че ще зачене в утробата и ще роди Син. Първата ѝ реакция била да попита как ще бъде това, когато тя не познава мъж. Това не е толкова въпрос, а по-скоро недоумение, дори съмнение. Можем да го разчетем дори като отрицание на ангелската вест, защото е несъвместимо с нейното скъпоценно девство. Но Божият пратеник бил търпелив, разбирал, че нейното смущение е напълно закономерно и ѝ обяснил търпеливо какво предстои да се случи. Ангелът бил не само приносител на благата вест, но и утешител, който се стараел да не нарани непорочната душа на бъдещата Божия Майка.

Пречистата девица сякаш не се изненадала от самото явяване на ангела, а била смутена от неговия необичаен поздрав „Радвай се, благодатна!“. След такива изненадващи думи, в първия миг тя едва ли се е сетила за пророчеството на Исаия „Девицата ще зачене и ще роди Син“. Едва ли, още повече, е могло да ѝ мине през ума, че Девицата, за която говори пророкът, е тя самата. В първия миг тя цялата била обзета от смущение „какъв ли е тоя поздрав“.

Срещата с ангел не е обичайна дори в Библията. Бог изпраща своите вестители само в изключителни случаи и само на хора, които Той е избрал за специална мисия. За първи път е описана среща между човек и ангел, когато Божият вестител намира при един извор в пустинята египтянката Агар, след като тя побягнала от своята господарка Сара, и ѝ обещава, че нейното потомство ще бъде неизброимо. Тази среща била толкова паметна, че изворът бил наречен „Беер-лахай-рои“ – Извор на Живия, Който ме вижда.

Ние наричаме Благовещението „начало на нашето спасение“. А в началото на това начало е смущението. Откриването на вечната тайна започва през това трепетно смущение, както е казано в Давидовия псалом: „Служете Господу със страх и радвайте се пред Него в трепет“.

Ние ежедневно се молим към Бога, като Го призоваваме да бъде Неговата воля, както на небето, тъй и на земята. Стремим се да съгласуваме своята воля с Неговата, но дори когато искаме да ни отмине някоя горчива чаша, знаем, че Неговата воля трябва да стои над нашата.

Как узнаваме каква е Божията воля? Как стига до нашето съзнание това, което Бог ни казва? Сигурно става по начин, подобен на случилото се в Назарет. Веднага след като съобщава името на девицата Мариам, евангелистът казва, че ангелът влязъл при нея и я поздравил. На повечето православни икони Ангел Гавриил е изобразен да благославя Мариам с протегната към нея дясна ръка, а тя с прибрана към тялото ръка приема неговия благослов. В католическата живопис композицията е по-свободна и ангелът благославя с изящно бяло цвете в ръка. Освен Ангел Гавриил Ел Греко е изобразил на своето платно и гълъба на Светия Дух, а над тях група ангели с музикални инструменти. Небесният пратеник на Марк Шагал също е с цигулка в ръка. Тъй като две сури от Корана са посветени на Благовещението, съществуват и много ислямски изображения, на които главата на малкия Иисус е обгърната в огнен пламък. Всички изображения, дори гениалните, показват само човешката представа за чудната среща между една девица с ангелска душа и един ангел, явил се пред нея в почти човешки образ.

Още от времето на старозаветния праведник Илия знаем, че Бог се явява не в големия и силен вятър, който цепи планини и събаря скали, не в земетръса, не и в огъня, а така, както се явил пред пламналия от ревност за Господа пророк – в лъх от тих вятър. В това се убеждаваме и до днес – колкото по-буреносни стават световните конфликти, толкова повече Бог се оттегля от нас и ни оставя сами с нашите самоунищожителни страсти.

Сигурно така внезапно и ненадейно, като лъх от тих вятър и ние чуваме Божия глас, като тихо нашепване, като вътрешен глас, като интуиция, като прозрение. Колкото по-добре е настроен нашият слух, толкова по-добре го долавя. Така, както слухът на добрия диригент долавя всеки тон на всеки инструмент в големия оркестър. А шумът, който е навред около нас, притъпява слуха ни. Ако допуснем околният шум да прониква в нас, той ще прогонва трепета в душите ни. А не бива да забравяме предупреждението на отец Александър Шмеман: „От всички грехове този е най-големият. Това е присъдата на смъртта над живота“.

Благовещението в Назарет е първата блага вест от Благовестието. Тя става предвестник на още много благи вести, които донесе Божият Син, след като слезе на земята по стълбата на Яков. Затова на този празник наостряме слух, за да чуем думите на Ангела със същия трепет, с който ги е приела девицата Мариам.