Имах удоволствието да посетя като член на журито на ФИПРЕССИ 15-ия международен кинофестивал в Люксембург (6–15 март). Неговото юбилейно издание е добър повод да се надникне в кратката му история
Роден през 2011, в първите три години той се нарича Discovery zone Luxembourg City Film Festival и предлага филми със значимо социално съдържание. От 2012 г. фестивалът е състезателен, от 2013 г. е и първото жури. Постепенно организаторите долавят, че този формат вече не задоволява очакванията на публиката и на професионалистите. Подобно на други фестивали, екипът се спира на идеята за панорама. Изборът съвпада и с желанието на двата основни инстутиционални партньора – Министерството на културата и градската управа на Люксембург, събитието да се разшири и да включи и програма за младата публика.
Днес фестивалът има конкурси за игрални и документални филми, както и за детски филми с жури от деца. Има и прожекции на извънконкурсни заглавия. Традиция е във всички секции да се показват копродукции между Люксембург и други държави.
В страната живеят общности от 170 националности, които фестивалът се стреми да задоволи с качествени филми извън общоприетите стандарти. Артистичният директор Алексис Джункоза, с когото разговарях, е горд, че този фестивал от категория „Б“ избягва филми от САЩ, които заливат останалите фестивали. Те винаги имат и ще си намерят публика. Въпросът не е само финансов (режисьорите идват отвъд океана, остават два-три дена, което оскъпява бюджета). Организаторите са радетели за защита на европейското и на стойностното кино от останалите континенти. Селекционният екип от шестима души, който целогодишно работи, е изгледал 1040 филма, за да избере в основния конкурс девет заглавия от Европа, Азия и Африка, осем от които вече са награждавани на други фестивали. И никого не смути фактът, че два от тях бяха румънски.
Известно е, че през последните години киното на Румъния покорява световните фестивали със своите теми и изразни средства. Разцветът на тази кинематография би бил невъзможен при предишния комунистически режим. Основното жури – и то без американски членове – се оглавяваше от иранския режисьор дисидент, живеещ в Германия, Мохамад Расулов, който преди броени дни беше гост на София Филм Фест. Сред членовете бяха британският сценарист Пол Лавърти, който има 14 филма с Кен Лоуч, датската актриса и певица Трине Дюрхолм, музата на Томас Винтерберг.
„Новата година, която никога не дойде“
Двете журита – основното и това на ФИПРЕССИ, без да се наговарят и независимо едно от друго, единодушно присъдиха наградите си на румънския „Новата година, която никога не дойде“ – игрален дебют на Богдан Мурешану. Той разработва темата, която е започнал с късометражния си филм „Коледен подарък“, получил много световни отличия. Преди това, на Венецианския кинофестивал през 2024 г., „Новата година, която никога не дойде“ спечели наградата на секция „Хоризонти“.
20 декември 1989 г. Румъния е в навечерието на революция, която ще промени живота на нейните граждани. Властите се готвят за официалните новогодишни тържества, има репетиции и записи в телевизионно студио, сякаш нищо не се случва, но протестите навън кипят. Само в един ден се пресичат шест съдби на персонажи – деца, мъже, жени от различни поколения, с различен произход и професии. Към този ключов момент от съвременната румънска история режисьорът подхожда драматично, но и комично, за да стигне до гротеска. Напрежението постепенно расте, ритъмът на филма е задъхан, изображението и монтажът, отначало спокойни, впоследствие ожесточават атмосферата. Преплитат се документални кадри с диктатора Николае Чаушеску, наречен „чичо Ник“, и художествена реалност. След края на прожекцията избухнаха нестихващи овации от зрители, които тепърва се запознават с румънската история.
Вездесъщият Раду Жуде продължава да дълбае в съвременните проблеми на Румъния с „Континентал 25“ (неотдавна взел Сребърна мечка на Берлинале) чрез съмненията и терзанията на главната героиня, която се самообвинява, че не е успяла да спаси от самоубийство един бездомник. Излизат наяве всички пороци на днешното общество.
Из залите на фестивала непрекъснато щъкаха радостни деца и ученици, забързани и те към своите прожекции заедно с родители и преподаватели. Важна и приятна особеност на този фестивал е, че винаги отделя голямо внимание на подрастващите, грижи се за тяхното кино- и естетическо възпитание. Те също присъждат своите награди, избирайки между късометражни, документални, пълнометражни филми. Децата особено се радват на уъркшоповете, в които участват с удоволствие.
А възрастните – гости, журналисти, почитатели на седмото изкуство, се наслаждаваха на две ретроспективи, съпроводени с майсторски класове – на испанско-чилийския режисьор Алехандро Аменабар и на британския актьор Тим Рот. Последният показа и най-новия си филм „Отрова“, дебют на люксембургската режисьорка Дезире Носбуш. Негова партньорка е датската актриса и член на журито Трине Дюрхолм. Още едно доказателство, че организаторите на фестивала са верни на традицията, показвайки копродукция на Люксембург (тук с Холандия и Германия).
С изненада открих, че в късометражната извънконкурсна програма е включен и филмът на българския режисьор Джовани Господинов „Ливади чакат, мъглата се разсейва“. Той редува черно-бялото с цвета, експериментира с формата, за да създаде поетична атмосфера, за която допринася и неговият задкадров глас, говорещ на люксембургски език. Филмът вече е обходил редица фестивали на късометражното кино, взел е награди и е купен за разпространение.
Люксфилмфест, най-важният годишен фестивал на държавата според предоставените данни, е бил посетен от над 21 хиляди зрители. За неговите организатори няма почивка. Те вече мислят за следващото издание, първото без уютната зала на Филмотеката, която ще бъде ремонтирана.
