Предлагаме ви, любезни читатели, да се потопите във времето на Емпедокъл и Питагор, на Орфей и Залмоксис.“

Иван Гранитски и Иван Маразов представят две нови книги от прословутата библиофилска поредица „Мнемозина“ – „Аполон“ и „Корени и числа“ на 27 март 2025 г. от 17.30 ч. в Големия салон на Бан на ул. „15 ноември” 1, София.

До момента от поредицата бяха отпечатани следните заглавия: „Залмоксис“, „Тракийският конник“, „Гибелта на Троя“, „Пътят на душите“ и „Орфей“.

За фундаменталното изследване „Аполон“ Иван Маразов отбелязва:

„Аполон е сред най-почитаните божества на Олимп и неговият култ е панелински. Още Платон се интересува от смисъла на името му, тъй като древните смятали, че името съдържа истинската същност, която може да бъде разкрита от етимологията. Изследователи извеждат името на А. Или от асирийската дума apullu, врата, или от името на хетското божество Apullunasa, защитник на вратите, от гр. Apella – събрание, или като „разрушител“. Това дава основания да се търси източен произход на А.“

За книгата „Корени и числа“ двамата автори споделят:

„Досократовата натурфилософия упорито търси онези общи неща, от които е съставен космосът. Апейрон, елементи, корени, числа, атоми - както и да се чаричат, те определят единната същност на различните форми в този видимо толкова разнообразен свят.

Иван Гранитски и Иван Маразов представят две нови: „Аполон“ и „Корени и числа“

Но тази философия все още е неотделима от митологията. Любителите на мъдзостта са и поети и техният език е по-скоро метафоричен, отколкото научен. Епичната матрица на езика им облекчава и общуването с аудиторията, привикнала към оралното изказване на поетите, познаваща добре Омир и Хезиод. Затова и космогочията, и космологията все още са в ръцете на боговете. Парменид все още пътува на колесницата на Музите, Емпедокъл се обявява за бог или за ходещ храм и се зслушва в личната си муза Калиопея, Питагор прави от вселената вечна музикална хармония.

Задачата на тази книга е да потърси какво се крие зад митологичните образи и да се открие смисъла на изображенията в архаичните паметници, които днес наричаме „изкуство“. През древността те са били начин за запазване на митологичната и социалната памет, а не обекти на естетическо преклонение. Гърците използвали за тях думата „техне“, с която предавали функцията и на медицината, и на занаятите, и на поезията и музиката. Хармонията, една от основните естетически категории в класическото изкуство, произлиза от дърводелския термин „сглобяване на частите“.

Но архаичните майстори от варварския свят били далеч от идеите за красота, за прекрасното, чрез изображението те преди всичко предавали идеите и представите, въплътени в мита и епоса.

Затова техният „език е Олизък до митологичното и епичното мислене. Когато в Атина слушали диалозите на Платон, в Гракия още чували звъна от кръстосаните мечове на героите. Абсолютното време не съществува, всеки етнос живеел в своята темпорална фаза, определена от социалното развитие.

Предлагаме ви, любезни читатели, да се потопите във времето на Емпедокъл и Питагор, на Орфей и Залмоксис.“