Ясна идея, изобретателност, софтуер с отворен достъп и работа. Това звучи като начало на бизнес, но всъщност е рецепта за разработване на анимация, наградена с „Оскар“. Създателят ѝ, Гинтс Зилбалодис, е Човек на деня на Свободна Европа.

Той казва, че има проблем с външната проява на своите емоциите. В същото време критиците го възхваляват за начина, по който успява да пресъздаде емоциите на своите герои. Той е самоук, правил е много от филмите си почти сам, а творчеството му вече е пред очите на целия свят.

Преди седмица „Потоп“ (Flow) спечели „Оскар“ за най-добра анимация. Приключенският филм е написан, режисиран и продуциран от латвиеца Гинтс Зилбалодис.

„Потоп“ беше номиниран и за най-добър чуждестранен филм, но отстъпи на „Все още съм тук“ (I’m still here) на Валтер Салис. Анимацията получи още десетки награди за най-добра анимация, сред които „Сезар“ и „Златен глобус“.

„Потоп“ разказва за приключението на група животни, които се опитват да се спасят от настъпил потоп на борда на малка лодка. Главният герой – тъмносива котка се сприятелява с редица други животни, които заедно преминават през куп приключения. Във филма човеците, изглежда, са изчезнали, но не и остатъците от някогашното им присъствие. Филмът няма диалог.

За Зилбалодис филмът се явява нещо като второ действие на втория филм в кариерата му изобщо – късометражният Aqua. В него се разказва за друга котка, която е попаднала в един воден свят, където успява да победи страха си от водата.

В „Потоп“ Зилбалодис за пръв път в кариерата си работи и с „истински екип“. До преди този филм той изпълнява всички роли в продукцията почти изцяло сам.

„Все се надявах да работя с екип. Заради бюджета много от аниматорите бяха много млади, току-що излезли от училище. Целият екип беше млад, освен може би шефовете на екипите, които имаха повече опит“, казва Зилбалодис.

Това, че за пръв път работи с екип обаче, не пречи режисьора да свърши голям обем от работа сам – той рисува, създава виртуалната среда, пише сценария, дори участва в създаването на саундтрака.

„Започвам да пиша музиката, когато започвам сценария, когато процесът все още е в начален етап и може да се моделира, а музиката може да повлияе на развитието на историята“, казва Зилбалодис в интервю за Варайъти.

Забележителното във филма е и работата на режисьора със софтуера със свободен достъп Blender, на който е изградено почти всички по продукцията. Зилбалодис се учи да работи с него от видеа в YouTube. Това вдъхновява много прохождащи визуални артисти.

За разлика от повечето анимации с животни, Зилбалодис решава да запази естественото им поведение такова, каквото е по принцип в истинския свят, както и да запази всички ограничения, свързани с това.

„Така усещаме по-силно какво преживява котката, отколкото ако беше котешки герой, който по същество е просто човек на два крака, който прилича на котка и разказва вицове. Нямаше да ни вълнува толкова“, казва режисьорът.

Веднага след излизането на филма той предизвика фурор в социалните мрежи заради различните реакции на животни, //www.tiktok.com/@orionsgalaxy/video/7472659718050204971?embed_source=121374463%2C121468991%2C121439635%2C121433650%2C121404358%2C121497414%2C73319237%2C121477481%2C121351166%2C121487028%2C73347566%2C121331973%2C120811592%2C120810756%2C121503376%3Bnull%3Bembed_masking&refer=embed&;referer_url=www.nytimes.com%2F2025%2F03%2F09%2Fmovies%2Fflow-movie-pets-oscars.html&referer_video_id=7472659718050204971" target="_blank">които „гледат“ анимацията със стопаните си. Повечето от тях споделят, че досега животните им не са проявявали никакъв интерес към нищо на екрана.

„Изумително е да гледаме реакциите на животните, нямахме идея, че ще се случи. Не беше планирано. Толкова е очарователно“, казва Зилбалодис.

Според съпродуцента му Матиш Каза реакциите на животните може да се продиктувани от факта, че всички звуци на животни всъщност са истински, а не композирани.

Веднага след церемонията на наградите „Оскар“ Зилбалодис се прибра в Латвия, където беше посрещнат като национален герой. Статуетката е първата в историята, която някой гражданин на страната получава. „Потоп“ стана и най-гледаният филм в страната след падането на комунистическия режим.

На десетки места в столицата Рига могат да бъдат видени постери или други външни композиции, които да препращат към „Потоп“.

Латвия пък реши да даде повече от 1 млн. евро за финансиране на анимационното кино. Малко по-късно Зилбалодис и неговата компания съобщиха, че ще добавят още около 500 хил. евро към тази сума.

Въпреки множеството успехи самият Зилбалодис в момента е ангажиран с работата върху следващия си проект, което не му оставя много време да се радва на постигнатото. Режисьорът отхвърли възможността да прави продължение на „Потоп“, за да не се превърне в „онзи с котките“.

Зилбалодис е роден в семейство на артисти – майка му е художничка, а баща му е скулптор. Самият той е самоук, тъй като смята, че филмовото образование в родната му страна не отговаря на нивото, което търси, когато трябва да си избира университет.

„Обичам кучета, но личността ми е по-близо до тази на котка. Обичам да правя нещата по свой собствен начин“, казва Зилбалодис.