Този текст не е за 8 март. Не е нито революционен, нито празничен. Той е за изложбата „Богини & благоверни“ (Göttinnen & Gattinnen) в Стария музей (Алтес Музеум) в Берлин, която може да бъде посетена до 4 май тази година. Изложбата не показва нови и невиждани обекти, тя просто размества старите експонати от постоянната експозиция или поставя акценти върху тях и изважда някои позабравени от депата на музея предмети, за да разкаже познати истории, като ги свърже с нови въпроси. Темата е жените в античния свят и тяхното възприемане днес.
Историците казват, че в обществото на древните Атина и Рим е имало строго разпределение на женските и мъжките роли, което на практика означава подчинение на жената пред мъжа. В митологичния разказ обаче женските образи само частично се припокриват с тези от реалността. И макар че достигналите до нас митове и легенди са разказани само от мъже, в тях много често на жените се приписват „чисто мъжки“ способности. Те се бият, стрелят точно с лък, разполагат с безкрайни физически сили, колкото до хитростите и извършваните с тяхна помощ подли дела, то с тях свободно разполагат и двата пола. Дали пък в своите фантазии древните мъже разказвачи не са си представяли жените такива, каквито те, мъжете, биха искали да ги видят, без това изцяло да отговаря на действителността? И дали силната жена всъщност не е една „чисто мъжка“ мечта?
Богините пред погледа на посетителите, фотография авторката
Това са само някои от въпросите, които задава изложбата. Списъкът с питания може да бъде продължен: кога жената е силна – когато притежава физическа сила или когато се представя като слабо и беззащитно същество? А може би когато използва слабостта на другите (най-вече на мъжете), за да постигне целта си? „Богини & благоверни“ не дава отговор на нито един от въпросите, тя само разказва истории, като оставя посетителя сам да формулира своя личен отговор. Представени са няколко известни митологични героини с техните, така да се каже, CV-та. Подчертано е, че днес някои от тях са се сдобили със символно значение, например зловеща като Медуза, хубава като Афродита, вярна като Пенелопа. Но много често при един и същи образ се натрупват няколко тълкувателни пласта. Ето, богинята на любовта Афродита е изобразена с меч в ръка. Защо е тази войнственост при жена, от която се очаква да е мека, любвеобилна, покорна и плодовита? Има и такива, които чудесно се оправят с живота си без наличието на мъже около тях. И те биват изобразени от мъжете, разбира се, били те народни поети, или ваятели, като страхови, с подчертаване на техните отрицателни качества – грозота или коварство.
В края на изложбата посетителите могат да гласуват, избирайки своята любима героиня между Атина, Афродита, Артемида, амазонките, Пенелопа, Медуза и Омфала, и да пояснят защо. Почти година след началото на изложбата симпатиите на посетителите (предполага се, че повечето писали са в ученическа възраст) са на страната на Медуза. Обосновката – защото тя е наказана несправедливо.
В края на изложбата посетителите са питани коя е любимата им богиня, фотография авторката
Горгоната Медуза е чудовище с женско лице и змии вместо коса. Тя е единствената смъртна сред горгоните, но не е родена като чудовище, а е била красиво момиче. Сближава се с Артемида, богинята на лова и женското целомъдрие. Постепенно обаче помежду им се развива съперничество коя е по-красива. Хубостта на Медуза привлича бог Посейдон и похотливецът започва да я преследва. Медуза търси убежище в храма на Артемида. Но Посейдон използва хитрост, превръща се в птица и въпреки съпротивата на Медуза успява да я обладае. Тъй като сексуалният акт се извършва в храма на богинята на целомъдрието, Артемида е разгневена, пък и останалите от божията свита успяват да я убедят, че вината не е на Посейдон, а на дръзката Медуза. Казано на днешен език: жертвата си го е просела – чрез неподходящо поведение и облекло. Освен всичко друго Артемида вижда чудесен повод да се справи със съперницата си, като превръща прекрасните коси на момичето в сноп отровни хидри. Но и това не я задоволява, затова изпраща Медуза в изгнание. С времето горгоната става все по-зловеща, а погледът ѝ смразяващ – всеки, който я погледне, се вкаменява.
Тази история печели сърцата на посетителите на изложбата в Берлин, предпочетено е митичното същество, което страда, а не някоя от другите героини, които днес могат да се възприемат като „силни жени“ или победителки. Мелодраматизмът надделява над екшъна. Както и желанието за справедливост. Не е ли това оптимистичен финал на текст с дата 8 март, който обаче не е осмомартенски? Защото желанието за справедливост се оказва не инцидентно, а е водещо в избора на безброй посетители на музея за продължителен период.
