---

Валентин Танев е завършил ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) в класа на проф. Крикор Азарян. Участва в много постановки, сред които „Хъшове”, „Дядо Коледа е боклук”, „Вишнева градина” в Народния театър, „Лазарица”, „Мармалад” и „Фенове” в театър „Сълза и смях”, „Комедия на слугите” в театър „Българска армия” и др.
Румен Угрински е завършил актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Изявява се на сцената на Столичен куклен театър.
Танев и Угрински са познати на тв зрителите от ролите си в пародийното шоу „Пълна лудница” по bTV, а от тази седмица те се върнаха на екрана като водещи на предаването „Господари на ефира” по bTV.

---

- Отново сте водещи на „Господари на ефира” и отново изобличавате чуждите гафове. На вас случват ли ви се често такива по време на снимки?
Р.У.: Редовно, на мен почти винаги. Имам проблем, че не мога да видя точно коя камера свети в момента и как се сменят, трябва да следя лампите. Затова Вальо е до мен.
В.Т.: Винаги се случват гафове, само човек, който не работи, не греши. Някои са по-смешни, други са тъпи.

- Имате ли персонажи от „Пълна лудница”, които са ви любими?
Р.У.: Много разнообразни неща правим, всички са ни любими. В началото имах един образ на възрастната Бриджит Бардо, а напоследък ми се удава добре и ми харесва да играя подполковник Егаси Костов.
В.Т.: Не е важно дали на мен са ми любими персонажите, важно е да станат такива на публиката.
Р.У.: Много харесвам някои от неговите превъплъщения – прави от воле Христо Стоичков, напоследък има един образ - Плевенлиев, а най-големият му хит в момента е д-р Фалус.

- Как се подготвяте, когато пародирате даден образ? Каква е тайната на добрата пародия?
В.Т.: Наблюдаваме хората, гледаме видеа с тях.
Р.У.: Не че има тайна... „Добрата пародия” звучи малко претенциозно, но това е много сложна материя. Трябва да не преиграваш, да направиш образа по-плътен и по-истински.
В.Т.: Да му хванеш характера на мислене, това е най-важното.

- Сърдят ли ви се хората, които пародирате в скечовете си? Майор Костов май ви се беше обидил...
В.Т.: Идеята на това шоу не е да се осмиват конкретните хора, а явленията в телевизията в нашия живот, няма какво да се обиждат.
Р.У.: На Запад за всеки известен човек – независимо дали е актьор или работи в друга област, се смята за връх в кариерата, ако го имитират. На нас не ни се обаждат често да ни правят забележки, това се случва предимно на продуцента.

- И двамата сте актьори, какви ви привлече в телевизията?
В.Т.: Това е част от професията.
Р.У.: Много е различно, в театъра живата публика ти дава много, тук на мен ми е много по-трудно. Много искам „Господари на ефира” да се излъчва на живо с публика, ще се чувствам много по-добре и по-естествено ще се получават нещата. Ние се провокираме помежду си, но ако има и зрители на живо, те биха ни заредили допълнително за импровизации. Иначе съм като глътнал бастун от време навреме.

- В „Пълна лудница” играете в пародията на турски сериал „Сакъз”. На какво според вас се дължи голямата популярност на тези сериали?
Р.У.: Сериалите винаги са били голям хит. Помните ли „Робинята Изаура”? По-възрастното поколение, а и децата, които стоят с бабите си, ги гледат. Почти всичко там е нереално, изкуствено, сладникаво, но това е начин да привлечеш зрителя към екрана.
В.Т.: Аз не бих могъл да ги коментирам, защото не ги гледам. Но от това, което съм видял, от професионална гледна точка мога да кажа, че са снимани сравнително добре, актьорите играят нормално, сценариите са долу-горе добре свързани.
Р.У.: Основният зрител на сериалите е пенсионерът, а какво му се предлага на него? Чуди се как да свърже двата края, а това е единственият начин да избяга от реалността – сериал, който да те погълне и един час да не мислиш за проблемите си.

- Какви предавания предпочитате да гледате?
Р.У.: Напоследък нямаме много време, но аз се разтоварвам с „Енимъл планет” – това е нещо, което винаги ми е било интересно. От дете чета такива книжки и бях много запален по животни.
В.Т.: Аз гледам „Хистъри ченъл”, „Дискавъри”, „Нешънъл джиографик”, футболни мачове и филми.

- Кои са любимите ви актьори, на които се възхищавате и които ви вдъхновяват?
В.Т.: Имам един любим филм – „Кръстникът” – там са събрани изключителен режисьор, много добър сценарий и изключителни актьори – Робърт де Ниро, Марлон Брандо, Ал Пачино. Дъстин Хофман също ми е любим.
Р.У.: Вкусовите ни се припокриват, много ми е интересно и английското кино. А в комедиен план ни зареждат „Монти Пайтън”.
В.Т.: Да, аз преди няколко дни гледах „Смисълът на живота според Монти Пайтън”.

- Имате скечове и с политическа сатира. Кой политик бихте искали да пародирате?
В.Т.: Не мога да кажа име, бих се ангажирал по-скоро с явление. По-важно е да се изобличат не определени черти на поведението на някои политик, а начинът му на мислене.
Р.У.: И аз не мога да кажа конкретен политик, който бих искал да играя в скеч, но миналата седмица в парламента гледахме едни много неприятни подмятания между двама народни представители (Яне Янев и Волен Сидеров, бел. ред.), които бяха толкова пошли, че даже ти е гадно да се занимаваш с такава материя. Там няма какво да се пародира – толкова бяха жалки и смешни... и това са хората, които ни управляват! Идеята на пародията е да се хиперболизира това, което е направил човекът, но те достигнаха дъното.
В.Т.: Да. Най-страшното не е икономическата криза, нито това, че сме бедна държава. Посредствеността е най-страшна на всяко ниво. Когато те управляват посредствени хора, това е жалко. А изборът ни да ги сложим на власт е бил продиктуван от нашата посредственост.

- През последните години български филми получават много награди на международни фестивали. Какво според вас е бъдещето на българското кино?
В.Т.: Киното потегли след една дългогодишна криза, която беше изкуствено създадена. Въпросът е да не се предизвика втора такава криза. Българското кино трябва да бъде подкрепяно, защото национална култура без национално кино не може да съществува – без театър, собствена драматургия. Най-тежко това може да се отрази на подрастващото поколение. Младите трябва да имат самочувствието, че живеят в наистина културна среда - да ползват постиженията на собствената си култура и да се зареждат от тях.
Р.У.: Публиката в театрите се върна и е грехота някой да направи грешката да не стимулира този вид изкуство. За съжаление в киното все още нещата са зле, но основният проблем е, че няма пари. Държавата трябва да вземе това насериозно и да се даде шанс на младите хора – не се знае откъде ще излезе нещо добро.
В.Т.: За 20 години се смениха толкова правителства и аз не съм чувал нито едно реално да си постави като приоритет културата. Всички я изтикват в задния двор и казват, че има по-важни неща за решаване, а се смениха вече две поколения. Пораженията са налице – насилие в училищата, настъпване на чалгата... Не може да се прескачат културни пластове, да се оставя вакуум, това се отразява пагубно и действа като бумеранг. Ако вървим по същия начин, децата ни ще продължават да излизат в чужбина, защото там интелектуалната среда е различна и материалът ще става все по-кофти, ако перифразирам думите на един популярен българин.

- А телевизиите каква роля играят в този процес?
В.Т.: Много противоречива. Голяма част от некачествените предавания и телевизии възпитават много лош вкус.
Р.У.: Но това е най-силната медия. Много по-лесно е за хората да гледат предавания и филми, отколкото да седнат да прочетат някоя книга или да отидат на театър.

- Оптимисти ли сте за отношението на новите управляващи към културата?
В.Т.: Не съм чул ясна позиция по отношение на културната стратегия в момента.
Р.У.: Не знам рано ли е, но наистина не са заявили какво ще правят в тази сфера.
В.Т.: По време на предишното правителство имах възможност да разговарям с бившия премиер Сергей Станишев и го попитах дали ще може от руския газ да се отвори едно кранче за българската култура, а той каза, че още е рано. За културата винаги е рано, но се боя да не стане късно. По време на блокадата на Ленинград Дмитрий Шостакович пише т.нар. Ленинградска симфония и тя се свири в обградения град – дори по време на обсадата културата е важна, защото тя е свързана с духа на един народ. В една критична ситуация в Народния театър един мой приятел, който работи в Израел, каза, че тази страна е във война, през деня убиват деца, но вечер завесата се вдига и се играят представления. Нашата професия е много важна и това трябва да го знаят и управляващите. Политиците идват и си заминават, но имената на хората на духа остават. Никой не може да се сети името на министъра на транспорта в правителството на Любен Беров например, но всеки знае коя е Татяна Лолова.


Интервюто взе Инна Василева