Петър ПЛАМЕНОВ
Небето се отваря, за да се вслуша в шепота на сърцето
Денят преди Бъдни вечер е ден на труд, приготовления и надежди. Къщата се преобразява – премита се, почиства се. Подрежда се Коледното дръвче, украсява се дома, приготвят се девет ястия, обличат се красиви облекла, събират се всички членове на фамилията. Така и ние трябва да преобразим душата си, да я отворим и да нахлуе в нея нова светлина и чистота. В този ден всичко се превръща в символ и гадание за бъдното. Затова в дома следва да цари веселие, обилие, сговор и най-вече много обич. Да обичаш и да те обичат е високия идеал за благатия живот. В любовта са стаени всчики богатства на битието – щастието, веселието, вдъхновението, утехата, надеждата, силата и опората. Обичта е несекващ път към красотата и възвишеността, в нея човек забравя недъзите и прощава греховете. Когато обичаме ние се уподобяваме на Бога, на Неговия Милостив Поглед, който се надвесва с благодатта си над нас. Само в Любовта познаваме безсмъртието и истинската мъдрост на съществуванието. В деня преди Бъдни вечер следва да прогоним от мислите си отчаянието, тъгата и огорчението и да направим опит да си създадем възможно по-ярък и пъстроцветен образ на всичко, които ни предстои в дългия път на новата година.
„В началото бе Словото...” (Евангелие но ап. Йоан I, 1). Какво е нашето слово?! Каквото е нашето слово, такова ще е бъдещето ни. Според стародавна традиция днес се отварят небесата и се вслушват в нашето сърце, чуват нашите думи. Нека се помолим за благоденствие, здраве, любов, крепка вяра, сила и надежда, нека обмислим желанията си, да сме внимателни в думите си и мислите си. Нека сме щедри в благопожеланията си и наричаме с истинска обич и вяра. Нека съумеем да изречем съкровенните си копнения: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Матея 7:7; Лука 11:9).Изреченото днес ще нараства заедно с нас, а онази прашинка радост, която сме спечелили и умножили ще е печалба и за света. Днес всичко набъбва, едрее и се умножава. Денят започва да расте, топлината да се звръща по света...
Вътрешният смисъл на всеки празник е да се докоснем до прекрасното и неизменното, да вкуси от вечността – от нейното веселие и възвишено безгрижие. Бъдни вечер е време на очакване и трепет. Религиозният смисъл на празника е много дълбок. Детето Иисус, Божият Агнец трябва да се роди отново не само в света, но и във всеки един от нас, трябва да се роди като нова надежда за живот и спасение, а сърцето ни да приеме тази благодатна вест. В безграничната си милост към човека Бог идва, ражда се в своето творение, за да възвесити силата на Любовта и да донесе спасение, чрез една нова Надежда и нова Вярата в непреходната ценност. Така обещанието за възкресение, за бъднини могат да се преживявят в празничния миг сега. Ето защо Бъдни вечер и Коледа са празник на тържеството на Любовта – на Божията към човека и на самите човеци към него и едни към други. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).
Светлината, изгряваща отвътре, в самите нас като ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ е образ на Спасението много по-рано от Съдния ден. А Рождество Христово е начало на една нова история на човечеството – тази на Любовта. Една нова духовна история, в която всеки човек има свое специално място и мисия. Раждането на Иисус Христос поставя начало на ново летоброене, празник напомнящ прекосяването на една граница– от вината и дълга към опрощението, любовта и спасението. Това е празник и начало.Агнец Божий слиза и се ражда като човек, за да възстанови нарушената връзкамежду небето и земята, между човек и Бог, човек и човек.
А аз пожелавам от сърце на всички много Здраве, Благодат, Любов, Късмет, Вяра, Красота, Сили, Мъдрост и Радост и умение да разпознават всичко това, когато се срещне!!!
Джото (1450 - 1516), "Поклонението на влъхвите", стенопис от манастира в Асизи, Италия;
Сандро Ботичели, Мадоната с Младенеца;
Жан-Баптист Марие Пиере, Рождество Христово;
Караваджо, Благовещение;
Якоб де Бекер, Раждането на Иисус
Джото (1450 - 1516), "Поклонението на влъхвите", стенопис от манастира в Асизи, Италия;
Сандро Ботичели, Мадоната с Младенеца;
Жан-Баптист Марие Пиере, Рождество Христово;
Караваджо, Благовещение;
Якоб де Бекер, Раждането на Иисус
