Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата на сцената и да опитаме от любимата ни, а и необходима заедност. Защото авторският театър, стана дума в ефира на програма "Христо Ботев" на БНР, напълно отговаря на идеята за това "Какво се случва", когато група от хора, разбира се – винаги може и да е само един човек, се съберат и изберат да се изразят. Заедно от началото до края.
Тези хора работят с тънка и чуплива материя, за тях преди текста, който няма нищо общо с драматургията, е важен именно елементът на екипност. Да, има концептуалист, който обединява всичко това, но въпросът е, че обединението се ражда на сцената в момента на зараждането на самата идея.
Актрисата и драматург Здрава Каменова го описва така: "Когато те стяга обувката на повече от едно място, когато не ти стига да си просто изпълнител, а и създател, когато имаш теми, които те вълнуват – неминуемо стигаш до създаването на авторски театър". За нея театърът е възможен само в тази му форма – авторската.
Това мнение споделят и Цвета Балийска, организатор на Фестивала на авторския театър – ФАТ, чието пето издание ще бъде на 23 и 24 ноември в "Топлоцентрала", и част от участниците в панелната дискусия, която ще се случи в неговите рамки – режисьорката Елица Йовчева и преподавателят по актьорско майсторство и уличен клоун Ивомир Игнатов-Кени от театър "Хенд", Пловдив. В тематичното предаване "Какво се случва" те размишляваха над това каква е ролята на автора в театъра, каква е неговата вътрешна истина и защо авторският театър всъщност се явява пространство за среща на творци, но и много повече от това.
Тримата се обединиха около идеята, че всеки от участниците в авторския театър въплъщава себе си в спектакъла, който напълно традиционен в своя финален резултат, различава се само по стъпките на съграждане.
Авторският театър не е импровизационен, нито експериментален, даже не е задължително да бъде независим, той е това, което хора, обединено около една обща идея – най-често лична тема, която може да бъде колкото социална и обществено значима, толкова и съвсем отнесена към човешката природа и психологията на нещата, избират да направят на сцената. Изразните средства, с които се поставя текстът, идват в последствие. Решенията се вземат заедно, а режисьорът, или концептуалистът, е винаги там, при всяка направена крачка, за да дирижира колаборативния процес. Накрая всеки от изпълнителите създатели на авторския спектакъл остава с усещането за личен принос, а публиката гледа нещо, което ѝ въздейства още по-директно.
Авторският театър се различава от драмтургичния и по това, че всяко следващото представление на конкретния спектакъл може да бъде различно от предишното.
Цялата програма на тазгодишното пето издание на Фестивала на авторския театър – ФАТ, който предоставя възможност и на незрящите хора и техните придружители да се насладят на спектаклите в програмата, при това с вход свободен, можете да откриете в социалните мрежи.
