Всеки смята себе си за добър човек. Но тогава откъде в света съществува толкова зло? По-удобно е да не си задаваме подобни неудобни въпроси. Но понякога си ги задаваме.
В Евангелието от Лука е написана една универсална житейска формула: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (6:31). Това е най-хубавата и в същото време най-неизпълняваната заповед на Иисус Христос. В тази заповед е същината на Новия Завет. В нея се съдържа новото на Новия Завет. Новото е само една дума, която Той прибавя към познатото старо. Тази преломна дума е „искате“. Принципът, който светът до този момент познава, е „както постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. Това е добре познатото от Стария Завет „око за око, зъб за зъб“. Цялата заповед всъщност гласи: „Живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено“ (Изход 21:23–25). Следват още много заповеди в същия дух, които Бог повелява на Моисей да разгласи на Израилевите синове.
От подобни закони са се ръководели и езическите народи. Човешките общества в продължение на хилядолетия са живели по такива норми и те са регулирали техните отношения както на битово, така и на държавно ниво. Добавянето на думата „искате“ из основи променя смисъла на всичко, а отношенията между хората се преобразяват радикално. Тази дума има потенциал да насочи хода да човешката цивилизация в ново русло.
Всички са съгласни, че ако постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват с нас, отношенията между хората биха били по-добри и животът би бил много по-хубав. Но има един проблем. Повечето хора се опасяват, че ако те постъпват по този принцип, то другите няма да постъпват с тях по същия начин и така те ще бъдат ощетени. Ще бъдат в губеща позиция. Ще се превърнат в лесна жертва. В резултат добрият принцип ще се обърне срещу тях. В крайна сметка този добър принцип ще доведе до лоши резултати. Така повечето хора стигат до извода, че тази заповед на Христос е непостижима и неизпълнима.
Защо изглежда така и дали наистина е така? На нас все ни се струва, че ние сме добрите, а другите са лошите. Поради това изглежда, че този принцип ще действа само в една посока – ние ще постъпваме добре с другите, защото сме добри, а другите, защото са лоши, няма да постъпват с нас по същия начин и даже ще се възползват от нашата доброта, за да ни причиняват зло. Ние, добрите, ще се превърнем в беззащитна жертва за другите, които са лоши. Затова приемаме за по-правилно ние да постъпваме по правилата на лошите. Може да е компромис със съвестта ни, но е по-практично. Смятаме, че така ще бъдем по-добре защитени. Най-малкото няма да бъдем наивници и будали. И ето как неусетно и закономерно стигаме до добре познатия и като че ли изначален, общовалиден и вечен принцип „око за око, зъб за зъб“. Светът може да стане по-добър, ако положим усилие да го направим по-добър, но ние предпочитаме да живеем в недобрия, но лесен и добре познат свят.
Юлия Станкова, „Вярата на сирофиникянката“
Какво не ни достига, за до постъпваме с другите така, както искаме другите да постъпват с нас и така светът да стане по-добър? Вяра колкото малко синапово зърно може да премества планини. Такава истинска вяра не ни достига. Ние правим сметка как ще станем беззащитни, ако отвръщаме на злото с добро, как сами ще се превърнем в жертва. А забравяме, че Христос доброволно предаде Себе Си като жертвен Агнец на олтара на Своя Отец.
Нашите разсъждения стигат само донякъде в своята човешка логика. Защото забравяме да включим в нашите разчети Бога. Когато изпълняваме Божиите заповеди, тогава Бог е с нас. Когато Бог е на наша страна, тогава ние няма да бъдем слабата, губещата, ощетената страна.
Когато поемем всичко в свои ръце и решим сами да се оправяме в този свят, тогава Бог не участва в нашия живот, защото Той уважава нашите решения и никога не се натрапва. Той ни е казал как трябва да постъпваме, за да Го имаме за наш съюзник и помощник. Когато отхвърлим Неговата заповед, ние отхвърляме Неговата помощ. Защото ние отхвърляме Него, а не Той нас.
Така приемаме принципа „око за око, зъб за зъб“. Този принцип също е даден от Бога, само че в Стария Завет. Чрез Иисус Христос Бог е сключил с нас Нов Завет, защото старият е несъвършен. Той се отнася за ранен етап в развитието на човешкото общество – детството на човечеството. Апостол Павел в своето Послание го галатяните обяснява подробно, просто и ясно разликата между двата завета. Там той нарича старозаветния закон „стража“ и „възпитател в Христа“.
В същото послание апостолът пише: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (6:2). Това пояснява смисъла на заповедта: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. Мислим си, че само ние трябва да понасяме теготите, които ни причиняват другите? Това е тежко. А нима ние не причиняваме теготи на другите? Не е ли прав апостолът, като ни призовава да си ги понасяме „един другиму“? Това е законът Христов. „Така изпълнете закона Христов.“
Това е трудно, дори невъзможно, ако разчитаме само на себе си. Ако забравим, че послушаме ли Христос, ще имаме Неговата помощ. Ако забравим, че Неговото иго е благо и бремето Му леко.
