Дончо Цончев: Дали ще сме европейци, зависи само от нас


Писателят Дончо Цончев завършва новата си книга във вилата в Нови хан. Мъдрецът се е отдал на творчество, оказва се, че политиката въобще не му липсва. В близко време почитателите му ще се насладят на есета, къси разкази и миниатюри, върху които писателят работи в момента. С какви чувства ще изпрати старата година и какви са надеждите му за 2010 г., около тези въпроси тръгна разговорът ни с Дончо Цончев.


- Г-н Цончев, всички вече говорим само за кризата, пък и я чувстваме осезателно. Смятате ли, че тя е фатална за българската духовност?
- Никога нищо не е било чак фатално за нашата духовност. Толкова векове сме оцелявали при лоши условия. Нашите предци са съхранили духовността, не мога да си представя, че на нас ще случи да я затрием, да я загубим. Мисля, че няма да позволим това да се случи.

- Някога войните са провокирали талантите да пишат. Кризата не би ли могла да бъде предпоставка да се родят и големите произведения на големите автори?
- Създава ги. Подобно нещо се забелязва и в сатирата. Благодарение на тоталитарния режим, тя е остра, върши работа, жива е, а сега, когато всичко е позволено да се говори и пише, няма сатира. И вицовете изчезнаха, или ако ги има, са безвкусни, мръснишки, нищо не казват. През последните две десетилетия духовността ни бе загърбена от лакомите консуматори, които все повече наблягат на материалното, те превърнаха Господа в пари. Но въпреки това съм убеден, че човешкото у човека не може да загине.

- Може ли да се говори за пик на млади български автори през последните години?
- Винаги съм имал слабост към идващите поколения творци. Следя ги всичките и мога да кажа, че днес има много добри млади автори. Дори в момента разлиствам книгата на Захари Карабашлиев. Чух, че взема награди, стискам му палци на този талантлив автор. От предишното поколение според мен добри автори са Олег Попов и Деян Енев. С две думи - през последните години има осезаемо оживление сред младото поколение.

- Тревожи ли ви неграмотността на българите? Стана ясно, че 50 процента от зрелостниците са неграмотни.
- Неграмотността направо ме мъчи. Изкарах един мандат в парламента. Бях потресен от чудовищната неграмотност дори на това място. Отчайващото е, че неграмотността се шири нагоре. Свидетели сме на простащина на държавно ниво. Не мога да приема спокойно и желанието на финансовия ни министър Симеон Дянков да съкрати голям брой от учените в БАН. Ако махне тях, с кого ще ги замени? В цял свят се инвестира в науката. Ако не обърнем внимание на духовността, със сигурност сами ще се обречем и ще загинем като нация. Какво поколение ще възпитаваме без наука? Проститутки за Европа ли?

- Каква според вас е мисията на писателя в днешно време?
- Основната му мисия е да говори това, което мисли, както аз го правя цял живот. Аз съм пределно честен, не съм зъл човек. Просто мисля на глас.

- Разкрийте за нашите читатели върху какво работите в момента!
- Пиша книжка с кратки разкази, есета, миниатюри, тя е почти готова. Ще преиздам 8-и том от старите си работи. Колкото и нескромно да звучи, но повечето ми книги се преиздават, просто хората обичат да ме четат. През всичките години получих всички възможни награди. Сред тях най-ценната ми е Вазовата награда за цялостен принос в родното слово.

- Оптимист или песимист сте за бъдещето на България?
- Оптимист съм. Трябва да съм такъв. Ще продължа да пиша, да се обаждам. На моите години мога и да не работя, но няма да престана да казвам това, което мисля.

- Държавата ще успее ли да се справи с престъпността, която става все по-нагла напоследък?
- Надявам се, че ще успее. Много съм обнадежден от последните акции на полицията. Всички виждаме какво се случи с „Наглите”! Организираната престъпност у нас стана доста мащабна, крайно време е да се ограничи, а защо не и да бъде спряна. Навсякъде по света се извършват престъпления. Въпросът е доколко една държава може да ги ограничи и да ги сведе до минимум.

- Значи престъпността не е най-страшното в държавата. Кой тогава е най-големият проблем на България?
- Българите!

- Защо?
- Защото загубихме добродетелите си. Трябва да се върнем към изконните си ценности - човечност, духовност, трудолюбие. Да не издигаме в култ материалното, а да се опитаме да си върнем духовното.

- Липсва ли ви политиката?
- Участието ми в политиката беше една авантюра. Хората казват, че ако не се занимаваме с политика, тя ще се занимае с нас. Живеем в общество и съдбата му не може да не ме вълнува. Но ако трябва да съм честен, политиката не ми липсва. След много колебания взех решение да се откажа от обществените си ангажименти, защото имам много по-важна работа – писането.

- Вие прекарахте дълго време в политиката. Можем ли да говорим за морал у политиците, такъв какъвто са го имали нашите велики българи през Възраждането например?
- В политиката никога не е имало морал. Там има сметки, драстична неморалност, политиката е състезание като лова. Какъв морал има например един ловец, който без да му мигне окото гръмва беззащитното животно в гората? Не искам да звуча крайно. Може би първо трябва да дам дефиниция какво значи политиката – тя е изкуство на възможното. Възможното съществува при животните, то е синоним на примитивното живеене, докато духовността е обратната страна на медала.
Колко хора са загинали в името на невъзможното - вярата в доброто, в Бога? Човек трябва да се съпротивлява, защото възможното вече е направено, Въпросът е да се стремиш да достигнеш невъзможното. Пътят към Бог е трънлив, не е удобен, но е най-смисленият път. Всеки може да стане слуга и да избута живота баламската като крава, на която дават сено и я доят. Въпросът е да не се примиряваме със сивотата, а да потърсим пътя, който ще ни отведе на по-високо стъпало. Хомосапиенсът притежава преимуществото да е по-близо до Бога. И когато търси утешение в пари и власт, той със сигурност се отдалечава от него.

- През 2005 година в едно интервю казвате за Бойко Борисов, че е печен мъжага. 4 години по-късно мнението ви за него промени ли се?
- Не. Аз съм маниак на тема приятели. Бойко за мен е категория. Дай Боже повече такива момчета като него в България. Разбира се, не си затварям очите, когато греши. Например историята с новините на турски език по БНТ – ще ги има, няма да ги има, пак ще ги има... Но въпреки всичко аз му стискам палци, защото виждам у него желание за промяна. Искам да си стоя в моите категории, жена ми е с голямо Ж, децата ми, предците ми... И да не ги променям. Може би е наивно за човек на 76 години да вярва, че въпреки всичко България е най-чудесното място на Земята. Дъщеря ми живее край Женевското езеро, още не съм отишъл да го видя. Тук се чувствам най-добре. Тук си оставам при всяко положение. Доказателство за това е и моят сборник „Аз съм тук“.

- Прочут сте с добронамереното отношение към журналистите. Какво мислите за така наречената жълта преса, полезна или вредна е за обществото?
- Обществото се стреми към нея, то и дава живот. Нашата родна сган, ако не купува жълтото, пошлото, ако не гледа напрегнато всякакви програми по тв, може би нямаше да бъде същата. Ние хората явно обичаме да бъдем лъгани. Това вероятно ни спасява от нашата собствена несъстоятелност. Така се откъсваме от скучното всекидневие и се преселваме в други светове.

- Вече три години сме членове на Евросъюза, станахме ли повече европейци след 2007-а?
- Нека не забравяме, че Европа се е създала след нас. Европейско членство в най-практичен смисъл е, че можем да се движим свободно в страните членки и че скоро ще имаме обща валута. Но много по-трудно ще се промени манталитетът ни. Кой европеец, освен българина, блъска бабичка на пешеходната пътека и профучава на червено, пръква капанчета и сергии, където си реши... На Запад тировете спират на зелено, за да направят път на объркалия се пешеходец. И шофьорите, забележете, се усмихват, а не споменават майка му със злобна гримаса. Дали ще го имаме европейския манталитет зависи само от нас. Аз и сега продължавам всеки ден да полагам усилия да бъда по-любезен, да не правя грешки, да се култивирам, да извлека от себе си най-добрия изотоп. Това е първата крачка.

- Но това не е лесно?
- Лесно е за този, който се стреми да го постигне.

- С какви чувства изпращате 2009 година?
- С надежда, че злобозавистта ще изчезне от нашите предели. Вижте каква нова, хубава дума използвам! Надявам се, че ще дойде по-добро поколение и държавата ще се закрепи.

- Кое е събитието на 2009-а?
- Не виждам тази година да се отличава значително от предходните. А, да, смяната на властта. Но засега ще запазя мълчание, ще наблюдавам. Ако усетя положителни промени, тогава след време ще отчета, че нещо хубаво се е случило през 2009-а.

- Ще се съберете ли по празниците цялото семейство?
- Да, цялото семейство ще сме заедно, тук ще са двете ми деца и петимата ми внуци. На Бъдни вечер ще запаля огнището, ще прекадя къщата. Нещо много свято има в този празник... После ще изляза с децата си на терасата и ще гърмим. Дал Бог пушки...

- А в полунощ на 31 декември какво ще си пожелаете?
- Нямам особени претенции. За моето семейство и за себе си ще си пожелая най-тривиални неща – мир, любов, здраве.


Интервюто взе Долорес Витанова

Станете почитател на Класа