Калоян Бояджиев е автор на концепцията, либретото, режисурата и хореографията на „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев в Софийската опера и балет. Спектаклите са на 7, 8, 9 и 10 ноември

В главните роли ще танцуват: Марта Петкова, Боряна Петрова, Вяра Иванчева – Жулиета; Никола Хаджитанев – Ромео и Меркуцио; Фредерико Пинто – Ромео и Тибалт; Емил Йорданов – Ромео и Парис; Симеон Атанасов, Винченцо Каруана – Меркуцио и Бенволио и др.

„Искам да благодаря на маестро Пламен Карталов и на Марта Петкова за даденото ми доверие да направя такава голяма постановка – каза пред журналисти Калоян Бояджиев. – „Ромео и Жулиета“ е огромна постановка и като партитура, и като сценична работа. Аз я пресъздавам по начина, по който я виждам и по който съм я почувствал като артист, когато самият аз съм танцувал. Всеки хореограф си има собствен хореографски текст и лексика. При мен движенията трябва да са плавни и да преливат едно в друго. Стилистиката ми е по-модерна. Самият аз съм работил с най-различни хореографи. Играл съм Ромео на Майкъл Кордър в Осло. Може би са останали малки акценти от онази постановка, но Майкъл пък се е водил от постановката на МакМилън (Кенет). Всъщност постановката на Леонид Лавровски пътува в чужбина, където я вижда Кранко (Джон), който прави своята постановка „Ромео и Жулиета“, а тя е видяна от МакМилън. Тези постановки не взаимодействат една от друга, но всяка от тях е вдъхновение за следващите хореографи.“

Калоян Бояджиев изрази възхищението си от работата с всички солисти, с кордебалета, от сътрудничеството си с двамата диригенти Андрей Галанов и Игор Богданов и с всички ателиета и служби на националната опера.

„Трудно ми е да скрия вълнението си, защото този спектакъл е моята детска мечта. От самото начало, когато постъпих в Балетното училище, имайки възможността да гледам спектакли на националния балет, винаги съм си представяла, че един ден ще изиграя Жулиета. Ето защо за тази премиера вълнението ми е огромно. Още по-щастлива съм, че именно Калоян Бояджиев прави постановката, защото той е много успял, изключителен българин, когото ние всички много уважаваме“, сподели Марта Петкова, която на 7 ноември ще бъде Жулиета. „Работата с Калоян беше различна, заради огромното спокойствие, което той дава. Не е имало момент, в който да го усетим напрегнат, винаги е търпелив, отговаря на всеки въпрос. Ние сме свикнали да работим под напрежение, под стрес, а сега виждаш другата страна – всичко става много спокойно, с усмивка и без напрежение, което е странно, но много приятно за нас, артистите. На наша сцена ще оживее един съвсем нов спектакъл – с нова хореография, сценография и костюми, всичко – през един съвременен поглед. Калоян разполага с много зрели артисти за тези главни роли, за да може спектакълът да е представен в пълната си емоционална палитра, защото за този спектакъл, за тази разтърсваща драматична любовна история трябват артисти, не само техника“, завърши Марта Петкова.

Сценографът Евен Борсум каза: „Поласкан съм да бъда тук. Сцената вече е готова. Декорите са големи, като един голям кръст, който се върти около оста си и показва различните сцени. Докато сцената се върти, ние непрекъснато виждаме актьорите.

Диригент-постановчикът Андрей Галанов: „Историята на Ромео и Жулиета е била известна дълго преди Шекспир. Разказвали са я минестрелите в цяла Европа, като си акомпанирали с мандолини. Има мандолина при маестро Прокофиев, както и при нас на сцената. Шекспир пръв разказва тази история за постановка в редовен, а не в гастролиращ театър. Музиката е в самата същност на тази трагедия, така минестрелите са я разказвали, в съпровод. Затова толкова автори са се обръщали към музикалното претворяване на историята. Музиката е велика“.

Диригентът Игор Богданов: „Съдбата на тази музика, на този балет не е била лека. Премиерата не е била в Русия, а в Бърно, Чехия. Болшой театър се отказва от постановката – музиката била трудна за свирене, не била подходяща за балет. Един от критиците казал, че в този балет няма лирика. В този балет от началото до края има невероятна музика, невероятна музикална драматургия“.

Веднага след премиерата – на 11 ноември, балетната трупа заминава за Полша, където в различни градове ще има десет спектакъла на „Зорба гъркът“, а от 4 декември за трети път е поканена в театър „Дж. Верди“ в Салерно, този път с „Лешникотрошачката“.

Разбира се традиционните коледни и новогодишни спектакли на „Лешникотрошачката“ в София вече са в продажба. В афиша до края на сезона са планирани още спектакли на „Жизел“ от Адам, „Лебедово езеро“ и „Спящата красавица“ от Чайковски, „Баядерка“ и „Дон Кихот“ от Минкус, „Кармина Бурана“ от Орф, „Ана Каренина“ по Чайковски, „Хиляда и една нощ“ от Амиров.

Постановки на „Ромео и Жулиета“

в Софийската опера и балет

27 май 1962 г. – хореографи Галина и Стефан Йорданови, диригент Емил Караманов, художник Асен Попов;
2 юли 1971 г. – хореограф Олег Виноградов, диригент Иван Маринов, художник Валерий Левентал;
14 април 1985 г. – хореограф Петър Луканов, диригент Недялко Недялков, художник Мария Диманова;
28 март 1992 г. – хореограф Леонид Лавровски, диригент Борис Спасов, Радостин и Бояна Чомакови.