Николай Янакиев, Фрагменти от пътя, София, „Шипка“ 6, 28.10. – 22.11.2024 г.
Николай Янакиев навърши преди месеци 70 години, колкото и да не е за вярване, видиш ли го как изглежда, движи се и работи. А той работи неистово интензивно. Пътят му в изкуството е колкото количествено дълъг, толкова повече качествено плътен. Понеже не може да го покаже, дори да го маркира в цялостта му, с „Фрагменти от пътя“ той ни открива представителни следи от него.
В залата присъстват три „древни“ работи, от студентските му години. Искам да обърна внимание на двата „интериора“, единият от които не е никакъв интериор. Сравнението между тях показва как за малко време Николай Янакиев преминава от високо овладяно техническо умение към самостоятелно, автентично художествено мислене. Мислене чрез цвета и структурата – едновременно.
През разгръщането, обогатяването на това мислене и усложняването на неговото изразяване може да бъде промислен неговият живот в изкуството. Затова той решава да не прави „ретроспектива“, а да изгради и тази изложба от неща, създадени главно през последните години, носещи и „резюмиращи“ в себе си целия този път.
Колоритът, в чието владеене Николай Янакиев е труден за конкуриране виртуоз, при него отдавна не е самоцел, а изглежда и никога не е бил. Цветът е неотделим, същностен компонент на формата, тоест на онова, което прави нещото да е това, което е, и на онова, което трябва да бъде. Не външният му обем, а обемът на неговото битие. Тази е причината Янакиев да внушава цветова интензивност дори чрез „ахроматичните“ си работи. Това мислене и неговите търсения свидетелстват за себе си във всичките му работи, съставящи тази светеща, сияйна експозиция.
Фрагментите от пътя са допълнително фрагментирани чрез представянето на образци от тематични цикли. Значим за разшифроването на големия път е цикълът, откровено озаглавен „Пътувания във времето“ – опити за осмислянето на историческото през неговото действие в настоящето, органично продължени в „Отражения“. Възлова за неговия начин на гледане на света е работата „Сътворението“.
Богословски грамотният зрител отнася това понятие към сътворяването на света, към библейския шестоднев. Николай Янакиев обаче се концентрира върху последния „ден“ от него: създаването на човека. Човекът при него, в съгласие с книга „Битие“ (1:27; 2:7), са двама едновременно: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена го сътвори; И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ – Адам и Ева. Тяхното сътворяване неслучайно ще включи при Янакиев и прегрешението, и прогонването от рая. Негов „обект“ е сега живият човек, същият, който разчитаме и в „Райските градини“.
Ключ към разбирането е женското тяло – трайна негова тема. Янакиев ни води към „откритието“, че тъкмо то, голото женско тяло, отвъд и преди всичко останало, води към собствено присъщото на човека – към познаването на началата му, на неговите принципни основания. Към същинската форма на човека. Това предопределя деликатността на присъствието на телесното при Николай Янакиев, замълчаването пред тайната на човека. Тишината, в която става възможно да се усети неговият цвят, неговият вкус, неговата сила, неговата дълбочина.
Едва от този хоризонт зазвучават в пълната си хармония и цветовите взривове на неговите карнавали, и полетите на неговите хвърчила. Онези шумно-уютни места на взривяване на цвета в онова богатство, сложност и притегателност, с които Николай Янакиев бива разпознаван и от повърхностите познавачи на българското и европейското изобразително изкуство. Всичките му „фрагменти“ са подбрани образци от видимите следи, оставяни от издиганията му, от неговите извисявания.
Изложбата ясно казва и доказва: Николай Янакиев продължава да настъпва по пътя, по онзи най-съществен път, който не спира, привличайки – навътре към човешкото, навътре в човешкото с неговите дълбини, с неговата красота. Пътят продължава, Николай!
