Теодора Духовникова, Александър Секулов и Владимир Пенев са посланици на Нощта на театрите, която тази година е на 16 ноември, а мотото ѝ е „Изправени пред сянката“
Тримата разказват за срещата със сянката в театъра, за добрите и лошите герои, за чувствата и емоциите, които сянката „извиква“.
Теодора Духовникова:
„Страх ме е да видя какво има от тъмната ми страна“
фотография Цвета Петрова
Сянката ви излизала ли е извън контрол?
Понякога излиза извън контрол и това малко ме плаши.
Ценност или супер сила е?
Може да бъде ценност или супер сила, но може и да е разрушение. Зависи от коя страна на слънцето е – от тъмната или от светлата, стига до теб. Страх ме е да видя какво има от тъмната ми страна. И благодаря на цивилизацията, че има някакъв параван, и не искам до края да видя за какво става дума там вътре.
Добрият или лошият герой предизвиква повече сянката?
Няма нищо по-скучно от добрия герой в театъра. Винаги предпочитам тревожните и сложни хора. Не искам да ги наричам лоши, защото човек не е лош по принцип.
През театъра по-лесно ли е да се срещнем със сянката?
През театъра много по-често и по-безболезнено правиш важните срещи със себе си, защото под прикритието на сянката, на парвана, на костюма, на условността ти всъщност имаш право да ровиш в себе си и да вадиш неща, които иначе в нормалния, битовия ден не би се осмелил да извадиш. А в театъра не само че трябва да се осмелиш да ги извадиш, а колкото повече вадиш, толкова по-честно става.
Белегът сянка ли е?
Белегът е гордостта на живота, не е сянка.
Александър Секулов:
„Обичам, когато слънцето е спряло над мен“
фотография Цвета Петрова
Сянката ви излизала ли е извън контрол?
Излизала е, случвали са се неща, които не зависят от мен. Но Господ се намеси и подреди нещата. Сянката какво е? Отсъствие на светлина. Отсъствието на светлина какво е? Присъствие на тъмнина. Ако нещо лошо ти се е случило – значи сянката те е победила.
Искате ли да знаете каква е скритата сила на тъмната ви страна?
Не, поради това, че много добре знам каква е явната сила на светлата ми страна.
Обичате ли сянката си?
Не. Обичам, когато слънцето е спряло над мен, когато съм на борда на лодка и няма сенки.
Лошият или добрият герой извиква сянката на сцената?
Театърът пак ще се научи да открива героите, защото сега предимно се занимава със сенките. И това ще стане, когато се умори, когато се умори да черногледства и да тъне в катастрофически прогнози.
През театъра по-лесно ли успяваме да се изправим пред сянката?
В последните 20–30 години театърът се занимава предимно с тъмната и негативна страна както на човека, така и на живота, което е безкрайно уморително и травматично за нормалния човек.
Белегът сянка ли е?
Спомен за разрез между тялото и сянката.
Владимир Пенев:
„Контролирам сянката си“
фотография Цвета Петрова
Сянката ви излизала ли е извън контрол?
Аз обичам да контролирам. И в този смисъл контролирам и сянката си. Тя не е някаква независима функция на това, което аз правя, така че колкото аз съм излизал от контрол – толкова и тя. Има периоди, в които нямаш сянка, и тогава си цял и силен. Има периоди, в които сянката ти е по-дълга от теб самия, по-голяма и по-значителна и тогава може би си разпилян. Със сигурност това е някаква част от теб, някаква проекция на това, което си ти.
Сянката може ли без светлината?
Пирамидата е единствената геометрична фигура, която не хвърля сянка на земята. Тя има сенчеста страна винаги, но ако източникът на светлина е ниско, сенчестата страна на пирамидата е сенчестата страна на пирамидата, на земята няма никаква сянка.
Обичате ли сянката си?
Опитвам се да я обичам. Опитвам се да обичам себе си.
Лошият или добрият герой извикват сянката на сцената?
Лошият персонаж е по-интересен, по-неочакван, по-благодатен за интерпретация. Добрият винаги е правилен, решенията, които взима, са предполагаеми и добрият винаги е в очакваното добро, докато злият винаги е в неочакваното. За работа е много интересно да се работи отрицателен герой, но когато постигнеш успех и плътност и направиш един положителен герой истински, макар и с недостатъци, е много вълнуващо също.
През театъра по-бързо ли се срещаме със сянката?
Не съм сигурен дали човек през сянката си, независимо дали в театъра, или извън него, може да се самоопознае, ако въобще не е склонен да се опознае. Има хора, на които заниманието да изследваш себе си не им е присъщо.
Нощта на театрите има ли сянка?
О, голяма сянка има. В „Пияните“ има много хубав текст: „Бог е това, което няма нито начало, нито край. Обаче и то има своята форма. И то има своето тяло. И това тяло сме всички ние. Ние сме тялото Божие“.
**
През 2024-та Нощта на театрите ще отбележи своята 12-та година в България на 16 ноември. Програмата със събития ще предложи както представления на живо, така и съпътстващи активности, 5-часов LiveCam от София и Пловдив, срещи с творци, изложби, пърформанси в различни часове от съботния ден на десетки локации в няколко български града. Европейската инициатива Нощ на театрите е в Календара на културните събития за 2024 г. на Столична Община и се осъществява с подкрепата на Министерството на културата.
