„Заради трудните времена, които сега засягат мнозина, истинската сила на джаз музиката разкрива потенциала си. Джазът е музика на бунта и на свободата, а оттам и на отговорността.“ Разговор на Владислав Христов с Тамара Лукашева
Вече десет години подред в началото на ноември Пловдив се превръща в световна джаз столица. За тазгодишното юбилейното издание на Plovdiv Jazz Fest под тепетата пристигат звезди като Тил Брьонер, Майкъл Лийг, Бил Лорънс, Джо Ловано и Майк Стърн. Не по-малко любопитно ще бъде участието и на Half Easy Trio. Формацията е създадена през 2018 г. в Ротердам. Неин основател е българският барабанист Мартин Хафизи, в състава ѝ влизат още пианистът Франц фон Шоси от Германия и австрийският контрабасист Йоханес Фенд. Към тях на сцената ще се присъедини и украинската певица Тамара Лукашева. Всички композиции са написани от Мартин Хафизи и органично съчетават стилове като класическа музика, българска фолклорна музика и много различни поджанрове на джаза. През октомври 2019 г. групата издава своя дебютен албум Dark is Bright, който е много добре приет от публиката и критиката. Вторият им албум One Step Back, Two Steps Forward е реализиран през май 2023 г. – в него участва Тамара Лукашева – и представлява колекция, композирана по време на пандемията. С Тамара разговаряме за джаза, войната и поезията броени дни преди концерта на Half Easy Trio, който ще се състои на 2 ноември от 19.30 часа в пловдивския Дом на културата „Борис Христов“.
Каква беше първата ви среща с джаз музиката? Кога усетихте, че това е вашата музика?
Още в детството. Произхождам от музикално семейство, така че музиката, особено джазът, винаги е имала голямо значение. Но истински се запалих някъде на 12-годишна възраст, когато чух запис на Даян Шур с биг бенд. Бях очарована от звука, струваше ми се, че тази музика е неописуемо красива. Тогава започна всичко.
С кои джаз изпълнители отраснахте? Кои от тях са основополагащи за оформянето на вашия собствен почерк в джаза?
Израснах с всички най-известни артисти, чиито имена са познати на всички. В началото се интересувах повече от вокалистите, но след това интересът ми се насочи към инструменталистите. Опознаването ми на джаз музиката ставаше поетапно. Като тийнейджърка Ела Фицджералд ме интересуваше повече от Били Холидей. И това е разбираемо. Осъзнаването на нечия гениалност идва в по-зряла възраст, когато вече имаш известен житейски опит.
Разкажете ми повече за съвременния украински джаз. Какви паралели бихте направили, съпоставяйки го с европейския и американския?
Трудно ми е да сравнявам джаз музиката в контекста на националните различия. В крайна сметка кое е това, което определя националната принадлежност в направлението? Гражданството на музикантите? Характеристиките на свиренето? Или може би използването на фолклорни елементи или език? В хода на своето развитие джаз музиката преминава бързо през страните и възприема спецификата на музикалната традиция на различни страни и култури. Определено нейното начало се корени в САЩ, но всичко, което се случва през последните 60 години според мен, е общо дело на всички джаз музиканти от цял свят.
В момента живеем в преломни за човечеството времена, пази ли още джазът съпротивителните си сили на музика на бунта, музика, която е алтернатива на статуквото?
Именно заради трудните времена, които сега засягат в една или друга степен мнозина, за мен истинската сила на джаз музиката и музиката като цяло разкрива потенциала си. Съгласна съм с вашето твърдение, че джазът е музика на бунта и бих добавила, че за мен той е и музика на свободата, а оттам и на отговорността. За да съм по-конкретна, ще кажа, че джаз музиката, която постоянно се променя, може напълно да се отдалечи от конкретния жанр, както например суингът, но духът на тази музика вдъхновява и ще продължи да вдъхновява да се търсят нови пътища.
Вече три години целият свят е свидетел на случващото се в Украйна, споделяте ли мисълта, че всички по някакъв начин сме жертви на тази война, независимо къде живеем и от каква националност сме?
Трудно ми е да говоря от името на други хора и как се чувстват, как се отнасят към случващото се. Но доста често хората споделят с мен своите преживявания или изразяват съчувствие. Моето лично мнение е, че всички ние, всички хора на тази земя, сме свързани помежду си и си влияем, колкото и да искаме да се отделим от скръбта и страданието на другите. Нашето общо бъдеще е наша обща кауза. Само така имаме шанс да оцелеем, защото сериозните предизвикателства тепърва започват и ни очакват трудни изпитания.
Вие лично как преживяхте започването на войната, очаквахте ли я, може ли изобщо човек да бъде подготвен за нахлуването на такова огромно зло?
Не, невъзможно е. До последно отчаяно се борих с мисълта, че това може да се случи, защото войната е най-ужасното нещо, което може да се случи. Когато тя все пак започна, започнах да действам, да събирам колеги, да правя благотворителни концерти, опитвах се да помогна на всички, на които мога. Телефонът ми беше прегрял от обаждания и съобщения. По това време всеки украинец ми стана близък и аз съм неописуемо благодарна на всички тези прекрасни хора от всички националности в Германия, където съм от много години, за тяхната помощ и подкрепа.
Какво е вашето обяснение, защо се стигна до руската инвазия? Как реагираха джаз музикантите в Украйна?
Това, за съжаление, беше логичното продължение на руската политика, която Русия води от дълги години. Това стана и с Чечения, случи се с Грузия, стана и с Украйна през 2014-та… Никой не искаше да го види и се надявахме на здрав разум. Но агресорът не се нуждае от причина, всъщност той ще я намери сам, ако иска. В началото на пълномащабната инвазия моите колеги, джаз и и не само джаз музиканти, се опитаха да оцелеят, като се крият в мазетата от руския обстрел. Това оцеляване продължава и до днес, сега, когато почти всеки ден родният ми град Одеса е бомбардиран с ракети от Крим. Била съм много пъти в Украйна през последните три години, там нещата са пределно ясни. Основната задача е да оцелееш. След това идва всичко останало. Това прави Украйна много различна от всички други европейски страни.
„Преди войната бях просто джаз певица. Сега съм украинска джаз певица“ – казвате вие. Как войната промени светогледа ви? Каква е сега мисията ви на творец? Кои са инициативите, които ви дават смисъл и надежда да продължавате?
Това беше мъчително отрезвяване. Понякога е много трудно да се издържи, но самото изкуство, с мощната си сила да лекува, отразява и изпълва, разкри ми се по-дълбоко и по-смислено. Всъщност тези преживявания, които в чистата си форма излъчват музика, ме правят по-човечна, защото докато чувствам, съществувам. Музиката ми помага в това.
Пишете музика по стихотворения на съвременни украински поети, какви допирни точки имат джаза и поезията писана под артилерийски обстрел?
С удоволствие работя върху съвременната украинска поезия, защото сега, по време на война, тя ми е невероятно близка. Особено ако поетът е жена. Има нещо в този нов поглед към собствената ти женственост, което е толкова ново, модерно и в същото време истинско, сякаш винаги е било там и само е чакало своето време.
Нека поговорим за предстоящото ви участие в Пловдив джаз фест. Какво знаете за българския джаз? Имали ли сте през годините контакти с български джаз музиканти?
За мене България е много специална страна, защото именно оттук са много милите спомени от първото ми турне в чужбина. Беше през 2008 г., когато дойдох във Варна с украинския джаз пианист Юрий Кузнецов, за да участваме в джаз фестивала „Варненско лято“. Там се запознах с легендарния Анатолий Вапиров. През 2013 г. Анатолий ни покани отново. Беше страхотен концерт. През 2020 г., когато целият свят страдаше от пандемията, пак по негова покана дойдох за трети път и направих дует с прекрасния пианист и композитор Антони Дончев. Тогава бях единственият гост, който се осмели да долети на фестивала. Всеки път отсядам в един и същи хотел, който се намира на брега на морето и тези места ми се струват вече познати, дори пътечката към полудивия плаж.
На фестивала идвате заедно с музикантите Мартин Хафизи, Франц фон Шоси и Йоханес Фенд. Как ви срещна съдбата и кое е общото, което ви събира?
Всъщност след концерта във Варна през 2020 г. Мартин дойде при мен и така се запознахме. Той е невероятен музикант, който пише много интересна и най-важното смислена музика, която въпреки сложността си идва от сърцето. Това рядко се случва. С другите музиканти се запознах чрез Мартин и те наистина са музиканти на изключително високо ниво, с които е удоволствие да се работи.
Вашето послание към българската публика?
Елате на фестивала с отворено сърце, ще се радваме да споделим с вас най-ценното за нас. Нашата музика.
Превод от украински Райна Камберова
Тамара Лукашева е родена в Одеса през 1988 г. в семейство на музиканти. Първо учи музика в родния си град, после в Донецк, след което завършва Академията за танц и музика в Кьолн, където живее и до днес. Тамара става особено популярна през 2021 г. в Германия заради престижната джаз награда за композиция от радио WDR. Тя печели признание с музиката си по непознати или забравени текстове на немски поети. След започването на войната в Украйна Тамара пише песни по творби на украински поети, организира и концерти с каузи, подкрепящи сънародниците ѝ.
