„Пророческа песен“, Пол Линч, превод от английски Иглика Василева, издателство „Лист, 2024 г.
В последните няколко години, с оглед на геополитическата обстановка и възхода на популистките режими по различни краища на света, хуманитарният дискурс все по-често проблематизира рисковете пред либералната демокрация. Това се случва както през политологични и философски трудове, така и през симпозиуми, конференции и други публични дискусии. Тази тенденция неминуемо рефлектира и върху писателите и художествената литература.
През 2023 г. книгата „Пророческа песен“ на ирландския писател Пол Линч, която несъмнено се вписва в този контекст, е удостоена с наградата Букър. Година по-късно, в превод на Иглика Василева, романът излиза на български език и очаква своята рецепция от литературната общност в България.
Може би най-важната тема, която Линч разработва в „Пророческа песен“, са политическите репресии срещу интелектуалците, а и срещу всички хора от гражданското общество, дръзнали да се противопоставят на доминиращата мощ на държавата. Когато либералната демокрация и правовата държава са уязвими, настъпва мракобесието на диктатурата и произвола. В романа това се осъществява в един настоящ (условен) хронотоп – днешна Ирландия. Две години след възхода на крайнодясната партия резултатите са стряскащи; партията използва всички ресурси за саморазправа с гражданите, като скалъпва измислени обвинения срещу тях. В тази социално-апокалиптична действителност се обговарят и мотивите за човешката солидарност и емпатия. В романа има персонажи, които са солидарни един към друг и си помагат, въпреки риска да попаднат в списъка на „врагове на държавата“.
Още от първите страници, които маркират сюжетно-композиционната рамка и играят ролята на завръзка, третоличният повествовател ни въвежда в дома на семейство Стак и ни запознава с главните герои – съпрузите Айлиш и Лари и техните деца. Те са под прицела на властта, защото Лари е председател на учителския синдикат и заема активна гражданска позиция. Действието се развива в провинциално градче в родината на Джойс. Обявеното извънредно положение развързва ръцете на властта и започват да изчезват инакомислещите опоненти. Интересно е, че политическите посегателства не обхващат само възрастните, но и непълнолетните юноши, които се осмеляват да изразят своята съпротива чрез графит или протест. Страхът обаче не успява да пречупи волята за промяна у хората и те продължават борбата. Идейно-смисловият акцент тук не е пораженчески, а точно напротив – нахъсан, борбен, отстояващ позициите на свободните хора.
В този аспект романът може да бъде определен като политическа дистопия, в която се открояват и жанровите елементи на семеен и психологически роман – най-вече през Айлиш – главната героиня, която стоически удържа на натиска на държавните институции и хулиганските (поръчкови) нападения и прави всичко възможно да съхрани своето семейство. Нейните размисли, емоционални крушения, притеснения и страхове, преминаващи в съновидения и свръхтревожност, придават особена плътност и автентичност на образа. За да подсили чувството за потиснатост, разказвачът разгръща сюжета си на фона на неспирен дъжд, нощ и зима.
Друг важен персонаж е най-големият син в семейството Марк, който е изправен пред сложна житейска дилема да емигрира в чужбина, където да продължи своето образование, или да остане в родината си и да се бори за демокрацията.
Властта е по петите му, защото е прокарано решение за задължителна военна служба. Кулминационен е моментът, в който той решава да се присъедини към бунтовническата армия.
Как ще завърши тази борба; дали хората ще успеят да си върнат демократичните права и отново да бъдат свободни? Това предстои да прочетете…