На 29 септември 2024 г. след дълго боледуване в Мадрид почина българската цигуларка с международна кариера Стойка Миланова. Това съобщиха от семейството й в нейния фейсбук профил.

Стойка Миланова е родена на 5 август 1945 г. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст. Неин преподавател е баща й - прочутият цигулков педагог проф. Трендафил Миланов. До края на живота си тя е наследник и популяризатор на неговата методика. През 1964 г. продължава своето обучение в Москва при Давид Ойстрах и работи под неговото ръководство пет години.

През 1959 г. печели златен медал от Първия републикански фестивал на художествената самодейност, а през 1962 – златен медал и от Осмия международен фестивал на младежта и студентите в Хелзинки. Следват отличия от международния конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1967), „Карл Флеш“ в Англия (1970), наградата Гран при дьо диск „Шарл Крос“ в Париж (1973) и наградата за изкуство „Златният стрелец“ – Рим (1979). Свири по много сцени в Европа и света, солира на оркестри. Изнася концерти със сестра си Дора Миланова и с много други известни музиканти. 

Заради нарасналата слава българската държава й предоставя една от ценните цигулки, закупени специално - майсторски инструмент на Гуарнери дел Джезу, на която Миланова свири в продължение на дългата си кариера. 

„Аз имах щастието да работя и концертирам в сътрудничество с най-великите музиканти на века: с Йехуди Менухин, с Хенрик Шеринг, който ме избра да изсвирим двойния концерт на Бах, когато гостуваше в София, а върхът на всичко беше дирижирането на Давид Ойстрах на концерта за цигулка от Брамс със Софийската филхармония в зала „България“. Тези мигове бяха незабравими за мене и мога да кажа, че дори само това би ми стигало за цял живот“. Думите са на Стойка Миланова, споделени в ефира на БНР - Програма "Христо Ботев".

Поклон пред паметта на голямата българска цигуларка Стойка Миланова.