Разговор с британските фолк-пънк ветерани The Singing Loins в деня на първия им концерт в България
„Има ни толкова дълго и продължаваме да свирим, защото така и никога нямахме голям хит“ – това всъщност са думи на Джъстин Съливан за неговата група New Model Army, но биха могли много добре да бъдат отнесени и към историята на The Singing Loins от Рочестър. И както при New Model Army, така и при The Singing Loins имаме огромно количество песни, любими на поколения слушатели, които обаче никога не са стигали до някакви високи позиции в британските класации. Това дава известна свобода наистина. Хората харесват и знаят песните ти, без да се налага да си част от машината. Именно тази любов към песните на The Singing Loins от страна на слушателите е и причината музикантите да вземат решението да продължат да свирят дори след смъртта на основния вокалист и текстописец на групата Крис Бродерик през 2022 г.
Но… да върнем лентата малко назад. Крис Бродерик и Арф (Крис Артър Алън) създават групата официално през 1990 г. Дълго време са акустично дуо – понякога заедно и с други музиканти. И освен чудесните им първи два албума и третия – At The Bridge (Folk Variations аnd New Songs), записан заедно с тогавашния им издател, гаражната пънк-рок легенда, художник, фотограф и поет Били Чайлдиш, в онлайн пространството могат да бъдат открити редица записи в малки пъбове и дори на улицата – нещо доста лесно за постигане в този суров формат, който не се нуждае от никакви шлифования.
„На погребението на Крис (в началото на 2022 г.) – разказва Роб Шепард – станахме и запяхме. И тогава усетихме колко много хората обичат тези песни и че трябва да продължим да ги пеем.“ Така се стига до албума Twelve, който излезе официално на 6 септември и съдъжа нови версии на 12 знакови песни на групата като God Bless The Whores of Rochester, Where’s My Machine Gun?, The Angle of Medway, That’s How Murders Happen, Hauling in the Slack и други, а и до това турне толкова на Изток. Групата в момента е квинтет и освен Арф и Роб включва още сина на Арф Оли Алън на електрическа китара, барабаниста Крис (трети Крис в историята на Loins) Гренфел и цигуларя Ричард Мур. Разговаряме с Арф (Крис Артър Алън), Роб и барабаниста Крис Гренфел.
Кое беше най-голямото предизвикателство, след като решихте да продължите живота на групата след смъртта на Крис Бродерик?
Роб Шепард: В началото са били само Крис и Крис, просто акустично дуо. Аз се присъединих с банджото и мандолината едва преди двайсет години. Но ако трябва да съм честен, удоволствието да свирим тези песни днес е още по-голямо, защото, макар Крис да го няма, сме ги аранжирали по-добре. По-лесно е да застанеш лице в лице с публиката, защото знаеш, че ще се получи добър концерт.
Крис Гренфел: Изграждането на този звук беше процес. Много чувствителен процес, защото инструментите бяха нови и трябваше да подходим преди всичко с уважение и разбиране към начина, по който тези песни първоначално са били създадени.
Как се роди групата The Singing Loins и кое е най-важното нещо, което сте запазли от онези години?
Крис Артър Алън: Пънк-етиката. Започнахме като пънкари – с подръчни средства и у дома. И въпреки че никога не направихме от тази група нещо по-голямо, нещата се получиха, сработиха – успяхме да издадем няколко албума за добри лейбъли. И затова продължихме през годините. Песните са чудесни, хората ги харесват, искат да ги слушат отново и отново и макар главният ни вокалист и автор на текстовете да се спомина преди две години, публиката все още иска да слуша тези песни, така че няма причина да не продължим да ги пеем.
Бидейки единственият от членовете основатели, ще те попитам и за теб за Крис, но ще попитам и останалите: от коя сцена идва всеки от вас и кои групи са ви оформили като музиканти?
Крис Артър Алън: С Крис сме израснали с една и съща музика, като той беше по-големият пънкар от двама ни. Отделно от това слушахме много седемдесетарски неща – Дейвид Боуи, Mott The Hoople, такива работи. Много Talking Heads по едно време… – все неща, които нямат много общо като звучене с музиката, която правехме. Но ние имахме само един глас и една китара, никакви синтезатори и други подобни, така че май сме повлияни най-вече от звука, с който разполагахме. Аз лично слушам и доста ирландска музика.
Роб Шепард: Моята любима група за всички времена е The Fall…
Крис Гренфел: А моята Nine Inch Nails, но съм слушал и много дет-метъл и грайдкор – At The Gates, Napalm Death, такива неща от доброто старо време.
А как и кога пътищата ви с Били Чайлдиш се пресякоха?
Колко често музиката ви звучи по радиото в Англия?
Роб Шепард: Ако съдим по отчисленията за авторски права – нe много.
Крис Артър Алън: Най-често това е ставало през издателите ни, всеки от които има и е имал приятели в ВВС, на които е давал наши записи. Ако не беше Били Чайлдиш, който си има сериозни фенове в радиото, едва ли музиката ни би стигнала до BBC Radio 6… Може би не пасваме на жанра, ха-ха… Е, имало е внимание към отделни наши песни през годините. Hauling in the Slack, когато излезе като сингъл, беше забелязана и дори имаше една много хубава рецензия за нея в New Musical Express…
Роб Шепард: Радиото също е различно днес. Той вече не е сред живите, но може би си спомняш, че в Англия си имахме Джон Пийл. Неговите предавания бяха късно вечер и всеки от нас, връщайки се от концерт и шофирайки през нощта, си е пускал „Пийл Сешънс“, където винаги звучеше нещо авангардно или такова, което не бихте очаквали да чуете по радиото. Джон Пийл беше велик в работата си…
Има ли днес радиохора в Англия, които вървят по неговия път?
Роб Шепард: Всъщност не…
Крис Артър Алън: Поне не знам за такива. Синът му е радиоводещ днес и има едно предаване с архивите на баща си – всеки път, когато отиде до семейната им къща, взима нещо на случаен принцип от огромния архив на Джон Пийл. Тези предавания обаче са само намек за това колко огромна е неговата колекция. Надали някой в наши дни би имал времето и енергията да се зарови толкова надълбоко в ъндърграунд музиката…
Крис Гренфел: Също така съществува и капиталистическият аспект. Платформи като Spotify навярно са полезни за много музиканти, чиито песни се въртят там, но едновременно с това тотално разрушава музикалната индустрия, поставяйки всичко на един клик разстояние. Това обезценява и музиката, и работата на хора като Джон Пийл… Същевременно и нашият нов албум е в Spotify (https://open.spotify.com/album/2uim9gd42mbp1nrRBlmHIn) и ако изслушате песните няколко милиона пъти, може пък да заговорим друго за платформите…
Били сте и преди на Балканите (най-вече Арф и Роб), като сте стигали основно до Сърбия. Какви спомени пазите от тези пътувания?
Роб Шепард: Много хубави спомени. Осем пъти сме идвали, макар всички те да са били преди повече от десетилетие, и винаги е било чудесно.
Крис Артър Алън: Помня първия път, когато наистина не знаехме какво да очакваме. Сърбия още беше във военно положение, полицията непрекъснато ни спираше, проверяваха документите ни, претърсваха ни. Но за нас и това беше вълнуващо – бяхме млади. Свирили сме на малки места, където нито ние сме познавали публиката, нито пък тя нас, но въпреки това винаги се е получавало. Сприятелявали сме се с хората и някои от тия приятелства още са живи. Първия път, когато бяхме в Сърбия, бяхме настанени в къщата на родителите на някакъв човек, към когото се отнасяхме просто като към човека, у когото сме настанени. А впоследствие се оказа, че той е много голям и уважаван художник (навярно иде реч за Славко Крунич – б.а.).
Към края на 90-те сякаш са се разпаднали, а голямото им завръщане е през 2005 г. с албума „Песни, които да чуете преди да умрете“, в който освен най-доброто от тандема Бродерик-Алън като автори има песен на Чайлдиш (Medway Wheelers), песен на Ледбели (Black Girl) и песен по текст на Киплинг (The Storm Cone). След този албум към тях за постоянно се присъединява Роб Шепард на банджо, мандолина и акордеон. Крис Артър Алън: За мен предизвикателството беше, че до смъртта на Крис бях пял само беквокалите. Моят глас и неговият темброво много си приличаха и подхождаха, но аз не мога да пресъздам неговия глас… Той имаше могъщ глас, огромен диапазон… Така че предизвикателството беше най-вече да убедя себе си, че мога да пея тези песни. Отне ми повече от година, докато се получи както трябва. Но съм доволен от резултатите… Цялото звучене на песните днес е различно, защото трябваше да ги променим, след като Крис почина. Той ги изпълняваше на живо чудесно и те живееха с него на сцената. След кончината му трябваше да наблегнем на други аспекти, да ги обогатим звуково с барабани, електрическа китара и цигулка. И така, продължихме да свирим старите си песни – верни сме на оригиналите, но добавихме звуково още неща към тях. Звукът днес е по-масивен, по-разтърсващ. Крис Артър Алън: Още в началото на 90-те Крис и Били Чайлдиш се познаваха и многократно бяха пяли по едни и същи сцени с различни свои групи. Имаше дори някакво своеобразно съревнование между тях. Но когато ни чу като група, Били веднага ни хареса и ни предложи да стане наш издател. Издаде първите ни два албума за лейбъла си Hangman Records, а след като записахме заедно с него албума At The Bridge, попътувахме заедно с тези песни в Белгия, Холандия, Франция… После, през годините, позагубихме контакт. А когато Крис умря и решиме да запишем албум в негова памет, сякаш съвсем ествествено беше този албум да е с Били Чайлдиш, така че възродихме наново това приятелство. Приятно е да се работи с него – той определено е ярък персонаж. Концерът на The Singing Loins е тази вечер (събота, 14 септември) в Клуб „Сингълс“ (НДК, вход А4). Вратите се отварят в 21 часа. Началото е в 21.30. Преди основната група с няколко свои песни на сцената ще излязат като дуо китаристът Оли Алън и цигуларят Ричард Мур. От 19 часа на терасата пред „Сингълс“ като част от серията на Daydreaming Records & Books ще звучи тематична музика (The Pogues, Oldseed, Lycka Till, Били Чайлдиш и др.), подбрана от „Аларма Пънк Джаз“, а ще има и ограничено количество билети за следващи концерти на „Аларма“ на малко по-ниски цени. Билети за концерта довечера ще се продават и на място, а предварително можете да се сдобиете в системата на EpayGo https://epaygo.bg/1174662740 или на каса на EasyPay.
Цветан Цветанов
