Сняг в Кипър заради Юлия Огнянова
„Юлияда“ е заглавието на книгата, която журналистката Румяна Емануилиду посвещава на голямата наша режисьорка Юлия Огнянова. Авторката използва оригинален подход, за да разкаже за своята героиня – мисли на самата Огнянова, спомени на нейни ученици и колеги, материали от пресата. Резултатът е повече от зашеметяващ – читателят се сблъсква със събития и факти, за които никога не е подозирал. Уроците на Юлия, с които тя ще остане в историята на българския театър, пък са поднесени развълнувано и вдъхновено – така, както ще ги запомнят последователите на голямата театрална дама.
Изданието е илюстрирано с великолепни снимки, запечатали творческото дело на режисьорката.
„Полетял ли си веднъж, усетил ли си сладостта на полета, не можеш да останеш на земята. Длъжен си отново да летиш. С приземявания, с опитомяване, но полетът трябва да продължи“, е едно от внушенията на Юлия Огнянова.
Може би в собствения си стремеж да поддържа това състояние на духа, тя поставя през сезон 1982/83 година „Опит за летене“ в Никозия. В Кипър Юлия експериментира текста с актьори, които имат друга националност и нагласа към българските традиции. (Само една от актрисите е българка, а съпругът й е следвал в България и знае български. Василка и Христо Хаджипапа превеждат книгата на Радичков и осигуряват превода на Юлия по време на репетициите).
До театъра в гръцката част на Никозия има ограждение с турски пост. Всеки ден по време на подготовката на спектакъла военните викат по един-двама от актьорите и ги подготвят за мобилизация. Юлия си мисли – дано не се стигне до сблъсъци. А гърците не искат да им пожелава това. Те искат да се върнат хората от турската част – около 270 000 вече са се върнали и са им предоставили нови квартири.
Тогава Юлия издига Балона на по-голяма висота. Директорът на театъра е антикомунист и иска друг автор. Ако може, Станислав Стратиев. Юлия настоява, че Стратиев е добър, но тя би направила Радичков.
„И ето го Радичков – Балканският разказвач на приказки, Балкански шампион по летене, който раздухва пред очите ни най-шеговитата история“, пише драматургът Кириакос Харалампиди.
Актьорите са щастливи. Техният профсъюз не разрешава репетиции в извънработно време и те се събират тайно по кюшетата. С Юлия губят представа за времето. На 12 часа тя дава почивка за актьорите, но на себе си – не. Докато за всички „шеговитата история“ се превръща едва ли не във второ пришествие. Те се качват на Балона на Балканите, който се е отделил през Втората световна война и обикаля Балканските планини. За да може да заплени умовете на повече хора от народа – орачи, земекопачи, овчари, билкари, жътвари, ковачи, железари. Хора мирни и добродушни.
Родопите, любимата стартова площадка на Юлия, е убежище на летящи идеи. Там духът на човек се носи високо в облаците и всеки от героите е летял поне един път в съня си. Сега обаче това място са Балканите – освен хората от Аврамовите махали, тук е и Влашката група (със селските флейти), и Сърбохърватската група (с арнаутките пистолети), и Гръцката група (които свирят печална мелодия на струнни инструменти), и Турската група (с ходжа, зурни и маанета).
„Това разнообразие от народи и нрави е като бродерия във вълнообразното подножие на Родопите, обогатявайки с народните принципи един чисто балкански пейзаж и разпръсквайки като везмо любов към всички деца, които живеят в тези махали“, пише Харалампиди и прави препратка към гръцките корени (да си спомним Сеферис: „Нека се вдигнем малко по-високо...“). А после ни понася по-надалече – към чудатите пътешествия на Жул Верн, към жаждата на човека за една друга действителност, сътворена от магическите ръце на Габриел Гарсия Маркес.
От високо е по-лесно да литнеш на още по-високо. Театърът в Никозия кани Радичков и съпругата му на премиерата на „Опит за летене“. Авторът е много доволен от сценичната реализация. А чудото, което се случва на театралната сцена, е подсилено от чудо на природата. По време на премиерата навън вали сняг – за първи път от незапомнено време в Никозия. И в антракта всички излизат навън и се радват като деца на снега.
Актьорите са въодушевени. В почивката една група застава пред Юлия и спонтанно пее песен. Преводачите поясняват, че песента е обяснение в любов.
След това актьорите искат да идват в България като ученици на Юлия, но няма решение за езиковата бариера.
