За либерали като мен, Европа често е изглеждала очарователно място, предлагащо важни уроци за Америка.

Европа изглади най-острите ръбове на капитализма, осигурявайки функциониращи спасителни механизми, и в много отношения изпреварва САЩ що се отнася до благосъстоянието. Детската смъртност е по-ниска в Европа, отколкото в Америка, раждането е по-малко опасно в Европа, отколкото в САЩ, и като капак европейците живеят по-дълго от нас.

Северноевропейците работят по-малко от американците – 1400 до 1500 часа на година в сравнение с 1800 за американците, повечето от тях се радват на всеобщо здравеопазване, безплатни или субсидирани грижи за децата и солидни държавни училища.

В повечето случаи висшето образование е безплатно или не е скъпо. Хората ценят повече правото на аборт вместо правото на лично оръжие. Ако мяташ бургери в скарата на „Макдоналдс“ в Дания, получаваш над 20 долара на час, имаш шестседмична годишна ваканция, една година отпуска по майчинство и пенсионен план. Не на последно място, червеното бургундско не е по-лошо от орегонското пино ноар!

Но за да бъдем обективни, трябва да изтъкнем, че днешна Европа преживява затруднения. Миналата година растежът на американската икономика беше шест пъти по-голям, отколкото този на ЕС – 2,5 срещу 0,4 процента.

САЩ могат да се похвалят с множество важни технологични фирми като Apple, Google или Meta, докато в един актуален списък на първите десет водещи световни технологични компании по пазарна капитализация няма нито едно европейско име. Списъкът на „еднорозите“ – стартъп фирми, струващи над 1 милиард долара – показва, че най-малката африканска страна, Сейшелите, има толкова фирми (2), колкото Гърция, и почти толкова, колкото Италия или Белгия (3).

Франция предлага бадемови кроасани, луксозни стоки и завиден начин на живот. Но ако беше американски щат, щеше да бъде един от най-бедните на глава от населението, на едно равнище с Арканзас.

Междувременно изглежда, че нарастването на населението в Европа се носи към своя пик през това десетилетие, след което ще спадне значително за пръв път от Черната смърт през XIV в. Тенденцията за намаляване на населението и застаряване на обществото вероятно ще се запази, което ще ограничи влиянието на Европа.

Във военно отношение Западна Европа зависи от САЩ и не е в състояние да се противопостави самостоятелно на Русия. Полша и балтийските страни правят всичко, което могат, но днешна Европа няма истински лидер: германският канцлер би бил явният избор за тази роля, само че Олаф Шолц е бледа сянка на Ангела Меркел.

Преди моторът на Европа, сега Германия нерядко бива третирана като болника на Европа. Отчасти поради тази причина растат опасенията, че слабото германско правителство може да прекрати помощта си за Украйна.

Междувременно френският президент Макрон копнее да води, само че никой не го иска. „Нашата Европа може да умре“, предупреди Макрон тази пролет в Сорбоната; той съзнава опасността, ала няма много съюзници нито във Франция, нито в чужбина.

През 2005 нашумялата тогава книга на политолога Марк Ленард обясняваше „Защо Европа ще управлява XXI век“. Но според актуален европейски анализ, ако националните икономики продължат да се развиват със сегашното темпо, към 2035 г. средният американец и средният европеец ще бъдат толкова далеч един от друг, колкото са днес средният европеец и индиец (впрочем оценката на очертаващата се бездна зависи и от обменния курс, който се използва).

Една от причините за задълбочаващата се бездна е, че при президента Байдън САЩ инвестират в компютърни чипове, батерии и високоскоростен интернет, докато ЕС заделя почти една четвърт от своя бюджет за земеделието и селските райони, като понякога дори субсидира свръхпроизводството.

В резултат расте загрижеността за европейската конкурентоспособност. На тазгодишното заседание на Тристранната комисия в Брюксел постоянно чувах различни варианти на идеята, че „Америка иновира“, докато „Европа регулира“.

Има аргументи в полза на регулацията: през последните десетилетия Европа се представя по-добре що се отнася до защитата на потребителите от монополите и отровните химикали. И все пак либерали като мен се опасяват от данните, според които свръхрегулацията и слабото политическо ръководство може да подкопаят бъдещето на континента.

От друга страна, критиците ѝ често превръщат Европа в карикатура, като пренебрегват нейните огромни предимства. Така например европейските инвестиции в човешкия капитал стимулират хората да работят, а не да мързелуват: в Северна Европа трудовата активност е по-голяма, отколкото в САЩ. Отчасти това се дължи на грижите за бебетата и малките деца, които позволяват на родителите по-лесно да запазят работното си място.

Вярно е също така, че понякога кризите водят до нови изблици на виталност. Преди 15 години Гърция изглеждаше в безнадеждно състояние. Днес тя има една от най-динамичните икономики в Европа. След икономическата криза през 1990-те Швеция се преобрази и стана глобален лидер в сферата на иновациите и предприемачеството; именно шведите ни дадоха Спотифай.

Ами Естония! Кой би се обзаложил през 90-те, че днес една от най-развитите високотехнологични страни ще бъде малката Естония, все още съседка на мечката, която я тероризираше по-рано! Като една от най-високо дигитализираните страни в света, Естония навежда на извода, че икономическите мотори на Европа се преместват може би на места, които доскоро са били нейна периферия.

Обожавам Европа (J’adore l’Europe). По различно време съм живял в Британия и Франция, обиколил съм почти целия континент. (Да не забравя: трябва да отида в Сан Марино и Беларус). Пишейки това се усмихвам, защото се сещам за моето спално помещение в Оксфорд, което се наричаше The New Building – Новата сграда, построена през 1730-те.

И все пак Европа се нуждае от бъдеще, не по-малко жизнено от нейното минало. Опасявам се, че докато не се откаже от своите безсмислени и скъпи норми, не прегърне иновациите и не укрепи своята сигурност, тя все по-малко ще бъде образец и все повече предупреждение за либералите в света.

Превод от английски Стоян Гяуров

Николас Кристоф